Р Е Ш Е Н И Е
№ 533
София, 05 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ..първи декември……. две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора …АНТОНИЙ ЛАКОВ…………..….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 403 по описа за 2008 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Х. М. срещу решение № 206/ 04.06.2008 г. на Бургаския апелативен съд. Правят се оплаквания, относими съм всички касационни основания по чл. 348 ал.1 НП. и алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието лишаване от свобода и на размера на обезщетенията на децата на пострадалата. Претендира се цялостна отмяна на решението в частта, с която е присъдено обезщетение на другия подсъдим.
В съдебно заседание защитата на жалбоподателя поддържа жалбата и доразвива съображенията в подкрепа на исканията.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.
Частните обвинители и граждански ищци и гражданският ответник не се явяват и не вземат отношение по жалбата.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение установи следното:
С присъда № 25/ 23.02.2004 г. по нохд № 84/2003 г. Бургаският окръжен съд признал подсъдимия Х за виновен в това, че на 06.07.1996 г. при управление на лекотоварен автомобил УАЗ, в нарушение на правилата за движение по чл.88 ал.1 т.2 и ал.2 и чл.10 ал.1 т.6 б. Е от ППЗДП, по непредпазливост и в условията на независимо съпричинителство с Х. И. М. причинил смъртта на Ю. М. и на основание чл.343 ал.1 б. В НК го осъдил на десет месеца лишаване от свобода. Лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година, а изпълнението на наказанието лишаване от свобода отложил по реда на чл.66 НК за срок от три години. Осъдил подс. М. и гражданския ответник, ПП “Успех” с. Д. солидарно да заплатят обезщетения за причинени неимуществени вреди на децата на пострадалата- К. , В. и Х. И. в размер на по 7 хиляди лева за всеки, а на съпруга й Х. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 хиляди лева и за имуществени вреди в размер на 150 лв. Със същата присъда, при условията на независимо съпричинителство е бил признат за виновен и осъден и подсъдимия Х.
По жалба само на подсъдимия М, с решение № 141/ без дата, по внохд № 65/04 г. Бургаският апелативен съд потвърдил присъдата. С решение № 587/19.07.2005 г. ВКС, ІІ н.о. отменил решението в частта му, касаеща подсъдимия М върнал делото за ново разглеждане. С решение № 185/ 05.12.2005 г. по внохд № 154/2005 г. Бургаския апелативен съд потвърдил присъдата.
С решение № 633/ 11.07.2006 г. ВКС, І н.о. отново отменил решението и върнал делото за ново разглеждане.
С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Бургаският апелативен съд потвърдил присъдата.
Жалбата е частично основателна.
Оплакванията са мотивирани с довода, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства и с експертното заключение на допълнителната автотехническа експертиза съдът е приел виновно поведение на жалбоподателя, защото не е извършил безопасно изпреварване на мотоциклета. Твърди се, че изводите по механизма на автопроизшествието не се подкрепят от доказателствата, обвинението не е доказано по несъмнен начин и жалбоподателят е следвало да бъде оправдан.
Върховният касационен съд намира възраженията за неоснователни. Въззивният съд е формирал фактическите си изводи при спазване на изискванията за обективно, пълно и всестранно изследване на доказателствата по делото. При анализа на гласните и писмени доказателствени средства- обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите и обективните находки, описани в протокола за оглед съдът безспорно е установил фактите, относими за правилното решаване на делото. Възприел е като обосновани изводите на предходната инстанция за скоростта на движение на двете превозни средства, за параметрите на пътя в района на произшествието, за местоположението на пострадалата и обстоятелството, че е била без предпазна каска и е държала дървен сап, напречно на мотора. В изпълнение на указанията на ВКС в отменителното му решение е назначил и изслушал допълнителна автотехническа експертиза, която внимателно е анализирал. Ползвайки нейното заключение, съдът е изяснил без всякакво съмнение, че предприемайки изпреварване на мотора, подсъдимият М не се е убедил, че има достатъчен свободен път за да извърши безопасно маневрата и да заеме място в пътната лента пред изпреварваното превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката си на движение, както изисква правилото по чл.88 ал.1 т.2 от ППЗДП. Вещите лица са категорични, че предвид скоростта на двете превозни средства и дължината на правия участък от пътя, не е било възможно безопасно извършване на маневрата. Предприетото от М. изпреварване в късия пътен участък и липсата на дясно странично огледало на лекотоварния автомобил са основната причина за отклонението на управлявания от М. мотор в дясно, удрянето му в мантинелата и падането на пострадалата на платното, при което е получила тежките увреждания, довели до смъртта й. Съставомерният резултат е пряка последица от виновното поведение на подсъдимия М допуснатите от него нарушения на правилата за движение по чл.88 ал.1 т.2 и чл.10 ал.1 т.6 б. Е от ППЗДП. Този извод е законосъобразен и почива на вярна интерпретация на експертното заключение, поради което липсват основания за отмяна на решението или за оправдаването на жалбоподателя.
В същото време Бургаският апелативен съд е приел, че при изпреварването на мотора, лекотоварният автомобил не е имал съприкосновение нито с моториста- подс. Мустафа, нито със самия мотор, нито със сапа, държан от пострадалата. При това положение е следвало да направи и логичния извод за липса на нарушение на правилото за движение по чл.88 ал.2 ППЗДП. След като между изпреварващото и изпреварваното превозно средство е имало достатъчно странично отстояние и очевидно произшествието не е последица от допуснато от жалбоподателя нарушение на това правило за движение, то съдът е следвало да приеме, че в тази част обвинението не е доказано. Нормите на чл.342 и чл.343 НК са бланкетни и за съставомерността на деянията от обективна с. е необходимо да бъде повдигнато и доказано обвинение за нарушение на конкретните правила за движение, регламентирани в ЗДП и Правилника за приложението му. Недоказаността на инкриминираните нарушения води до несъставомерност на деянието по материалната норма от НК. Затова е основателно възражението на М. , че той не е допуснал нарушение на задължението си по чл.88 ал.2 ППЗДП, като водач на МПС, при извършване на маневрата изпреварване да осигури достатъчно странично разстояние с изпреварваното превозно средство. За това нарушение той следва да бъде оправдан.
Настоящият касационен състав не възприема възражението за допуснато особено съществено процесуално нарушение с приемане за разглеждане на гражданския иск на подсъдимия Х срещу подсъдимия М конституирането му като граждански ищец. Съвместяването на процесуалното качество “подсъдим” с процесуалното качество “граждански ищец/частен обвинител” не винаги е недопустимо. То е недопустимо само при съучастие в извършване на умишлени престъпления, когато всеки съучастник извършва конкретни действия, насочени към постигане на престъпния резултат, съзнаван и искан от всеки от тях. Не може да бъде пострадал този, който съзнателно и умишлено цели настъпването на щетата. При непредпазливите престъпления съвместна престъпна дейност е невъзможна, а резултатът може да бъде реализиран само при независимо съпричинителство, както е в настоящия казус. Подсъдимият М. , макар и изправен пред съда като подсъдим, несъмнено е и пострадал от престъплението, защото като наследник на пострадалата е претърпял вреди от смъртта й. Следователно, първата инстанция е имала правно основание да го конституира като граждански ищец по отношение на другия подсъдим М. и да му присъди обезщетение за вреди, съобразено по размер с неговото виновно поведение и съпричиняването на вредоносния резултат.
Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода. Както по размер, така и по начин на изтърпяване то е съобразено с обществената опасност на деянието и на подсъдимия М, по отношение на когото съдът е обсъдил наличните смекчаващи вината му обстоятелства. Справедливи по размер са и присъдените обезщетения за вреди. В жалбата липсват конкретни доводи по релевираното оплакване, поради което настоящият състав няма какво повече да добави към съображенията на апелативния съд.
При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.3 НП. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 206/ 04.06.2008 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 152/2006 г., като оправдава подсъдимия Х. Х. М. по обвинението за допуснато нарушение на чл.88 ал.2 ППЗДП.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: