3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 15.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 7254 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1206 от 18.06.2013 г. по гр.д. № 1975/2012 година на Софийски апелативен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 299 ГПК (отм.) вр. с чл. 21, ал. 4 ЗДФИ, предявен от [фирма] против З. Г. С. от [населено място] за сумата 295944,46 лева, съставляващи обезщетение за причинени вреди, установени с акт за начет от 03.07.2007 г. на АДФИ. В решението е прието за установено, че в периода 18.11.2005 г. до 31.12.2006 г. ответникът е изпълнявал длъжността „изпълнителен директор” на [фирма] въз основа на договор за възлагане управлението на дружеството. С колективен трудов договор от 12.06.2006 г. ищцовото дружество се е задължило да заплаща на всеки член на отряд на кабинен състав определен размер възнаграждение и командировъчни пари при полет в чужбина. Със заповед № 523 от 19.05.2006 г. на ответника, действащ в качеството му на изпълнителен директор, е било разпоредено при командироване за изпълнение на полетна задача на членовете на екипажа да се изплащат определен размер командировъчни пари в съответствие с приетото в Колективния трудов договор. С акт за начет № 11040053 от 03.07.2007 г. на А. е било установено, че в периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. на членовете на кабинния състав (стюарди и стюардеси) въз основа на заповед 523 от 19.05.2006 г. са били изплатени 151314 евро (с равностойност 295944,46 лева) без действително да са извършвани такива командировки и да са изпълнени полетните задания. Прието е, че командировъчните пари са били изплатени незаканосоъобразно, но не въз основа на незаконно разпореждане на ответника; че заповед № 523 от 19.05.2006 г. не съдържа разпореждане средствата да се изплащат независимо дали полетното задание е осъществено; че по делото не е установено, че плащанията са се извършвали със знанието и съгласието на ответнтика, който е бил уведомен, че няма данни за нарушения на финансово-стопанската или отчетническа дейност, т.е. не е установено, че ответникът е знаел за начина по който се изпълнява заповедта му, но не е проявил необходимата грижа за промяна на създадената незаконосъобразна практика. Прието е, че с издаване на заповед № 523 от 19.05.2006 г. ответникът не е нарушил Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, нито е налице причинна връзка между действията му и настъпилите на дружеството вреди, поради което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от [фирма]. Поддържа се, че е налице противоречива практиката по обуславящите изхода на делото въпроси относно законосъобразността на заповедта за определяне размера на подлежащите на изплащане парични средства за изпълнение на полетни задания в чужбина, както и осъществено ли е изпълнителния директор неправомерно бездействие по време на изпълнението и. Приложено е решение № 862 от 28.05.2012 г. по гр.д. № 886/2010 г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила при условията на чл. 296, т.3, пр. І-во ГПК с постановяване на определение по чл. 288 ГПК № 709 от 04.06.2013 г. по гр.д. № 126/2013 г. на ІІІ г.о. ВКС, в което е прието, че с издаването на заповед от 03.05.2006 г. на изпълнителния директор З. Г. С. за определяне на командировъчните пари на пилотите за период, идентичен с процесния, дружество [фирма] е било ощетено по негова вина със сумата 29664,59 лева, констатирана по акт за начет от 03.07.2007 г. на А., която ответникът е осъден да заплати на основание чл. 21, ал.1 и ал. 4 ЗДФИ.
Ответникът по касационната жалба З. Г. С. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като по повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси по приложението на чл. чл. 21, ал.1 и ал. 4 ЗДФИ и в частност кога вредата е причинена умишлено и е пряка и непосредствена последица от поведението на виновното лице е налице противоречива съдебна практика.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1206 от 18.06.2013 г. по гр.д. № 1975/2012 година на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: