Р Е Ш Е Н И Е
№ 534
София, 25 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 559 по описа за 2008 година.
С решение № 121 от 30.06.2008 г. по внохд № 16/08 г. Апелативният съд-гр. Пловдив потвърдил присъдата на Окръжния съд-гр. Пловдив, постановена по нохд № 589/07г. С последната е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите А. Д. Д., Г. А. Д. и Ш. А. Д. за деяние извършено на 16.09.2006 г., като същите са осъдени на основание чл.116 ал.1 т.6 вр.с чл.115, чл.20 ал.2, като при условията на чл.54 НК, а за подс. Ш. Д. във вр.с чл.63 ал.2 т.1 НК, са им определени наказания, както следва – на подсъдимите А. Д. и Г. Д. от по 17 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален усилено строг режим на изтърпяване, а за подс. Ш. Д. – 7 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от тримата подсъдими.
Подсъдимият А. Д. претендира незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание, като счита, че са налице условия за преквалифициране на извършеното от него по чл.118 НК, както и такива за определяне на наказанието му по реда на чл.55 НК. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитата му.
Подсъдимият Г. Д. възразява наличието на всички основания по чл.348 ал.1 НПК и иска преквалификация по чл.118 НК и намаляване на наказанието при условията на чл.55 НК. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата. Представя се писмено становище.
Подсъдимият Ш. Д. ангажира основанията по чл.348 ал.1 т.1 и 3 НПК, като защитата му намира, че извършеното осъществява признаците на престъпния състав по чл.115 НК, както и, че наложеното наказание явно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Иска се приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление и намаляване на наказанието. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитата му. Представят се писмени бележки.
Представителят на Върховната касационна прокуратура преценява оплакванията като неоснователни, а оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение прецени подадените касационни жалби за неоснователни.
Единственото оплакване за наличието на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК е направено от защитата на подсъдимия Г. Д. и то свързано с възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че обстоятелствата относно поведението на пострадалия и употребения от него алкохол са игнорирани, макар по същество да смекчават отговорността на подс. Г. Д. потребата на алкохол от страна на пострадалия не е от категорията на обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия. Това обстоятелство може и да има своето значение, но не в посоката, която се заявява от жалбоподателя. Що се отнася до поведението на пострадалия, същото е изяснено изцяло, подложено е на внимателен анализ. Последното се обективира в мотивите на въззивното решение. Нещо повече, макар същите обстоятелства, да не са изрично подчертани при оценката на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието на този подсъдим, това съвсем не означава, че те са пренебрегнати.
Други възражения срещу процесуалната издържаност на дейността на решаващия съд не се правят, а и ВКС не установи при разглеждане на делото да са допуснати нарушения от вида на очертаните в чл.348 ал.1 т.2 НПК. При липсата на последно посоченото касационно основание, проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наложените на подсъдимите наказания е възможна само в рамките на установеното от въззивния съд от фактическа страна.
По приложението на закона:
Двама от подсъдимите – А. Д. и Г. Д. претендират извършеното от тях да е съставомерно по чл.118 НК, а защитата на подс. Ш. Д. – по чл.115 НК.
Възражения относно приложимия закон – по чл.118 и 119 НК, са правени и пред ПАС (а преди това и пред първоинстанционния съд). Съответно на изискванията на чл.339 ал.2 НПК въззивната инстанция е посочила основанията, поради които ги е преценила като неоснователни. В мотивите на въззивното решение се съдържат пространни и детайлни съображения свързани с правната оценка на установените факти. Сега поддържаното аналогично възражение за съставомерност на извършеното по чл.118 НК е неоснователно.
Претенцията за действие в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл.118 НК е свързана с приетите за установени от съда по същество фактически положения. Те, както вече се посочи, за ВКС са тези, които са намерили израз в мотивите на обжалваното решение. Внимателният им прочит очертава отсъствието на каквито и да било фактически констатации за действия на подсъдимите в състояние на силно раздразнение. Последното, както е известно се характеризира със силно стеснено съзнание на дееца и значително занижена възможност за адекватна оценка на обстановката и за вземането на правилно решение. С подобно състояние не се характеризира поведението на който и да било от подсъдимите. Няма спор, че на инкриминираната дата, между тях и пострадалия е възникнал конфликт, при който последният е действувал от позицията на силата и е изисквал било допълнително плащане, било предаване на личен му кабел, а по-късно, тъкмо в резултат на злоупотребата с алкохол и повредил керемиди на навес до дома на подс. А. Д. От установеното поведение на пострадалия, само последното може хипотетично да се разглежда на плоскостта на чл.118 НК – в хипотезата на друго противозаконно действие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Посоченото по-горе конкретно поведение на пострадалия, насочено спрямо керемидите на навес, намиращ се до дома на подс. А. Д. , обективно съставлява противозаконно действие, доколкото никой няма право да уврежда чуждо имущество. При това обаче, очевидно от същото действие не само не са настъпили, но и не е било възможно да настъпят тежки последици за виновния и/или неговите ближни. Поведението на пострадалия, за което става дума, е било краткотрайно във времето, предизвикало повече шум отколкото съществени имуществени вреди. Последвалото поведение на подсъдимите се характеризира с организираност, подреденост, целенасоченост и яснота на преследваната цел. Събирането им на едно място, въоръжаването им с три различни по вид и предназначение оръдия – брадва, лопата, дебела дървена пастирска тояга, причакването на пострадалия, разположението им в различни позиции, изключващи възможността му за безопасно изтегляне, най-малко очертават състояние на силно раздразнение с посоченото по-горе съдържание. При тези съображения и изцяло споделяйки изложените такива от въззивния съд ВКС прецени възражението за съставомерност по чл.118 НК за неоснователно.
Възражението за отсъствието на квалифициращите признаци по чл.116 ал.1 т.6 НК – особено мъчителен за убития начин и особена жестокост, е неоснователно. При извършеният медицински преглед и аутопсия на пострадалия са обективирани множество увреждания, подробно отразени в съответните експертизи. Изяснен е и механизма на получаването им, като е установено нанасянето най-малко на 30 удара със значителна сила по тялото на пострадалия (глава и гръден кош), част от които с наслагвания един върху друг и наличието на следи от трите посочени по-горе средства, ползвани от подсъдимите, както и наличието на зищитни наранявания. Обективно установените удари не са нанесени едновременно, след като с два удара в областта на тила на пострадалия от страна на подс. А. Д. , пострадалият паднал на земята, а останалите удари са нанесени в това му положение, побоят не е прекратен въпреки активната намеса на св. С, а по-късно, след прекратяването му е и подновен от страна на тримата подсъдими. Причината за смъртта на пострадалия е увреждане на белите дробове и ребрата, довели до остра кръвозагуба.
За да приеме, че убийството е извършено по особено мъчителен за пострадалия начин, съдът е взел предвид обективните данни относно характера на уврежданията, част от които от защитен характер, вида на ползваните оръдия, продължителността на нанесения побой, настъпилите последици.
Пострадалият е лишен от живот чрез множество удари, като е бил поставен в състояние да изтърпи не само физически болки, но и да изпита ужаса на едно продължително умъртвяване, т.е. пострадалият е бил подложен на една физическа и морална инквизиция, докато бъде умъртвен. Затова и изводът на съда, че пострадалият е умъртвен по особено мъчителен начин е правилен и законосъобразен.
ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че особената жестокост е външна характеристика на убийството, чрез която се отразяват субективните качества на дееца. Не е задължително деецът въобще да е жесток човек. Достатъчно е това качество той да е проявил при осъществяване на конкретното деяние, за да се квалифицира то като убийство извършено с особена жестокост. Особена жестокост е налице, когато изпълнителната дейност, по своя интензитет, явно надхвърля необходимото за причиняване на умъртвяването, а по начин на изпълнение последното сочи на допълнително субективно отношение към жертвата, съдържащо оправдана/неоправдана злоба, ожесточение, мъст.
Посочените по-горе обстоятелства очертаващи изпълнението на инкриминираното деяние категорично сочат на наличието на особена жестокост по смисъла на чл.116 ал.1 т.6 НК.
По справедливостта на наложените наказания:
ВКС не установи данните по делото да указват на наличието на която и да било от предпоставките на чл.55 НК, спрямо всеки един от подсъдимите. Обективно липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността им обстоятелства. Още по-малко може да се приеме, че и най-ниското предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко – за подсъдимите А. Д. и Г. Д. това е 15 години, а за подс. Ш. Д. – 5 години. Поради това правилно съдът по същество е определил наказанията им в рамките на предвиденото от закона, като за първите двама по най-леката алтернатива от предвидените. По размер определените наказания лишаване от свобода са малко над предвидения в закона минимум и не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348 ал.5 т.1 НПК, в това число и на тези относно несъставомерното поведение на пострадалия.
Исканията за намаляване на наказанията не могат да се удовлетворят, т.к.това би злепоставило постигане целите на наказанието, както в личен – за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите А. Д. и Г. Д. и най-вече за превъзпитанието на подс. Ш. Д. , така и в генерален план – за предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото ни.
Водим от горното на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121 от 30.06.2008 г. постановено по внохд № 16/08 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: