3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
гр. София, 16.05.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5095 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата М. Н. Д. срещу решение № 161/04.08.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 366/2016 г. на Шуменския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 118/19.04.2016 г. по гр. дело № 945/2015 г. на Новопазарския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконосъобразно и отмяна на уволнението ?, извършено със заповед от 28.09.2012 г., и за възстановяването ? на предишната ? работа.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните три процесуалноправни въпроса: 1) какви са правните последици при недоказване от страна по делото на релевантни за спора факти по чл. 23, ал. 6, изр. 1 от ЗТРРЮЛНЦ – факти, вписани в търговския регистър, за които същата страна носи доказателствена тежест, ако е посочила единен идентификационен код (ЕИК); 2) длъжен ли е съдът да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото, във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор; и 3) в тежест на ищеца ли е доказването на представителната власт на физическото лице, подписало договор или друг юридически акт (в случая – трудов договор и заповед за уволнение) от името на юридическо лице – ответник, ако последният не е оспорил изрично този факт. По отношение на първия и третия въпрос жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на втория въпрос жалбоподателката навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че той е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 27/02.02.2015 г. по гр. дело № 4265/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
Ответното [фирма] не е подало отговор на касационната жалба в срока за това.
Въззивният съд е установил по делото, че ответното Е. (което е призовано по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК) не е подало отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, както и че при извършената от първоинстанционния съд служебна справка в търговския регистър е установено, че към датата на подаването на исковата молба на 01.10.2015 г. ответното Е. е регистрирано със сочените от жалбоподателката-ищца ЕИК, наименование, седалище, адрес на управление и управител. Окръжният съд е приел за установено също, че представеният по делото трудов договор от 21.01.2012 г. е сключен с търговско дружество от същия вид, със същия ЕИК, но със седалище и адрес на управление в друг град, и друг управител, който е издал и процесната заповед от 28.09.2012 г. за уволнението на ищцата. След констатация, че пред въззивната инстанция не са представени нови допустими доказателства, окръжният съд е възприел решаващия извод на първата инстанция, че ищцата не е доказала по делото, че е била в трудово правоотношение с ответното търговско дружество, в това число – че процесният трудов договор е сключен именно с ответното дружество и е прекратен от него – със заповед, издадена от неговия управител и представител. С оглед това, въззивният съд е споделил и крайния извод на първата инстанция за отхвърляне на предявените искове, „като неоснователни и недоказани“.
При така изложените решаващи мотиви към обжалваното решение, първите два процесуалноправни въпроса в изложението на жалбоподателката – по приложението на чл. 23, ал. 6, изр. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и на чл. 236, ал. 2, във вр. с чл. 12 от ГПК, не са от обуславящо значение за правните изводи на въззивния съд за отхвърлянето на предявените от нея искове, респ. – тези въпроси не съставляват общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая.
Касационното обжалване обаче следва да се допусне по третия процесуалноправен въпрос – по приложението на чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК, но уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед предмета на делото, а именно – в производството по трудов спор, образувано по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, в тежест на ищеца ли е да доказва представителната власт на физическото лице, подписало трудовия договор и заповедта за уволнението му от името на ответника-работодател – юридическо лице, ако последният не е оспорил този факт. Този процесуалноправен въпрос е обуславящ решаващите правни изводи на окръжния съд за постановяването на обжалваното въззивно решение. Налице е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК –страните не сочат и не се установява наличието на съдебна практика по този въпрос, като създаването на задължителна такава по реда на чл. 290 от ГПК би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на закона от съдилищата в подобни случаи; това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос се поставя, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото.
Жалбоподателката-ищца не дължи внасянето на държавна такса по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 161/04.08.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 366/2016 г. на Шуменския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.