Р Е Ш Е Н И Е
№ 533
София, 25 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 556 по описа за 2008 година.
Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Р. А. А. против решение № 134 от 21.07.2008 г., постановено по внохд № 186/08 г. от Апелативния съд-гр. Варна. Възразява се явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348 ал.5 т.2 НПК и се иска приложението на института на условното осъждане. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат подадената жалба.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира оплакването за неоснователно.
Като съобрази доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение прецени жалбата за неоснователна.
С оспореното от подсъдимия решение ВАС потвърдил присъдата на Окръжен съд-гр. Шумен, постановена по нохд № 456/07 г. С последната подс. А. е осъден за две престъпления – по чл.152 ал.1 т.2 и по чл.150 НК, като при условията на чл.54 НК са му определени наказания – за първото 3 години лишаване от свобода, а за второто 2 години лишаване от свобода. При условията на чл.23 ал.1 НК е определено едно общо наказание, най-тежкото, а именно 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. По първоначално предявените обвинения по чл.152 ал.4 т.1 и за употребата на заплашване при извършване на това деяние, по чл.149 ал.2 вр.с ал.1 НК, както и по чл.142а ал.3 вр.с чл.142 ал.1 НК подсъдимият е оправдан.
Както се посочи, жалбоподателят счита наказанието си за несправедливо, поради неприложението на чл.66 ал.1 НК.
Аналогично възражение подсъдимият е направил и пред въззивната инстанция. Последната, в изпълнение на задължението си по чл.339 ал.2 НПК, е посочила основанията, поради които е отхвърлила възражението като неоснователно. Всички обстоятелства, на които сега се акцентира в касационната жалба – семейно положение, трудова заетост, не са останали неоценени от ВАС. Що се отнася до заявеното в съдебно заседание пред настоящата инстанция, относно поведението на пострадалото 13 годишно момиче, преценено от защитата на жалбоподателят като провокативно, същото очевидно не държи сметка за това, че и двете инкриминирани деяния са извършени чрез употребата на сила.
Като е достигнал до извод, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и за нуждите на генералната превенция е необходимо той ефективно да изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода, ВАС е имал основание да откаже приложението на чл.66 ал.1 НК. Настоящата инстанция не намери основания за друг извод, различен от този на въззивната инстанция. Посегателствата върху половата неприкосновеност се характеризират освен с физически болки и страдания и с такива от психологическо естество, последиците от които са по-скоро непредвидими. Още повече, че е накърнена половата неприкосновеност на малолетно лице. Обстоятелството, че от извършване на деянието през м.02.2004 г. до настоящият момент, са изтекли повече от четири години, не налага друго решение по направеното от подсъдимия искане за отлагане изпълнението на наложеното му наказание.
Ето защо на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134 от 21.07.2008 г., постановено по внохд № 186/08 г. на Апелативен съд-гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: