Р Е Ш Е Н И Е
№ 532
гр.София, 16 март 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
със секретар Лилия Гаврилова
и с участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 590/2008 година
Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия Ц. И. О. и от служебния му защитник срещу решение № 155 от 7.VІІІ.2008 год. по внохд № 171/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
В жалбата от подсъдимия се правят оплаквания за допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане или изменяване на решението и намаляване наложеното на О. наказание лишаване от свобода.
В жалбата от служебния защитник оплакването е за явна несправедливост на наказанието. Иска се изменяване на решението и намаляване срока на лишаване от свобода на 20 години.
В съдебно заседание подсъдимият и служебният му защитник поддържат оплакването в жалбата от последния.
Гражданският ищец П. И. П. и повереникът му искат оставяне на въззивното решение, каквото е заключението и на представителя на Върховната касационна прокуратура.
Върховният касационен съд установи:
С първоинстанционната присъда – № 19 от 9.V.2008 год. по нохд № 81/2008 год. на Л. окръжен съд – Цв. Ив. О. е признат за виновен в това, че през нощта на 24 срещу 25. ХІІ.2007 год. в с. Р., Л. област, насилствено е отнел от 77-годишната Е. К. М. движими вещи за 50,30 лева, придружавайки грабежа с умишленото умъртвяване на М. , за което деяние, извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” НК и на основание чл.199, ал.2, т.2 и ал.1, т.4 НК е осъден на доживотен затвор при първоначален специален режим на изтърпяване със зачитане предварителния арест на О. от 28. ХІІ.2007 год. В полза на П. И. П. – пълнолетен низходящ на пострадалата М. присъдени 50 000 лева за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Жалбата от подсъдимия е отчасти основателна, макар и в нея да преобладават голословните твърдения.
Заявявайки в жалбата си, че „в разрез с императивните разпоредби гарантирани от законодателя, съдилищата като такива по установяване на фактите и обстоятелствата по делото са нарушили правото…/на подсъдимия/ на справедлив процес, като не са взели всички мерки за разкриване на обективната истина”, че са игнорирани „доказателствен материал и доказателствени средства”, О. не е подкрепил горните си твърдения с никакви доводи, за да се налага обсъждане и даване на отговор.
По-нататък О. твърди, че „никъде” не било „отбелязано” искането му за „петорна психично-психологична” медицинска експертиза. Не става ясно, кога подсъдимият е правил такова искане-дали при досъдебното или съдебно разследване – но и без тази неяснота твърдението му не би могло да се коментира в настоящото производство, след като се отнася до обстоятелства, неизтъквани при първо- и второинстанционното разглеждане на делото и, следователно, неизвестни досега на съда.
Не може да бъде споделено и разбирането на подсъдимия, че „липсват мотиви към първоинстанционната присъда”, че последните били „буквален препис на обстоятелствената част на обвинителния акт” и че от тях не ставало ясно, „върху какви обстоятелства и факти съдът е формирал извода за виновно поведение” на О. Действително от с.12, абз.посл. до посл.абз. на с.14/съответно л.64 и 65 от първ.д./, мотивите към първоинстанционната присъда почти дословно предават съдържащото се в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пропуска се обаче споменаването от жалбоподателя О. на следващия върху 3 страници, от 15 до 17, анализ на доказателствените средства, източник на приетите за установени факти, прочитът на които би могъл да осветли подсъдимия, „върху какви обстоятелства и факти” е признат за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен.
По вид наказанието е определено не заради принадлежността на подсъдимия към циганския етнос, или за да се „оправят статистики” на Л. окръжен съд – и двете се твърдят от О. в жалбата му – а защото престъплението, само по себе си изключително тежко, което се илюстрира и с предвидените при извършването му санкции, е придружено още с бруталното изнасилване на поставената от подсъдимия в безпомощно състояние възрастна жена, както и с причиняването на смъртта й по жесток и мъчителен за нея начин. Последните три обстоятелства, всяко от които осъществява по-тежко наказуем състав на тежко умишлено престъпление, не са елемент от състава на чл.199, ал.2, т.2 НК и съществено отегчават отговорността на О.
Независимо от казаното, обаче, наказанието на подсъдимия ще следва да се намали при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, но не защото са налице многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, а като последица от отстраняването в тази инстанция на допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение.
В първото съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд на 9.V.2008 год., служебният защитник на О. е заявил, че неговият клиент „желае” провеждането на съкратено съдебно следствие като „ признава изцяло фактите в обвинителния акт”, съгласен е „да не се събират доказателства” за тези факти и е наясно с „правата и възможностите/си/ при разглеждане на делото по този и по общия ред”. Съдът е отхвърлил искането без да изложи мотиви за това и, противно на декларираното в съответното определение, въпреки наличието на предпоставките по чл.372, ал.4 НПК:
– обяснения на О. , дадени при досъдебното разследване пред съдия и съдържащи признания за целта, поради която е проникнал в дома на пострадалата Е. Кр. М. и е сломил съпротивата й, за броя, насочеността и силата на ударите, довели до причиняването на М. на несъвместими с живота й увреждания, за последващото нанасянето на ударите съвкупление с безпомощната вече възрастна жена;
– подкрепящите самопризнанията на О. резултати от огледа и аутопсията на трупа на пострадалата /л.53-60 от сл.д./, ДНК анализа на иззетите от трупа вагинален и анален секрет /л.75-79 от сл.д./, заключението от изследваните веществени доказателства, предмет на експертиза № 5 /л.82-87 от сл.д./.
До изменението на чл.370 НПК с добавянето към него на новата ал.2 /ДВ, бр.109 от 23. ХІІ.2008 год./ беше спорно, дали съдът е длъжен или не да уважава направено от подсъдимия искане за провеждане на съкратено съдебно следствие, макар предпоставките за това да са налице, поради което и поради съществуващите по този въпрос различни мнения/и решения/, нито първоинстанционния, нито въззивния съд /решението на последния е от 7.VІІІ.2008 год./ могат да бъдат упреквани в допускането на безсъмнено процесуално нарушение. Изменяването на въззивното решение с намаляване наложеното на подсъдимия О наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК се налага с оглед сега съществуващото правило на чл.370, ал.2 НПК, приложимо от влизането му в сила – чл.3 НПК. Най-лекото, предвидено в специалната материалноправна норма наказание за извършеното от О. престъпление, е 15 години лишаване от свобода. Съобразяването с всички обстоятелства от значение за индивидуализацията му, при подчертаното присъствие на отегчаващите отговорността на дееца такива, обосновават преминаване под минимума с не повече от 1 месец, с което да се изпълни и поставеното в чл.373, ал.2 НПК изискване, и да се отдаде дължимото както за извършеното тежко умишлено престъпление, така и за съпътстващото го, макар и несъставомерно, но изключително укоримо от гледна точка на морала и общочовешките ценности поведение на подсъдимия. Първоначалният режим на изтърпяване следва да е този по чл.48, б.”а” ЗИН.
Ръководен от дотук изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 НПК във връзка с чл.55, ал.1, т.1 НК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА решение № 155 от 7.VІІІ.2008 год. по внохд № 171/2008 год. на Великотърновския апелативен съд КАТО НАМАЛЯВА СРОКА НА НАЛОЖЕНОТО на подсъдимия Ц. И. О. НАКАЗАНИЕ на 14 години и 11 месеца/четиринадесет години и единадесет месеца/ лишаване от свобода и определя първоначален усилено строг режим на изтърпяването му.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: