1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 4601 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на В. М. Д. срещу определение № 389 от 14.10.2019 г. по гр.д. № 3171/2010 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което се оставя без разглеждане молбата й за отмяна на влязлото в сила решение № 252 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 307/2014 г. на Плевенски окръжен съд, с което се потвърждава решение от 17.02.2014 г. по гр.д. № 5152/2013 г. на Плевенски районен съд /недопуснато до касационно обжалване с определение по гр.д. № 7368/2014 г. на ВКС/, с което са отхвърлени искове по чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ, а предявеният по чл.224, ал.1 КТ е уважен частично за сумата от 992 лева и също е отхвърлен за разликата до 1380 лева. В частната жалба са изложени твърдения за неправилност на решението, чиято отмяна се иска.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че обжалваното определение е постановено от друг състав на Върховния касационен съд и с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и процесуално допустима, но неоснователна поради следните съображения:
Изложените доводи в частната жалба на молителката за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото в съда са свързани с валидността, допустимостта и правилността на постановеното влязло в сила съдебно решение, но тези доводи не могат да бъдат обсъдени от Върховния касационен съд в производството по проверка допустимостта на подадената от нея молба за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303 и сл. ГПК. Съгласно т.10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, редовността на молбата за отмяна по смисъла на чл.306, ал.1 ГПК изисква наличието на конкретни фактически твърдения, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателно предвидените в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения. В случая е подадената молба за отмяна, в която са изложени множество твърдения за обстоятелства, които не попадат в хипотезите за отмяна по Глава 24 ГПК.
Според чл.130, ал.2 ЗСВ, съдебната практика, създавана в изпълнение на правомощията на Върховния касационен съд по чл.124 от Конституцията на Република България за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, израз на която са тълкувателните решения, са задължителни за всички органи на съдебната власт. Ето защо настоящият състав на Върховния касационен съд е обвързан от разясненията на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК, т.10, с която се приема, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане,, в който смисъл е определението на Върховния касационен съд. Ето защо, преграждащото определение на ВКС е съобразено с изискванията на закона.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 389 от 14.10.2019 г. по гр.д. № 3171/2019 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на В. М. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 252 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 307/2014 г. на Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.