2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 15.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.дело № 3780/2013 година
Производство по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р. /България/” Е., [населено място] срещу решение № 353 от 23.07.2013 г. по гр.д.№ 466/2013 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 114 от 07.05.2013 г. по гр.д.№ 880/2012 г. на Районен съд-Мездра, за отхвърляне на предявения от касатора против Л. И. Г. от [населено място] , иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че дължи сумата от 15 778.22 лв., представляваща просрочена главница по договор за банков кредит от 01.07.2008 г., сумата 3 422.49 лв. – редовна лихва и сумата 1 341.75 лв. – лихва по анекс № 1 от 25.09.2009 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът Л. И. Г. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предсрочната изискуемост на задължението по договора за банков кредит настъпва автоматично и не зависи от волеизявление на банката, като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичане на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, поради което поръчителят – ответник по иска, не отговаря по договора за кредит и следователно не съществува вземането на банката, за което е издадена заповед за изпълнение.
Касаторът поставя въпроси за началото на течението на 6-месечения срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, за настъпване на предсрочната изискуемост, за правото или задължението на банката на направи кредита предсрочно изискуем и за забавата в плащанията на периодични вноски.
По въпросите „Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката- кредитор по реда на чл.418 във вр. с чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции е постановено тълк. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС.
Касационното обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на обжалвания въззивен акт със задължителната практика на ВКС.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 237.64 лв. в едноседмичен срок от съобщение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 353 от 23.07.2013 г. по гр.д.№ 466/2013 г. на Врачанския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора „Р. /България/” Е., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 237.64 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: