Р Е Ш Е Н И Е
№ 536
София, 25.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1540/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
К. И. К. и П. Н. К. са обжалвали въззивното решение на П. окръжен съд от 29.11.2007г. по гр.д. № 787/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Ответниците не са подали писмен отговор по реда на чл.218г ГПК /отм./
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Предявен е иск от И. К. И. против К. И. К. и П. Н. К. за прогласяване нищожността на договор за продажба, сключен с нот.акт № 58/2000г., с който Е. Б. и съпругът й Б. Б. са продали на К. К. ливада с площ от 9.8 дка в землището на с. Д., Община Р.. Т. на ищеца са, че сделката е привидна.
С обжалваното решение П. окръжен съд е обезсилил решението на Р. районен съд № 1* от 12.07.2007г. по гр.д. № 343/2006г. и е върнал делото за ново разглеждане.
Въззивният съд е приел, че диспозитивът на решението е непълен – в него не е посочено на кое от изброените в чл.26 ЗЗД основания за нищожност е разгледан иска. Освен това от мотивите не става ясно каква конкретна привидност на договора е разгледана от съда , защото са развити предимно теоретични разсъждения за разликата между абсолютна и относителна недействителност. Непълнотата на диспозитива според въззивния съд съда води до недопустимост на обжалваното пред него първоинстанционно решение , защото по същество няма произнасяне по предявения иск.
В касационната жалба се правят доводи, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, който в рамките на правомощията си по чл.208 ГПК /отм./ е следвало да разгледа спора по същество.
Касационната жалба е основателна.
Обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила. Съгласно разясненията, дадени ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК т.19 въззивният съд е съд по същество и разрешава самия материалноправен спор, а проверката на първоинстанционното решение е само краен резултат от неговата дейност. След собствените си фактически и правни изводи по съществото на спора, въззивният съд трябва да направи констатацията за наличието на пълно или частично съвпадение с тези на първата инстанция. Следователно непълнотата на мотивите и на диспозитива на първата инстанция от гледна точка на точно изразяване на волята и на прецизиране на правното основание не може да обоснове извод за недопустимост на постановеното решение. Правната квалификация на иска също е част от решаващата дейност на съда , състояща се в подвеждане твърденията в исковата молба, от които ищецът извлича своето право, под съответната правна норма. В случая изложените от въззивния съд пороци представляват съществено нарушение на процесуалните правила, което въззивната инстанция може и е длъжна да отстрани при постановяването на своето решение. Като е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, въззивният съд сам е нарушил процесуалните правила, което налага обжалваното решение да се отмени на основание чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва най-напред да прецени допустимостта на предявения иск. При тази преценка следва да бъде съобразено, че установителния иск е субсидиарна форма на защита като чл.97 ал.1 ГПК/отм./ изрично изисква наличието на правен интерес от провеждане на този иск. В случая нищожността се обосновава с привидността на сключения договор за продажба, в който ищецът не участва. По начало договорите имат правно действие само между страните, които са ги сключили съгласно чл. 21 ЗЗД и затова не е налице правен интерес за третите лица да искат прогласяване нищожността на договор, сключен между други лица. Само ако формално договорът засяга правната сфера на третите лица или създава външна представа за несъществуващо право и с това се засяга тяхната правна сфера би могло да се приеме наличието на правен интерес от провеждането на установителен иск , какъвто е и иска за прогласяване нищожност на привиден договор /чл.17 ЗЗД/, предявен по настоящото дело. Тъй като правният интерес е положителна процесуална прадпоставка за допустимостта на производството, той трябва да бъде посочен изрично от ищеца, а съдът преценява наличието му въз основа на неговите твърдения към момента на предявяване на иска.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на П. окръжен съд от 29.11.2007г. по гр.д. № 787/2007г. и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: