4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
С., 22.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.05.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 897/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. Василева Б. от [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд от 12. 04. 2010 год., по гр.д.№ 883/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 04.11.2008 год., по гр.д.№ 25 812/2007 год. и е отхвърлена предявената от касатора, като ищец, срещу [фирма] искова претенция, основана на чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 5000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от неизпълнението на сключения между страните договор за предоставяне на мобилни услуги.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствените правила- основания за касация по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението му е, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилите крайния правен резултат по делото материалноправни въпроси, които уточнени от настоящата съдебна инстанция, според правомощията и разяснени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС се свеждат до допустимостта на обезщетението за неимуществени вреди при договорна отговорност, за обхвата на отговорността за неимуществените вреди, произтичащи от договорно неизпълнение и за вложеното от законодателя съдържание в понятието „уронване доброто име и репутация” в разглежданата хипотеза на неправомерно ограничени от мобилния оператор изходящи и входящи повиквания, поради неплатени от абоната сметки е в противоречие с приетото в ТР № 54/86 на ОСГК на ВС, относно правото на обезвреда на пострадалия при договорно неизпълнение и при деликт.
Същевременно, според жалбоподателя, така формулираните въпроси се явяват и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като е налице трайно съществуващо несъответствие между последователно застъпваната в правната доктрина теза, че законът допуска обезщетение за неимуществени вреди при договорна отговорност и категорично отричаната в практиката на съдилищата законова възможност договорната отговорност да включва и обезщетяване на неимуществени вреди.
Допълнително са наведени и аргументи, свързани с настъпила промяна в обществено икономическите условия, при които трайно установената съдебна практика, според която в обхвата на обезщетението по чл.82 ЗЗД не се включват неимуществените вреди, е създадена, което обстоятелство налага осъвременяване на последната, чрез възприемане на ново различно тълкуване на закона.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване.
Третото – лице помагач [фирма], гр.С., при участието на което е постановено обжалваното решение, не е взел становище по касационната жалба.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу въззивен съдебен акт, който не е попада в изключенията по чл. 280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение Софийски градски съд е счел, че дори и да сподели поддържаната от ищеца теза, че обезщетението за неимуществени вреди е включено в обективните предели на договорната отговорност по чл.79, ал.1 ЗЗД, то предявената от ищцата осъдителна искова претенция за сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените и от договорното неизпълнение на ответника неимуществени вреди е неоснователна, тъй като една част от очертания кръг неблагоприятни последици, твърдяни от ищцата са обективно негодни да засегнат нейни неимуществени блага, каквато е невъзможността да използва мобилния си телефон за изпълнение на служебните си задължения по време на отпуск, а друга – да извършва периодични проверки, относно заверяване сметката на ответника с издаденото от нея платежно нареждане за месечната и такса, се явява дължима от нея грижа при изпълнение на задълженията към ответника, произтичащи от договора.
Третата, част от този визиран кръг от неблагоприятни последици, които обективно са годни да засегнат неимуществените блага на ищцата, според решаващия съд, са останали недоказани, тъй като изпитаният от договорното неизпълнение на ответника яд на ищцата е неотносим към доброто и име в обществото.
Следователно от съдържанието на решаващите мотиви, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт следва, че поставените от касатора материалноправни въпроси, като относими към крайния правен резултат по делото, попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Налице е и критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че по обобщаващия поставените от касатора въпроси на материалното право, въпрос за допустимостта на обезщетението за неимуществените вреди при договорна отговорност съществува трайно несъответствие между поддържаната от правната доктрина теза и установената съдебна практика, обосновава правен извод за значимостта на същия за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Следва да бъде споделен, като обосноваващ наличието на визирания критерий за селекция и въведеният от касатора довод, че настъпилата промяна в обществените отношения, при които съдебната практика, отричаща обезщетимостта на неимуществените вреди при договорната отговорност е била създадена, в посока на демократизация и хуманизация на обществото, налага и евентуално преразглеждане на вече даденото от съдилищата тълкуване на закона/ чл. 82 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД/ за обхвата на обезщетяването при договорно неизпълнение.
Що се касае до цитираното ТР № 54/86 год. на ОСГТК на ВКС, то с оглед изрично изразеното в същото становище, че не може да се претендират неимуществени вреди на договорно основание, твърдяното от касатора противоречие с възприетото в обжалвания съдебен акт разрешение, отсъства.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че то не е ясно и категорично изразено по отношение на първия от поставените от касатора материалноправни въпроси, който всъщност обуславя отговора и на останалите, за да може обективно да създаде противоречие по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 12. 04.2010 год., по гр.д.№ 883/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на СРС от 04.11.2008 год., по гр.д.№ 25 812/2007 год. и е отхвърлена предявената от Р. Василева Б. срещу [фирма] искова претенция за сумата 5000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от договорно неизпълнение на договор за предоставяне на мобилни услуги.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на 100 лв./ сто лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото и съответен документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА се впише изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на така дадените и указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на срока за изпълнение на горепосочените указания, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за евентуалното му прекратяване или насрочване в открито съдебно заседание.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: