Р Е Ш Е Н И Е
№ 533/09
София, 19.06. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1876 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/, във връзка с пар.2, ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. М. Х. и С. М. Ч. против решение № 418/11.02.2008г. по гр.д. № 478/2007г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 107/12.06.2007г. по гр.д. № 704/2006г. на Смолянски РС. С последното е признато за установено по отношение на Р. М. К., С. М. Ч., и С. М. Б., С. М. О. , Б. М. К. и Д. М. Х., че Е. А. З. и А. Е. З. , наследодатели на ищците З. П. М. и Т. Е. М., са били собственици към момента на образуване на ТКЗС на нива в землището на с. К., м. “Х” с площ от 4,1 дка при граници /съседи/ Ш. А. , дере и път, представляваща към настоящия момент поземлен имот № 0* с площ 4,256 дка в м.”Х” с граници: път, имот 003306, имот 003307, имот 003334 и имот 003338.
Н. се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на гласните доказателства, не допускане на СТЕ относно местонахождението на близките къщи около имота и не уважаване на искането за допускане на оглед от съда, което довело и до необоснованост на решението.
Ответниците по касация оспорват жалбата и молят да им бъдат присъдени разноски.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Смолянски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото се установява следното: Ищците З. П. М. и Т. Е. М. са наследници на Е. А. З. , починал на 30.06.1972г. и на съпругата му А. Е. З. Последната е единствен наследник на Ф. А. К. , починала на 18.03.1936г. На нейно име в емлячния регистър от 1923г. е записан имот от 4,1 дка в м. с граници Ш. А. , дере и път. В емлячния регистър от 1949г. на зет й Е. А. З. е записан имот от 3 дка в м.”Х” и от 1,5 дка в м. “Д”. Имотите са заявени от ищците за възстановяване, признато им е правото на реституция за тях, но с решение № 1093/09.1999г., по т.1 на ответниците, като наследници на М. Х. К. /Куров/, починал на 12.01.1991г. е възстановен в съществуващи реални граници имот от 4,256 дка в м. “Х” като имот 003333. Ответниците не са заявили за възстановяване имот в м. “Х”. На името на наследодателят им няма имот в тази местност записан по партидата му в емлячния регистър от 1949г.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, въз основа на писмените и гласните доказателства – показанията на свидетелите Д, З. и К. , че имота е принадлежал на бабата на ищците Ф още към 1923г., а след нейната смърт е получен от майка им А. , която заедно с баща им го е ползвала за овощна градина, но са засявали в него и ръж и картофи, декларирали са го на свое име 1949г. и към момента на колективизацията са го придобили по давност. Съдът е приел, че имота на наследодателят на ответниците е от другата страна на дерето в посока изток-североизток, като се е позовал на показанията на св. Ч, които е приел, че се отнасят не за процесния имот, а за този имот източно от дерето.
Решението е правилно, защото е постановено при преценка на писмените и гласните доказателства по отделно и в съвкупност. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че делото е останало неизяснено относно точното местонахождение на имота, за който спорят страните. Този имот е възстановен в съществуващи реални граници и точното му местонахождение е отразено в скицата към решението, с което е възстановен на ответниците. Границите му, съставляващи елементи на релефа, са установени и от приетата СТЕ – имот 337 е дере, а имот 366 е полски път. Имот 334 е възстановен на наследници на Ш. К. Това са границите на описания в емлячния регистър от 1923г. имот на бабата на ищците Ф. Съдът правилно е преценил, че е неотносима към спора СТЕ със задача да отрази сградите в съседните имоти. Те не са предмет на спора, а и по делото не с събирани доказателства за правото на собственост върху тях. Отделно от това предмет на доказване е правото на собственост към момента на колективизацията, за което е без значение какви постройки сега има в съседни имоти. Следва да се отбележи, че вещото лице е отразило в имот 332 съществуваща постройка, но не са събрани доказателства от касаторите, че тя е принадлежала на наследодателя им, за да може да се приеме тезата им за това, че свидетеля Ч говори именно за процесния имот, а не за имот от другата страна на дерето.
Несъстоятелна е тезата на касаторите и относно това, че наследодателят им М. К. е имал имоти в м.”Д”, която всъщност е местността “Х” П. идентичност не се установява. Напротив от решението на ПК за възстановяване имотите на ответниците се налага извод, че местността “Х” е различна от м.”Д”, защото са възстановени имоти и в двете местности. Видно от партидата на наследодателят им в емлячния регистър от 1949г. в м. “Д” той е имал земеделски имот от 5,5 дка, в м.”П” – две ниви от по 2 дка и от 4 дка “зад къщите” – 2 дка и “под, над и зад къщите – 5 дка. От тези ниви са им възстановени в м. “Д” 11,926 дка като имот 350 и имот от 0,405 дка , съставляващ имот 351 И двата имота се намират югоизточно от дерето – имот 337. /виж скицата на л. 46 от делото на РС./ Както вече се посочи, ответниците не са представили доказателства за правото на собственост на наследодателят им върху конкретна къща, западно от процесния имот, за да може да се прави извод от показанията на св. Ч в изложения от тях смисъл.
Неоснователно се поддържа от касаторите, че въззивния съд следва да тълкува показанията на ангажираните от тях свидетели и да ги кредитира по същество. Съдът няма право да тълкува показанията на свидетелите, а ги съпоставя с останалите писмени и гласни доказателства. Правомощие на съда, разглеждащ спора по същество и имащ непосредствени впечатления от разпита на свидетелите, е да кредитира едни, или други показания, като се мотивира. Касационната инстанция няма право да подменя тази преценка, а проверява само дали съдът по същество е мотивирал избора си. Въззивния съд е изложил съображения защо възприема показанията на свидетелите на ищците – последователни и непротиворечиви. Тези показания се подкрепят и от писмените доказателства – записванията в емлячните регистри от 1923г. и 1949г. Следва да се отбележи, че родствената връзка на четвъртите братовчеди е ирелевантна за правото като степен на родство, поради което не съставлява процесуално нарушение неотразяването на тази степен на родство при снемане на самоличността и не е основание за приложение на чл. 136 от ГПК.
Касаторите са поддържали в хода на производството различни тези за произхода на възстановения им имот, което е довело и до депозиране на различни показания. Първоначалната теза, че имота е на наследодателят им М. Х. К. е заменена в хода на производството с тезата, че процесния имот бил получен при делба между тяхната майка Р брат й С. Ю. С. , починал 1948г. Тази теза не се подкрепят от писмените доказателства. Видно от у-ние за наследници №/29.11.2007г. Салих Ю. С. е баща на Р. , а нейна майка е Ф. С. Ю. , починала 1978г., но тя е различна от бабата на ищците Ф, починала 1936г. Дори да се приеме, че С. Ю. С. и С. Ю. С. са имена на едно и също лице, /което не е доказано/ в емлячния регистър от 1923г. на негово име е записан имот – пасище от 4,3 дка с граници от две страни път, т.е. площта и граничите на този имот са различни от границите на имота, записан в същия регистър на бабата на ищците Ф. Не е ясно и как и кога е възникнала съсобственост между майката на ответниците и брат и, тъй като имота е записан само на негово име..
Или в обобщение, оплакванията в касационната жалба са неоснователни, а постановеното решение, като обосновано и постановено в съответствие с процесуалните правила следва да се остави в сила. Съобразно този резултат, на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените от тях деловодни разноски за тази инстанция до доказания размер 300 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 418/11.02.2008г. по гр.д. № 478/2007г. на С. окръжен съд
ОСЪЖДА Д. М. Х. и С. М. Ч. да заплатят на З. П. М. и Т. Е. М. деловодни разноски в размер на 300 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: