Р Е Ш Е Н И Е
№ 536
гр. Софияq 10 декември 2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 1915/2013г.
Касационното производство е образувано по протест на представител на Окръжна прокуратура – Пловдив срещу присъда №63 от 18.06.2013г. на Пловдивски окръжен съд, по внохд 566/2013г.
Подаденият протест обективира недоволство от постановения акт, поради допуснати процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон досежно повдигнатото срещу С. П. обвинение по чл.211, пр.3, вр.чл.210, ал.1, т.1, вр.чл.18 от НК.
Поставя се акцент на превратното тълкуване на приобщените гласни и писмени доказателствени източници, и на веществените доказателствени средства, изготвени чрез използване на специални разузнавателни средства, изразяващо се в прекомерно предоверяване на „голословното твърдение” на подсъдимия, че не е провеждал насочените към възбуждане на заблуждение у Д. К. телефонни разговори; в необосновано кредитиране на депозираното от пострадалия за липса на идентичност на лицата, с които осъществявал инкриминираните контакти; и в тенденциозно игнориране на закрепеното чрез приложените веществени доказателствени средства и на останалите доказателства, установяващи, че от настанените в килията на П. затворници само той владеел български език.
Очертава се повърхностна интерпретация на фактите, сочещи на намиране на единия от мобилните апарати, от който били реализирани позвъняванията с процесните СИМ карти и на предхождащото извършеното претърсване и изземване на 08.03.2011г. поведение на подсъдимия, заключил се в спално помещение №14 на сградата на Затвора – София и опитал се да унищожи веществени улики.
Аргументира се процесуална възможност за отстраняване на визираните противоречия в доказателствения материал и на пропуските при анализа и оценката му, чрез отмяна на въззивната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от Пловдивски окръжен съд, в рамките на което бъде назначена фоноскопска експертиза, необходима за разкриване на обективната истина по отношение на обстоятелството – при проведените с К. телефонни разговори, пострадалият разговарял ли е с едно и също лице.
В съдебно заседание на 03.12.2013г. прокурор при Върховната касационна прокуратура поддържа депозирания протест.
В настоящото производство подсъдимият С. П. участва лично и с назначен адвокат. Подсъдимото лице и защитата пледират атакуваният въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд в пределите на проверката по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №32/25.01.2013г., по нохд №1038/2012г., Пловдивски районен съд е признал С. Б. П. за виновен в извършено на 14.02.2011г., в [населено място] престъпление по чл.211, пр.3, вр.чл.210, ал.1, т.1, пр.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1 б.”А” и „Б”, вр.чл.18, ал.1 от НК, чрез възбуждане и поддържане на заблуждение у Д. К., като деецът се представил за длъжностно лице, престъпното посегателство е при условията на опасен рецидив и е останало недовършено по независещи от автора му причини, с произтичащите от това санкционни последици – налагане на наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при строг режим на изтърпяване в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
В обсега на инициирана от служебния защитник на С. П. инстанционна проверка по внохд №566/ 2013г., Окръжен съд –Пловдив е упражнил въззивните правомощия по чл.334, т.2, вр.чл.336, ал.1, т.3 от НПК и със съдебен акт №63 от 18.06.2013г., на основание чл.304 от НПК оправдал подсъдимия по повдигнатото от прокурора обвинение.
Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
При осъществения контрол Върховният касационен съд не констатира допуснати нарушения на процесуалните предписания на чл.чл.13, 14 и чл.107 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите по делото факти, предпоставили дерогиране на материалния закон по предявенотоо на С. П. обвинение по по чл.211, пр.3, вр.чл.210, ал.1, т.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК.
Доказателствената съвкупност, инкорпорирана чрез обясненията на подсъдимия; свидетелските показания на Д. К., К. К., Д. Х., М. А., М. В., Ц. Б., И. Й. и Ф. Ш.; приложената писмена документация; и протоколите за изготвени веществени доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства, не обезпечава с нужната степен на доказателствен интензитет обвинителната теза на представителя на прокуратурата, за реализирани на инкриминираната дата от С. П. измамливи действия, финализирали в стадия на опита.
Категорично установените по делото фактически данни очертават проведени на 14.02.2011г. разговори от Д. Х., Е. Д. и Д. К. – работещи във фирма за езиково обучение, преводи и легализация „Скрипта” с лице от мъжки пол, ползващо мобилен телефон №0876 758 783, което се легитимирало като Директор на Полицията в гр.Пловдив и уведомило езиковия център за необходимост от преводач на английски гражданин – жертва на измама. Доказани са и последвалите контакти на определения да се заеме с възложената задача К., осъществени по телефона с различни субекти, представили се за „комисар Баков”, за „К. Д.” и за „неговия адвокат – К. /упълномощен повереник на чужденеца/”, отговарящи на абонатен № 0876 758 783 и № 0893 848 912. В хода на реализираните позвънявания Д. К. бил помолен да закупи на „пострадалия англичанин” сандвичи, вода и ваучери за мобилния оператор „Виваком”, като след изпълнение на поръчката, отправеното при едно от обажданията настоятелно искане за предоставяне на кода на изписания на касовата бележка електронен ваучер, създало у него основателно съмнение, че е въведен в заблуждение и го мотивирало да сигнализира органите на реда.
Визираните доказателства, безспорно подкрепящи формираните изводи за извършено на 14.02.2011г., в [населено място] престъпно посегателство против собствеността, не обосновават обаче по изискуемия се убедителен начин авторството на инкриминирания акт.
В разисквания смисъл, Пловдивски окръжен съд с проявен юридически усет е подложил на обсъждане разказа на С. П. и волеизявленията на разпитаните свидетели; професионално е анализирал писмените протоколи и веществените доказателствени средства, изготвени чрез използване на специални разузнавателни средства; в детайли коментирал съдържимите се в тях обстоятелства. При стриктно съблюдаване на особеностите на доказателствения източник, след задълбочена преценка на установените и обективно съотнесени факти, въззивната инстанция е изградила заключение за недоказаност на съпричастността на подсъдимия към престъплението.
Неоснователни са доводите в протеста за непрецизност на предложената от контролирания съд интерпретация на обясненията на С. П. и на свидетелските показания на пострадалия К..
Приетите за доказани чрез посочените гласни доказателствени средства и оспорвани от прокурора фактически данни, очертаващи че инкриминираните телефонни разговори са водени от няколко, различни от подсъдимия лица, не се опровергават от представената в хода на въззивното производство служебна справка от Затвора в гр.София, за настанените на 14.02.2011г. в килия №14 лица /сръбския гражданин С. П., трима румънци и един черногорец/ и от заявеното в съдебно заседание на 06.08.2012г. пред Пловдивски районен съд, от Ц. Б. – инспектор „социална дейност и възпитателна работа” на мястото, където подсъдимият изтърпявал наказание лишаване от свобода, установяващо че към датата на осъщественото на 08.03.2011г. претърсване същото помещение е обитавано от П. и трима румънци, невладеещи български език.
Очертаните обстоятелства, правилно са анализирани от Пловдивски окръжен съд в кореспондираща връзка с житейски правдивите и последователни твърдения на пострадалия К. от 27.03.2012г., че в инкриминирания ден е осъществил контакти с мъже, различаващи се по интонация и тембър на говорене, като въз основа на опита си на филолог и преводач е категоричен, че те комуникирали с ясен български език, без характерния за чужденците акцент.
Вътрешното убеждение на настоящия съд за доказателствена необезпеченост на обвинителната теза, че С. П. е извършител на инкриминираната измама, не се разколебава и от съдържанието на протоколите, отразяващи изготвените чрез специални разузнавателни средства веществени доказателствени средства, на които представителят на прокуратурата поставя акцент.
Исканото и дадено разрешение за подслушване по чл.6 от ЗСРС, при което чрез използване на технически средства, слухово или по друг начин се усвоява устна, телефонна или електронна комуникация на контролирани лица, е относимо спрямо четири комуникатора, като между тях са мобилен телефон с ИМЕИ 359574015388250 и СИМ карти с абонатен № 0876 758 783 и № 0893 848 912.
При положение, че визираният оперативен способ не е придружен от наблюдение по чл.5 от ЗСРС и от проследяване по чл.7 от ЗСРС; сочените СИМ карти не са намерени при извършеното процесуално-следствено действие по чл.159 – чл.163 от НПК, на 08.03.2011г., в килията от С. П.; а откритият при огледа на същата дата в двора на Софийския затвор мобилен апарат, марка „Нокия 1110”, с ИМЕИ 359574015388250, е с неизвестен притежател, не може авторът на престъпното деяние да се идентифицира с подсъдимия.
В тази насока не следва да се пренебрегва и постъпилата по наказателното дело официална информация, че в периода от 00.00 часа на 13.02.2011г. до 23.59 часа на 09.03.2011г. СИМ карта на „Виваком” с абонатен номер 0876 758 783 била използвана посредством три мобилни телефонни апарати, само един от които е иззетият процесен телефон с ИМЕИ 359574015388250.
Съмнения в очертаната позиция за недоказаност на обвинението по отношение на извършителя на инкриминираното престъпно посегателство, не внасят и установените факти за неправомерните прояви на подсъдимия П. на 08.03.2011г., заключил се в спално помещение №14 на затвора и препятствал влизането на полицейските служители, докатото вратата не била разбита, които са в синхрон с цялостното му поведение по време на престоя в затвора, характеризиращо се демонстрация на непокорство и своенравност, с непрекъснатото предявяване на множество искания и с провеждане на гладни стачки при отказ същите да бъдат удовлетворени.
Действително при осъщественото претърсване и изземване е намерен укрит под дюшека на находящо се в килията легло мобилен телефон и СИМ карта, различни от инкриминираните, за които не може да се направи еднозначен извод, че са ползвани от подсъдимия. Последното, коментирано в корелация с липсата на убедителни доказателства, че С. П. е изхвърлил открития във вътрешния двор на затвора мобилен апарат, марка „Нокия 1110”, с ИМЕИ 359574015388250, и при съобразяване съдържанието на приложените по делото докладни записки, сочещи, че при извършените на 05.02.2011г. и 02.03.2011г., съгласно чл.97, т.3 от ЗИНЗС, проверки от затворническата администрация в спално помещение №14, не са констатирани забранени за притежание в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода вещи, не обосновава съпричастност на подсъдимия П. към инкриминираната измама.
В контекста на изложеното съответни на изискванията на закона и на константната практика на ВКС е заключението на компетентния орган, че интепретацията на фактическите данни, свързани с включените в предмета на доказване по чл.102 от НПК обстоятелства, индицира на налични косвени доказателства, които в своята съвкупност и логическа последователност не водят до единствения възможен извод, че С. П. е извършител на престъплението.
Очертаната доказателствена непълнота по отношение на авторството на инкриминираното престъпно деяние е непреодолима с претендираната от прокурора фоноскопска експертиза, установяваща идентичност на разговарящите с Д. К. на 14.02.2011г. лица
Резултатите от използването на този способ за доказване, при изрично афишираното от подсъдимия нежелание за участие в него чрез предоставяне на образец за сравнително изследване по чл.146, ал.1 от НПК, ценени във взаимовръзка с останалия събран с гласни, писмени и веществени доказателствени средства материал, подробно обсъден по делото, не биха били достатъчни по обем и интензитет за доказване съпричастността на С. П. към престъпното посегателство, независимо от характера на обективираните в експертното заключение научни мнения на вещите лица и без оглед на тяхното съдържание.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при доказателствена необезпеченост на обвинението по несъмнен начин. Само когато всички факти, относими към инкриминираното престъпно деяние и авторството му бъдат напълно изяснени и установени по делото, при изискуемия се доказателствен стандарт, решаващият орган може да обяви осъдителен съдебен акт. Присъдата не трябва да почива на предположения за обективните и субективни признаци на престъплението и за съпричастността на неговия извършител. Съдът признава подсъдимото лице за виновно единствено, когато обвинителната теза е безспорно доказана /чл.303 от НПК/, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл.16 от НПК.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав счита, че в пределите на възложените му касационни правомощия, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Пловдивски окръжен съд, с който С. П. е оправдан по повдигнатото му и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.211, пр.3, вр.чл.210, ал.1, т.1, пр.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1 б.”А” и „Б”, вр.чл.18, ал.1 от НК
Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №63 от 18.06.2013г. на Окръжен съд – Пловдив, постановена по внохд №566/2013г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.