Р Е Ш Е Н И Е
№ 536
София, 13 декември 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 11 ноември, двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при участието на секретаря Аврора Караджова
в присъствието на прокурора Николай Любенов
изслуша докладваното от съдията Пламен Петков
наказателно дело № 2589 / 2011 година
На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения И. Е. Щ., за отмяна по реда на възобновяването на решение № 217 от 19. 07. 2011 год., постановено по ВНОХД № 103 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр.Благоевград, с което е била изменена присъда № 322 от 17. 01. 2011 год. постановена по НОХД № 690 / 2011 год. по описа на Районен съд – гр.Разлог.
В искането по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен при допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради и което се претендира за упражняване на правомощията на касационната инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането.
Осъденият Щ. не се явява в съдебно заседание. Служебният защитник пледира за основателност на искането, като моли същото да бъде уважено.
Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно.
Това е така поради следните съображения: С присъда № 322 от 17. 01. 2011 год. постановена по НОХД № 690 / 2011 год., по описа на Районен съд – гр.Разлог, осъденият И. Е. Щ. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда, осъдения Щ. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение да е извършил престъплението в хипотезите на чл. 195, ал. 1, т. 3 и чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК. Присъдата била обжалвана от осъдения, като с атакуваното въззивно решение, същата била изменена, като бил намален размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” от осем години, на една година и осем месеца, а в останалата си част, присъдата била потвърдена.
Касационната инстанция намира, релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по същество, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Въз основа на комплексна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както районния съд, така и въззивната инстанция, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират – показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението по съдебно-икономическата експертиза, приобщените писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена от инстанционните съдилища при строго съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението изложено в искането, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъде споделяно, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество. Обосновано са били кредитирани показанията на свид. П., Х. и Ф., включая и експертното заключение, като наведените твърдения за противоречия в доказателствения материал по делото, остават изолирани и некорелиращи с установената доказателствена база.
Извършеното от осъдения Щ. престъпление е правилно квалифицирано, като са изложени доводи за всички елементи от обективната страна на престъпния състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Окръжен съд – гр.Благоевград аргументирано е отговорил на доводите наведени от защитата на осъдения, като липсват допуснати нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК.
Обоснован се явява атакувания съдебен акт и в частта касаеща наложеното на осъдения Щ. наказание. Въззивната инстанция правилно е констатирала, че първоинстанционния съд е допуснал процесуално нарушение при индивидуализацията на наказанието наложено на осъденото лице, поради и което е коригирала същото съобразно принципът за забрана за влошаване правното положение на осъдено лице.
Поради отсъствие на релевираните оплаквания за пороци в атакуваното решение, не може да бъде удовлетворено стореното искане за отмяната му по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане.
Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканието на осъденият И. Е. Щ. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 217 от 19. 07. 2011 год., постановено по ВНОХД № 103 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр.Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: