О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
София, 29.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1145/2018 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. К. Я. срещу решение № 8047/30.11.2017 г. по гр.д.№ 7968/2016 г. на СГС, с което е отменено решение № ІІ-79-200/31.07.2015 г. в частта относно квотите, при които е допусната делбата на дворно место с площ 275 кв.м., находящо се в [населено място], р. О., [улица] идентификатор 68134.401.224 вместо това са определени следните квоти на съделителите: за касатора Л. Я., О. С. С. и П. Г. Д. – по 2/8 ид.ч. и за Л. Д. С.-Ц. и Р. Д. С. – по 1/8 ид.ч.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че въззивната инстанция е разгледала възражение за нищожност на предходна делба на същия имот по гр.д.№ 645/1993 г., което не е било направено в преклузивния срок пред РС, че съдът е давал указания за събиране на доказателства за произхода на съсобствеността без да е имало такива спорове, не е отделил спорно от безспорно, не е изготвил нов доклад и не е дал указания във връзка с предприетото от него изследване на съсобствеността от преди приетата за нищожна делба и за необоснованост на извода, че М. С. не се е разпоредила с частта си от гаража през 1975 г., поради което съсобственик е останал и съпругът й след нейната смърт, който следвало да участва в делбата от 1993 г.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните процесуално правен въпрос, 1. следва ли въззивния съд да се произнесе по възражение, което не е направено във въззивната жалба, да установява неоспорени обстоятелства и да изследва писмени доказателства, представени от насрещната страна след като първата инстанция ги е разгледала и изводите и не са оспорени във въззивната жалба. 2. Следва ли въззивната инстанция да разгледа и се произнесе по възражение, направено пред въззивния съд без същото да е основано на нови обстоятелства или новооткрити документи. 3. следва ли въззивния съд да съдейства на страните за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с повдигнато за първи път пред него възражение. По тези три въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС. Формулиран е и материално правният въпрос І може ли физическо лице да се разпореди чрез дарение с бъдеща вещ. Какви са пределите на разпореждане на наследник с придобитото по наследство право на собственост. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Независимо от наведените основания за допускане се твърди и очевидна неправилност на решението поради противоречие с императивната норма на чл. 269 ГПК и неправилно прилагане на чл. 226 ЗЗД и чл.76 ЗН.
Ответниците по касация О. С. С., П. Г. Д., Л. Д. С.-Ц. и Р. Д. С. оспорват жалбата и твърденията в нея относно липса на възражения и оплаквания във въззивната жалба. Молят да не се допуска касационно обжалване по първата група въпроси, защото не съответстват на съдържанието на въззивната жалба и защото формулираните въпроси не определят изхода от спора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът е предявил иск за делба на празно дворно место с площ 275 кв.м., находящо се в [населено място], р. О., [улица] идентификатор 68134.401.224 срещу О. С. С., П. Г. Д., Л. Д. С.-Ц. и Р. Д. С.. Твърдял е, че съсобствеността е възникнала от решение от 15.09.1994 г. по гр.д.№ 645/1993 г. на СРС, с което на основание чл. 288, ал.2 ГПК /отм/ на баща му К. Я. Д. е възложена едноетажната къща на регулационната линия с площ около 80 кв.м. и 93/100 ид.ч. от дворното место. За уравнение дяловете на останалите съделители в общ дял на Л. Д. Ц., Р. Д. С., П. Г. Д. и О. С. С. е предоставен в собственост гаражът в същото дворно место с площ 10,10 кв.м., ведно със 7/100 ид.ч. от дворното место, като К. Я. Д. е осъден да им заплати и парични суми за уравнение на дяловете им. След влизане в сила на решението по извършване на делбата, К. Д. и съпругата му Е. Д. са дарили на ищеца придобития от тях по делба недвижим имот. На 15.05.2007 г. до бащата К. Д. и до Л. Ц. е изпратено писмо от Столична община, с което им е изпратена заповед № РД-09-228/21.04.2006 г. за премахване, заедно с другите съсобственици на обгоряла едноетажна сграда на уличната регулационна линия и зидовете от полуизгоряла вътрешна едноетажна сграда, като останките от сградите са освидетелствани с констативен протокол от 25.09.2006 г.
В отговора на исковата молба, ответниците са взели становище да се отхвърли иска, тъй като те са единствени собственици на дворното место, като са се позовали на н.а. № 189,т.2/28.03.2011г., с който са признати са собственици на процесното дворно место по давност и са представили като доказателство само този акт.
Докладът по делото е изготвен в закрито заседание на 21.03.2014 г. с указания всяка от страните да докаже твърденията си. Докладът е предявен на страните в първото съдебно заседание на 19.06.2014 г. Ищецът е оспорил това, че ответниците са владели имота, като е твърдял, че всички съсобственици са извършвали владелчески действия в имота. На 14.07.2014 г., пълномощникът на ответниците е подал молба, с която е оспорил доказателствата, представени от другата страна поради това, че не се установява връзката им с тезата на ищеца, но във връзка с направеното оспорване на анимуса на ответниците е представил четири доказателства. В следващото заседание на 15.10.2014 г., РС е приел доказателствата на ищеца, но е отказал да приеме доказателствата, представени от ответника поради настъпила преклузия. Разпитани са и свидетелите на двете страни.
С решение, РС е приел, че дворното место е съсобствено при квоти 93/100 ид.ч. за ищеца Л. Я. и 7/10 ид.ч. общо за ответниците на основание извършената делба. За неоснователно е прието възражението на ответниците за придобиване по давност на цялото дворно место, тъй като не се установява, те да са владели целия имот. Тъй като изводите на нотариуса не са възприети за верни е обезсилен и н.а. № 189т.76/2011г.
В подадената от ответниците въззивна жалба те са твърдяли неправилност на решението на РС поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в това, че РС не е изпълнил задълженията си по чл. 145 ГПК, докладът е формален, защото не е посочено в него, че в дъното на двора е имало и друга сграда, след събарянето на която е останало правото на строеж за нея, не е разяснено, че нот. акт по давност легитимира лицата, посочени в него като собственици, доказателствената тежест при оспорването му, В т.1.1.в от въззивната жалба е посочено, че не е изследван генезисът на съсобствеността, но това твърдение е свързано с възражението на въззивниците за придобиване на имота по давност. Направено е искане за приемане на доказателства. Твърди се, че не са обсъдени от РС констативния протокол за състоянието на сградите след пожара, заповедта за премахването им, в които като собственици били посочени само ищците, изявленията на пълномощника на ищците за съвместно владение на всички съсобственици, показанията на свидетелите и конкретно заинтересоваността на съпругата на ищеца от изхода на делото, че не са събрани доказателства ищецът да е декларирал имота, че не е разпитан третия свидетел на ответниците. С въззивната жалба са представени доказателства, касаещи възражението на ответниците по иска за давност.
С разпореждане от 11.07.2016 г. на СГС, исковата молба е оставена без движение за посочване от ищеца от какво произтича съсобствеността върху процесния имот и да представи доказателства. В молбата си от 10.08.2016 г. , ищецът е повторил, че основава иска си на извършената делба по гр.д.№ 65/1993 г. и последвалото я дарение от баща му К. Я. и майка му Е. Я., доказателства за които са представени. Делото е насрочено, като ищецът е задължен да представи и решението по допускане на делбата от 1993 г., което той е изпълнил.
Въззивниците / ответници по иска/ с молба от 11.11.2016 г. за първи път са направили възражение за нищожност на делбата по гр.д.№ 645/1993 г. но поради това, че с н.а. № 155 от 17.06.1975 г. К. Я. Д. е дарил притежаваната от него част от имота на сина си Л. К., а иска за делба през 1993 г. е предявен от К. Я.. Л. К. не бил участвал в делбата. С тази молба са представени и доказателства за това как в имота има сухи треви и опасност за пожар, че в него са се самонастанили клошари и сигнал от ответниците до СДВР за това. В отговор на тази молба, ищецът-въззиваем е представил н.а. № 135,т. ХІІІ/20.02.1993 г. – от преди исковата молба за делба, постъпила в съда на 17.03.1993г., с която Л. К. дарява на баща си имота, който е получил от него по дарение през 1975 г. Затова е посочил, че доводът за нищожност на делбата от 1993 г. е неоснователен. В с.з. на 28.11.2016 г., СГС е оставил отново исковата молба без движение с указание да посочи на какво основание твърди, че е възникнала съсобствеността и да представи писмени доказателства за това. Посочил е, че в производството по делба, съдът служебно трябва да изясни между кои лица и на кои имоти следва да се извърши делбата.
Ищецът отново се е позовал на същите основание за съсобственост към момента на предявяване на иска за делба, като е взел становище по наведения за първи път в молбата от 11.11.2016 г. във въззивното производство възражение за нищожност на делбата поради това, че в нея не е участвал ищеца. Представил е н.а. № 121, т.2/1996 г., с който баща му е признат на основание наследство и делба на получения по делбата имот. Тъй като в този нот. акт са цитирани и н.а. № 921 т.6/1920 г. и н.а. № 48,т.31021г., те също са представени. Представени са и доказателства за изплащане от К. Я. на сумите за уравнение на дяловете.
С молба от 26.01.2017 г., въззивниците са заявили ново възражение за нищожност на делбата от 1993 г. този път поради това, че в нея не е участвал съпругът на М. Я. С., който е починал след нея на 29.03.2010 г., защото макар тя да е дарила на децата си частта си от дворното место – по 1/8 ид.ч. и частта си от жилищната сграда на уличната регулационна линия и в дъното на двора не се е разпоредила с частта си от гаража, който не е бил прехвърлен с н.а. № 21, т.93 /04.11.1975 г. Правят възражение и за абсолютна нищожност на тази сделка на основание чл. 76 ЗН, поради което също счита делбата за нищожна. Поддържали са и възражението си за придобивна давност, и при условията на евентуалност, че делбата е недопустима, тъй като дворното место е обща част, поради това, че в него са били построени съборените вече сгради, за които обаче се е запазило правото на строеж.
Въззивният съд приема, че е неоснователно възражението на въззивниците за придобивна давност, тъй като след делбата от 1993-1994 г. то е обща част предвид създадената хоризонтална етажна собственост и е могло да бъде предмет на владение едва след събаряне на сградите, т.е. след 2007 г., а иска за делба е предявен 2012 г., т.е. не е могъл да изтече 10-годишен срок за придобиване по давност, а и ищецът не е бил уведомен за намерението на ответниците за придобиване по давност, не се установява въззивниците да са владели цялото дворно место.
Относно възражението за нищожност на делбата по гр.д.№ 645/1993 г., СГС го е приел за допустимо, тъй като е направено в отговор на уточнение на исковата молба пред въззивната инстанция и за основателно по същество, тъй като Д. С. е преживял съпругата си М. С., тя не се е разпоредила с наследствената си ј ид.ч. от гаража, наследена по 1/12 ид.ч. от двете й деца Л. и Р. и от съпругът и Д. С.. Той е починал след нея – на 29.03.2010 г. и е следвало да участва като съсобственик на гаража в делбата по гр.д.№ 645/1993 г. На основание чл. 75, ал.2, поради неучастието му, делбата е обявена за нищожна.
Поставени са три процесуалноправни въпроса които могат да бъдат обединени в един както следва: следва ли въззивния съд да разгледа и да се произнесе по възражение, което не е направено изрично във въззивната жалба, а е направено в хода на производството пред въззивния съд по делбено дело. Тъй като предмет на спора е дело за делба във фаза по допускане, а производството по делба е особено исково, то отговорът на въпроса следва да се ограничи до това производство. Предвид изложеното за процесуалните действия на въззивната инстанция и на страните и фактите по делото, въпросът е относим към спора. По него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Спецификите при разглеждане на делбено дело от гледна точна на преклузиите са разгледани в Р № 18 от 03.02.2015 г. по гр.д.№ 4619/2014 г. на ВКС, І гр.о., Р № 124 от 19.06.2015 г. по гр.д.№ 620/2015 г. на ВКС, І гр.о.
Формулиран е и материалноправният въпрос: може ли физическо лице да се разпореди чрез дарение с бъдеща вещ. Какви са пределите на разпореждане на наследник с придобитото по наследство право на собственост. По делото не е установено кога е изграден гаража. Между съсобствениците няма договор за продажба на бъдеща вещ. Затова този въпрос, зададен общо, не кореспондира пряко с установените факти по спора, поради което не определя изхода от спора, поради което е неотносим и не обуславя допускане до касация.
Независимо от наведените основания за допускане се твърди и очевидна неправилност на решението поради противоречие с императивната норма на чл. 269 ГПК и неправилно прилагане на чл. 226 ЗЗД и чл.76 ЗН. Предвид допускане до касация по посочения по-горе процесуален въпрос, съдът не обсъжда наличието на това основание, приложението на което не е свързано с формулиране на конкретен правен въпрос.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8047/30.11.2017 г. по гр.д.№ 7968/2016 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Л. К. Я..
Указва на касатора Л. К. Я. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лева и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: