О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
гр.София, 26.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 464/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на [фирма] срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 128 от 28.05.2011 г. по гр.д.№ 1673/ 2010 г., с което е върната касационната жалба на частния жалбоподател срещу въззивно решение № 327 от 23.06.2010 г. по гр.д.№ 340/ 2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, подадена на 28.07.2010 г. с вх.№ 3593. Прието е, че цената на иска, по който е постановен акта на окръжния съд, е под 1 000 лв, а въззивно решение по иск с такава цена не подлежи на касационно обжалване.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е приложил актуална към момента на подаване на касационната жалба данъчна оценка, установяваща, че цената на иска е над 1 000 лв. Поради това счита, че не е имало основание касационната му жалба да бъде върната и моли определението, с което това е сторено, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна Н. С. Б. я оспорва. Счита, че от значение за определяне на цената на иска е данъчната оценка на имота към момента на образуване на делото и че поради това цената на иска е под 1 000 лв. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено и претендира за разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на Н. С. Б. против [фирма] и МЗХ, предявен е иск за установяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, чиято данъчна оценка към момента на предявяване на иска е 986,30 лв. Това е и цената на иска, съгласно чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 от ГПК. С обжалваното от [фирма] въззивно решение искът е уважен. Касационната жалба е подадена преди измененията в ГПК, направени със ЗИДГПК ДВ бр.100 от 2010 г., т.е. при редакцията на правилото на чл.280 ал.2 от ГПК, предвиждаща начална недопустимост на касационното обжалване по отношение на въззивни съдебни актове по дела с материален интерес под 1 000 лв. Материалният интерес се определя с оглед цената на иска, който въззивният съд е разгледал, а цената на иска се определя към момента на подаване на исковата молба. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че е меродавна данъчната оценка на имота към момента на подаване на касационната жалба. По аргумент от чл.70 ал.1 от ГПК, въпросът за цената на иска може да се повдига и решава най-късно до провеждане на първото заседание по делото. Настъпилите след тази дата промени в обстоятелствата, обуславящи цената на иска, нямат процесуална релевантност и са без значение за определяне на материалният интерес на страните по спора. Частната жалба срещу определението, в което са направени идентични правни изводи, е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 128 от 28.05.2011 г. по гр.д.№ 1673/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: