О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
[населено място] ,03,07,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на трети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1995 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Я. Н. против определение от 12.07.2013 год. по ч.гр.д.№ 5295 / 2013 год. на Софийски градски съд, ГК,VІ–12 състав,с което е потвърдено, макар по различни от съображенията на първоинстанционния съд определението на Софийски районен съд, 62 състав, постановено на 19.11.2012 год. по гр.д.№ 47 500 / 12 год.,с което е прекратено производството по предявените от жалбоподателя против Г. Х. обективно евентуално съединени искове , за осъждане ответника да върне на ищеца, на основание чл.88 вр.с чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, десет дружествени дяла от капитала на [фирма], всеки с номинална стойност от 10 лева, в евентуалност да бъде установено притежанието от ищеца на 10 дружествени дяла от капитала на същото дружество. Въззивният съд е счел така предявените искове за недопустими и потвърдил първоинстанционното определение, прекратяващо производството на друго основание – поради нередовност на исковата молба, на основание чл.129 ал.3 вр. с чл.127 ал.1 т.6 ГПК.Жалбоподателят , поддържайки допустимост на касационното обжалване,противно на указаното във въззивното определение , оспорва правилността му,изхождайки от непосочената от въззивния съд надлежна форма на защита на правата му,вместо предявените и счетени за недопустими искове,както и се позовава на чл.111 ал.2 от ЗС , отричайки извода на въззивния съд,че дружествените дялове не съставляват допустим обект на реституционна претенция.Цитира съдебна практика в подкрепа на доводите си.По начало оспорва наличието на мотиви по недопустимостта на евентуалния иск .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна,чрез процесуален представител на същата,с представено по делото пълномощно и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт , на основание чл. 274 ал.4 вр. с чл. 280 ал.2 ГПК .
Цената на всеки от исковете се формира от общата номинална стойност на дружествените дялове от капитала на [фирма], които ищецът претендира да му бъдат „върнати „ , в евентуалност и ако би се приело,че реституционният ефект настъпва с факта на разваляне договора по прехвърлянето им в полза на ответника, да бъде установено притежанието им от страна на Я. Н.. Следователно цената на предявените главен и евентуален искове е 100 лева , под законодателно предвидения праг за допустимост на касационно обжалване по граждански и търговски дела. По арг.от т.8 на ТР № 1 / 2013 год. по т.д.№ 1 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС, нормата на чл. 274 ал.4 ГПК намира приложение и в случаите на потвърждаване прекратителни определения на първоинстанционния от въззивния съд. Изтъкнатите от жалбоподателя съображения за допустимост на касационното обжалване са неотносими / ”особен обект „ на претенцията – имуществен комплекс, включващ и неоценяеми неимуществени права/ към преценимите за същото предпоставки, съгласно чл. 274 ал. 4 вр. с чл.280 ал.2 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на Я. Н., чрез адв. С. В. , против определение от 12.07.2013 год. по ч.гр.д.№ 5295 / 2013 год. на Софийски градски съд, ГК , VІ – 12 състав .
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :