О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
Гр.С., 16.06.2017
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.504 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.1340/24.10.16 по г.д.№.2265/16 на Окръжен съд Пловдив – с което е потвърдено реш.№.2355/7.07.16 на РС Пловдив по г.д.№.74/16 за уважаване на предявения срещу касатора иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ.
Ответната страна В. С. И. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за основателен, тъй като дисциплинарното уволнение на В.И. е било извършено след като трудовото му правоотношение вече е било прекратено на друго основание – по чл.328 ал.1 т.3 КТ. От фактическа страна е приел, че, видно от съдържанието на приложеното в оригинал предизвестие, управителят на ответното дружество е отправил едномесечно предизвестие до В.И. /продавач-консултант/ за прекратяване на трудовия му договор – който следва да бъде прекратен на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ, считано от 7.10.15, като при неспазено предизвестие ще му бъде платено обезщетение на основание чл.220 ал.1 КТ; в текста е записана и дата на връчване 7.09.15; с приемо-предавателен протокол от същата дата /7.09.15/, подписан от В.И. и А.Д. /управител на магазина/, е удостоверено, че последната е получила предадените от И. служебна сим карта, ключ за магазина и чип. Във връзка с извода, че предизвестието е автентичен документ – основан на заключения на графологични експертизи (единична и тройна) – съдът е посочил, че възраженията за допуснати процесуални нарушения при приемането им са неоснователни. Заключенията са били депозирани в указания в чл.199 ГПК срок и поддържани от вещите лица в съдебно заседание под страх от наказателна отговорност. Същевременно, предвид констатациите на експертите, че предизвестието от 7.09.15 в оригинал е подписано от управителя на дружеството, както правилно е приел районният съд, трудовото правоотношение е било прекратено с изтичане на срока му на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ, а дисциплинарното уволнение е незаконно и следва да бъде отменено. Изрично е посочено, че при положение, че предизвестието е автентичен документ и според съдържанието, че волята е насочена към В.И. за прекратяване на договора при описаните условия, обстоятелството кое лице фактически е връчило предизвестието на ищеца е неотносимо. За неоснователни са намерени и останалите оплаквания за допуснати процесуални нарушения, тъй като допълнителното писмено становище на ищеца от 26.02.16 е във връзка с писмения отговор на ответника /от 10.02.16/ и доклада на съда /от 10.02.16/ и е представено преди първото съдебно заседание /проведено на 15.03.16/. От друга страна, свидетелските показания са съпоставени и районният съд, чрез анализа им, е достигнал до извод защо се кредитират тези на св.Ц., а не тези на св. Д..
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Извежда следните въпроси, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /№.1-№.5/ и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /№.6/: 1. ”Трябва ли второинстанционният съд да извърши самостоятелна проверка на събраните доказателства, както и да изложи фактически и правни съображения относно кои доказателства кредитира и кои не?” /реш. №.212/1.02.12 по т.д.№.1106/10, ІІ ГО, реш.№.68/24.04.13 по т.д.№.1106/10, ІІ ТО, реш. от 4.04.13 по г.д.№.964/12, ІV ГО на ВКС, реш.№.241/17.10.12 по г.д.№.850/11, ІІ ГО/; 2.”Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички направени от въззивника във въззивната жалба оплаквания, доводи и възражения?”; 3.„Може ли въззивният съд да остави част от оплакванията, доводите и възраженията на въззивника без уважение, без да изложи конкретно собствени мотиви, но и без да препрати изрично към мотивите на първонистанционния съд по чл.272 ГПК?” /реш.№.123/ 28.05.14 по г.д.№.7750/13, І ГО, ТР 1/9.12.13 по т.д.№.1813, ОСГТК на ВКС/; 4.„Длъжен ли е съдът да изключи от доказателствата по делото препис от документ, който не е представен в оригинал, въпреки направено изрично възражение и искане по чл.183 ГПК в тази връзка?” /реш.№.231/ 8.08.12 по т.д.№.325/10, ІІ ТО, реш.№.133/ 08.11.10 по т.д.№.73/10, І ТО/; 5. „Длъжен ли е съдът да обсъди и прецени заключението на вещото лице заедно и във връзка с останалите доказателства по делото във всеки случай или категоричността на вещите лица е достатъчна, за да се приемат съответните обстоятелства за доказани без да се изследват възраженията на страните и връзката между заключението и другите доказателства по делото?” /реш.№.762/20.07.11 по г.д.№.1371/09, І ГО/; 6. „Допустимо ли е в производство по глава Х. от ГПК, с писмена молба, депозирана извън съдебно заседание, след запознаване с отговора на ответника, ищецът да изменя съществено фактическите си твърдения, като на практика въвежда съвсем нови твърдения и формира нов предмет на доказване спрямо този, очертан в исковата молба; следва ли подобно процесуално действие да се отъждествява със „становище” по смисъла на чл.312 ал.2 ГПК?”.
По отношение на първия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Съгласно цитираната задължителната практика на ВКС предвидената в чл.272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция при потвърждаване на решението й не освобождава въззивният съд от задължението му по чл.236 ал.2 ГПК да мотивира своето решение – т.е. да се произнесе по спорния предмет на делото като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните. В. съд не се се е отклонил от тази практика. От една страна той е обсъдил релевантните за спора обстоятелства във връзка с това автентично ли е представеното от ищеца предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение – което, видно от посочената в самия текст и преди подписа на управителя на дружеството, дата на връчване, е било връчено на 7.09.15г. В тази връзка е изложил собствени мотиви и е основал изводите си за автентичност на заключенията на графологични експертизи – които категорично установяват, че подписът в предизвестието в оригинал е положен от управителя на ответното дружество – като изрично е заявил защо намира оплакванията за процесуални нарушения във връзка с приемането им за неоснователни. Същевременно е изходил от самото съдържание на предизвестието – в това число за дата на връчване, за дата на прекратяване на трудовото правоотношение и за основание за същото – отразяването за които предхожда подписа на представляващия работодателя и е насочено към ищеца /и той не го оспорва/ – за да формира извод за последиците от връчването на предизвестието за прекратяването на трудовото правоотношение. При тези обстоятелства съдът е заключил, че то е било прекратено на указаната дата 9.10.15г. – преди да бъде издадена втората заповед за уволнение от 6.11.15 – което обосновава и нейната незаконосъобразност. От друга страна изрично е посочил, че намира за ирелевантно кое лице фактически е връчило предизвестието на ищеца /именно предвид обстоятелството, че то е насочено към него и изхожда от работодателя – което е относимия факт за настъпване на последиците от връчването му/ – и поради това не го е обсъждал.
С оглед втория изведен въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК също не е налице. Съдът е изложил мотиви във връзка с оплакванията и ги е намерил за неоснователни. Изрично е посочил кои обстоятелства намира за релевантни за изхода на спора и защо счита, че оплакванията в тази връзка са неоснователни. Посочил е защо намира, че не са били допуснати процесуални нарушения във връзка с изслушването на графологичните експертизи, чиито заключения установяват автентичността на предизвестието – съдържащо само по себе си релевантната информация за дата на връчване, дата на прекратяване и основанието по чл.328 ал.1 т.3 КТ, защо определени факти са ирелевантни, как квалифицира подаденото допълнително становище от ищеца по отговора на ответника, намерил е за неоснователни оплакванията във връзка с кредитираните от първата инстанция свидетелски показания; не е основал изводите си на копието от предизвестие с подписи на свидетели, удостоверяващи връчване при отказ /във връзка с неизискването на оригинала на което се възразява/, както и на обстоятелствата, свързани с това кой е връчил предизвестието – именно доколкото ги намира за ирелевантни. Същевременно в открито съдебно заседание също е изложил съображения защо намира, че не са били допуснати процесуални нарушения във връзка с тройната графологична експертиза и защо основанието на чл.266 ГПК за допускане на нова такава не е налице. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
По отношение на третия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Съгласно цитираната практика на ВКС въззивният съд като инстанция по съществото на спора и в очертаните от жалбата предели е длъжен да изложи своите съображения за основателността на предявения иск с оглед наведените от жалбоподателя оплаквания, доводи и възражения – като може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, когато той е обсъдил всички доводи и възражения, съдържащи се и във въззивната жалба, респективно да изложи свои, когато по някои не е налице произнасяне, респективно не споделя извод, че част от тях са неотносими. В случая въззивната инстанция е посочила кои обстоятелства намира за релевантни и защо кредитира доказателствата, на които основава изводите си. Същевременно, както в решението, така и в определението от проведеното съдебно заседание, е обосновала позицията си защо намира, че не са налице твърдяните от жалбоподателя процесуални нарушения, като от друга страна не е основала изводите си на оспорените от него доказателства – както подробно е посочено по-горе. При това положение, макар да не е препратил изрично към мотивите на първонистанционния съд предвид чл.272 ГПК, съдът не се е отклонил от задължителната практика на ВКС.
Четвъртият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираният въпрос не е бил обсъждан от въззивният съд и той не е излагал мотиви по него – но и не е основал изводите си за релевантните за спора факти на оспореното копие от предизвестие, съдържащо подписите на свидетели за връчването му при отказ. Предвид изложеното въпросът е неотносим към решаващата воля на съда и не би могъл да обуслови допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Във връзка с петия въпрос, съгласно задължителната практика на ВКС, съдът не е обвързан от заключението на ВЛ, а го обсъжда и преценява заедно с останалите доказателства по делото. Касае се за възможност съдебната инстанция, според обстоятелствата по делото, да възприеме или не съответно експертно заключение, включително с оглед характера и спецификата на възложената задача и останалите доказателства. В случая са ценени графологични експертизи, които са дали отговор на специфичен технически въпрос – дали положеният подпис в оригинал на документ изхожда от лицето, посочено като негов издател. И двете заключения са били категорични, като възприетата от съда позиция да ги кредитира – при липса на процесуални нарушения във връзка с приемането им /съдържанието на протокола от съдебно заседание не съдържа твърдените от касатора изявления на вещи лица/ и на годни оборващи ги доказателства, не съставлява отклонение от цитираната практика.
Шестият въпрос е неотносим към решаващата воля на съда. Доколкото са изложени мотиви, те възпроизвеждат виждането му, че се касае за становище във връзка с отговора на исковата молба – като никъде не е приемано, че със същото се изменят съществено фактическите твърдения и се въвеждат нови с нов предмет на доказване. На практика във връзка с вече изложените в исковата молба обстоятелства – за отправено към ищеца предизвестие и покана да предаде ключа от магазина, чипа и служебната си карта и да не идва повече на работа – с молбата е извършено само уточняване относно това кое е лицето, което е връчило предизвестието и дало тези указания – факт, който е намерен от въззивният съд за неотносим и не е бил обсъждан – доколкото е налице автентично, подписано от управителя на ответното дружество предизвестие, което е било получено от В.И. на вписаната в него дата и е произвело последствията си. Предвид изложеното въпросът не би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на атакуваното решение не следва да се допуска, а на ответната страна се дължат направените разноски за отговор на касационната жалба в размер на 800лв. платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1340/24.10.16 по г.д.№.2265/16 на Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕГН], [населено място], [улица].1, със съдебен адрес [населено място], [улица].4, адв.В. И. К., САК, да плати на В. С. И., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица].24, ет.3, офис 303, адв. Т. М. Д., ПАК, на основание чл.78 ал.1 ГПК 800лв. /осемстотин лева/ разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: