1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София, 13.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4415 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №204 от 22.05.14г. по в.гр.д.№161/14г. на Кюстендилския окръжен съд е обезсилено решение №49/06.02.14г. по гр.д.№1408/13г. на Кюстендилския районен съд, в частта, с която е допусната делба на външна тоалетна, находяща се в УПИ ІІІ-103, кв.12 по КП на [населено място], [община]. П. решение е отменено в частта, с която е допусната делба на навес с площ от 19 кв.м. в същото дворно място и искът за делба на навеса е отхвърлен.
В. съд е приел, че външната тоалетна в УПИ ІІІ-103, кв.12 по КП на [населено място] не е предмет на делото, тъй като не е включена в исковата молба. Тя не е принадлежност към жилищната сграда по смисъла на чл.98 ЗС, по отношение на нея не е оборена презумпцията на чл.92 ЗС и затова тя следва да се счита за приращение към дворното място, което не е част от наследството на общия наследодател и съответно не е предмет на съдебна делба. Навесът е бил включен в исковата молба, но по същите съображения, че е приращение към дворното място, което има различен собственик, искът за делбата му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от съделителката М. Б. А..
Жалбоподателката поддържа, че навесът и външната тоалетна са част от допълващото застрояване на УПИ ІІІ-103, кв.12 и също следва да бъдат допуснати до делба заедно с жилищната сграда и другата стопанска постройка от 59 кв.м., останали в наследство от общия наследодател и допуснати до делба с първоинстанционното решение по делото.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Собственикът на основната сграда, построена в чужд имот, собственик ли е и на допълващото застрояване към сградата, което няма самостоятелен правен статут и предназначението му е да обслужва основната сграда.
2. Второстепенните постройки, доколкото не са самостоятелни обекти на правото на собственост, представляват ли принадлежност към главната вещ и следват ли същата по смисъла на чл.98 ЗС.
Ответникът в производството Роза Б. П. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че и двата въпроса са определящи за изхода на делото, но вторият е по-общ и затова касационното обжалване следва да се допусне по него. По този въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като има ясна правна уредба – чл.98 ЗС и практика на ВКС по нея, поради което разглеждането на настоящото дело от ВКС няма да допринесе с нищо за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същевременно на настоящия състав е служебно известна практика на ВКС по чл.290 ГПК /решение №100 от 25.06.14г. по гр.д.№4966/13г. на ВКС, І ГО/, свързана с прилагането на чл.97 и чл.92 ЗС, на която обжалваното въззивно решение противоречи, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №204 от 22.05.14г. по в.гр.д.№161/14г. Кюстендилския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: