Р Е Ш Е Н И Е
№ 532/09
София, 24.06. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1812 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “б” ГПК/отм/, във вр. с пар.2 ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Д. С. против решение №223/17.10.2007г. по гр.д.839/2005г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 1442/20002г. на Софийски градски съд, в частта за отхвърляне на евентуалния иск. С потвърденото решение на СГС, в обжалваната част пред въззивната инстанция са отхвърлени следните три кумулативно сйединени иска, предявени от Н. Д. С.: първия – .да бъде признато за установено по отношение на М. С. Г., че покупко-продажбата, оформена с н.а. № 61т.І/14.02.2002г. на Н. В. Ч. с район на действие – района на Софийски РС прикрива а/ покупко-продажба на описания в него апартамент от Д. Н. Д. и съпруга й Ц. П. Д. и купувач Н. Д. С., вместо на ответницата и б/дарение на същия апартамент от Н. Д. С. на М. С. С. , вторият иска за отмяна на дарението поради отпадане на основанието и третия иск за установяване правото на собственост върху апартамента на ищеца. Отхвърлен е и съединения с тези три иска при условията на евентуалност иск за връщане на паричната сума, съставляваща платената от него цена на апартамента в размер на 18 700 щ.д.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон на извода, че не е налице косвено дарение и хипотезата на дарение без основание, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Ответницата по касация М. С. Г. не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски апелативен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
По първия иск – .да бъде признато за установено по отношение на М. С. Г., че покупко-продажбата, оформена с н.а. № 61т.І/14.02.2002г. на Н. В. Ч. с район на действие района на Софийски РС прикрива а/ покупко-продажба на описания в него апартамент от Д. Н. Д. и съпруга й Ц. П. Д. и купувач Н. Д. С., вместо на ответницата и б/дарение на същия апартамент от Н. Д. С. на М. С. С. , въззивният съд е приел, че не е налице относителна симулация и фигурата на подставено лице /“сламен човек”/, тъй като липсва уговорка между продавачите и ищеца във вътрешните им отношения купувач да се счита той.
Този извод е правилен. Привидна сделка по определение в теорията е тази волеизявлението по която се нуждае от приемане и със съгласието на другата страна не се желае нейното правно действие. Особен случай на относителна симулация се постига с фигурата на подставено лице, при която има три сделки, с участието на три лица – между две лица, която отразява действителната им воля и цели настъпването на желаните правни последици между тях. За да се прикрие тази сделка с цел най-често да се скрие едната от страните по сделката за пред третите лица, се сключват още две сделки.. Първата, чийто правни последици не се желаят, е привидна между едната страна по прикритата сделка и трето лице, а другата е между другата страна по прикритата сделка и третото лице, която най-често е упълномощаване да се придобият права от негово име. Това упълномощаване следва да е известно и на трите лица, но то не се оповестява, за да се сключи привидната сделка.
В процесния казус не се установяват елементите на сделка с поставено лице. Ищецът не доказва наличие на съглашение както между него и продавачите, така и между него и ответницата-купувач вещните права да се придобият от него. Не се доказва изобщо наличие на сделка, следователно и на дарение на недвижим имот между него и ответницата
С. на нищожността на привидните сделки, уредена в чл. 26, ал.2 пр. последно от ЗЗД е да се защитят третите лица, тъй като обичайно те се сключват, за да създадат привидно положение по отношение на тях относно типа сделка, или страна по нея.. В конкретния случай сключването на продажбата не е с цел да увреди някого, или да се укрие ищеца, като преобредател, а по твърденията на ищеца – за да надари ответницата с оглед предстоящо съвместно съжителство и брак между тях. Прикритата сделка се сключва между страните за да породи желаното от тях действие, но тя се оформя по начин да не стане достояние на третите лица В конкретния случай ищецът твърди наличие на две прикрити сделки – продажба, при която той е купувач и дарение от него на ответницата, но не доказва със доказателствата, предвидени в чл. 134, ал.2 изр.1 от ГПК /отм/ между него и продавачите да е постигнато подобно съглашение. По делото не е представено обратно писмо за подобни уговорки, а поради липса на изявления на страните по продажбата пред държавен орган, правещи вероятно твърдението за симулация, свидетелски показания са недопустими, защото се опровергава съдържанието на официален документ / чл. 133, ал.1 б. “б” от ГПК /отм/ /Дори гласните доказателства да бяха допустими, то от свидетелските показания не се установява изразена воля за привидност на покупко- продажбата по отношение на купувача/. За да породи действие прикритата сделка, тя следва да е действителна – страните да са имали воля да я сключат и да е спазена формата за това. Воля за сключване на дарение на недвижим имот между страните по делото не се доказва с допустимите за това доказателствени средства. Между тях не е била сключена изобщо формална сделка, поради което не може да се приеме, че тя е прикривала дарение на апартамента, за което се изисква спазване на формата по чл. 18 от ЗЗД. По изложените съображения изводът на въззивния съд, че първия иск е недоказан и поради това неоснователен е правилен и решението в тази част следва да се остави в сила.
Вторият и третият кумулативно съединени с първия искове за отмяна на дарението поради отпадане на основанието и за установяване правото на собственост върху апартамента на ищеца са отхвърлени поради неоснователност на първия иск. И в тази част решението е правилно. Поради това, че не се установява оформената с н.а. № 61т.І/14.02.2002г. възмездна сделка да прикрива покупко-продажба на описания в него апартамент от Д. Н. Д. и съпруга й Ц. П. Д. и купувач Н. Д. С., вместо на ответницата и дарение на същия апартамент от Н. Д. С. на М. С. С. , е неоснователен иска за отмяна на дарение на недвижим имот, каквато сделка не се доказва да е била действително сключена. Ищецът не е станал собственик на апартамента, защото не доказва същата покупко-продажба да е привидна по отношение на купувача, поради което правилно е отхвърлен и иска за собственост.
Решението е неправилно по евентуално предявения иск.
За да отхвърли този иск, въззивния съд е приел, че ищецът е платил 16 700 щ.д. на продавачите на апартамента по безкасов път чрез превод от неговата банкова сметка по банковата сметка на продавачите на 14.02.2002г. /деня на сделката/ с дарствено намерение, но това дарение не е сключено без основание. Този извод е мотивирал с това, че основанието на тази сделка е да се надари ответницата, а мотива /целта на сделката/ – ответницата да сключи граждански брак с него, е без значение. Така е прието, че не е отпаднало основанието, поради което не е налице неоснователно обогатяване в хипотезата по чл. 55, ал.1 пр. последно от ЗЗД.
Тези извод противоречи на материалния закон, защото не съответства на характера и съдържанието на сделката дарение по правна уредба. Съгласно чл. 225 от ЗЗД, с договора за дарение, дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Следователно трябва да има постигнато съгласие между дарителя и надарения, по силата на което с дарствено намерение дарителя отстъпва нещо безвъзмездно и безвъзвратно на надарения, който го приема и в резултат на това се увеличава имуществото на надарения и намалява имуществото на дарителя. Основанието за сключване на казуална сделка е постоянната и неизменна цел на основното задължение по договора. При договора за дарение това е целта на дарителя да прехвърли нещо на дарения безвъзмездно, да го надари. Мотивът /подбудите/ за сключване на една сделка по принцип няма правно значение но при договора за дарение, има съвпадане между основанието на сделката и мотива, поради който се дарява. Подбудите, поради които се прави дарението са основанието на договора за дарение. По делото се установява, че подбудите, накарали ищеца да плати цената по покупко-продажбата с купувач ответницата е поддържаната от тях интимна връзка и евентуалното намерение да сключат граждански брак. От обясненията на ответницата се установява наличието на продължителна интимна връзка между страните четири години преди сделката и намерението им да се съберат да живеят заедно в купения апартамент, за да не пътува тя всеки ден. В този смисъл са и показанията на св. С. И св. Т. П. на св. Е не опровергават извода, че апартамента е платен от ищеца с оглед близките интимни отношения между страните и за да заживеят заедно. Тази цел не се е осъществила, страните са се разделили. Така подбудите, мотива, а това означава и основанието да изплати цената на апартамента от ищеца вместо ответницата с дарствено намерение е отпаднало след сключване на сделката. Затова дарението на паричната сума е вече при отпаднало основание. Не плащайки цената на апартамента, купен на нейно име, ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищеца, който е платил продажната цена, поради което тя дължи връщане на даденото.
Страните спорят относно дадената от ищеца сума. Безспорно установен е размера от 16 700 щ.д., която е преведена безкасово от неговата сметка по сметка на продавачите в деня на покупко-продажбата, видно от ССЕ. Ответницата е била задължена по чл. 152 от ГПК /отм/ да представи предварителния договор, в който е отразена действително платената цена за апартамента, но не е изпълнила това процесуално задължение, твърдейки, че такъв договор не е бил съставен. Това нейно твърдение се опровергава от показанията на З. – без родство със страните, брокер по сделката, който установява, че предварителен договор е бил сключен, че по него са платени 10% капаро при подписването му от ищеца, както и неговото комисионно в размер на 2,5%, а останалата част от сумата е изплатена от ищеца в деня на подписване на нотариалния акт. Тези показания се потвърждават и от показанията на продавачката Д. , която установява, че е получила от ищеца в деня на подписване на предварителния договор като капаро 1800 щ.д., а в деня на сделката по банков път 16 700 щ.д. На основание тези показания и при приложение на нормата на чл. 128, ал.2 от ГПК предвид неизълнение задължението на ищцата по чл. 152 от ГПК /отм/ да представи предварителния договор, съдът приема за доказано, че цената на апартамента е била общо 18 500 щ.д., която е изплатена изцяло от ищеца. Това е дадената от него сума, с която е намалено имуществото му, поради което ответницата следва да бъде осъдена да му я заплати, като неоснователно обогатила се с нея.
По изложените съображения, решението на възивния съд в частта, с която е потвърдено решението на СГС, в частта му, с която е отхвърлен евентуално предявения иск е неправилно, като постановено при противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени, като вместо това, този иск се уважи С. този резултат, на касатора следва да се присъдят деловодни разноски съобразно уважената част от претенциите в размер на 2624 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №223/17.10.2007г. по гр.д.839/2005г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 1442/20002г. на Софийски градски съд, в частта за отхвърляне на евентуалния иск за връщане на паричната сума, съставляваща платената от Ни4колай Д. С. цена на апартамента, купен от М. С. Г. до размер на 18 500 щ.д. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА М. С. Г. ЕГН-6908216279 от гр. С., ж.к.”В” – ІІ ч. бл. 636,вх. А, ап.11 да заплати на Н. Д. С. ЕГН-5003276780 сумата 18 500 щ.д., с която се е обогатила без основание за негова сметка, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2002г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №223/17.10.2007г. по гр.д.839/2005г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. С. Г. ЕГН-6908216279 от гр. С., ж.к.”В” – ІІ ч. бл. 636,вх. А, ап.11 да заплати на Н. Д. С. ЕГН-5003276780 деловодни разноски за всички инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 2624 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: