Р Е Ш Е Н И Е
№ 536
София, 29 декември 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 592/2008 година.
На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, Главният прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на вчнд № 434/2004 год. на Окръжен съд-Габрово, отмяна на постановеното по него определение № 327/03.11.2004 год., с което е потвърдено определение № 539/14.07.2004 год. по нохд № 264/2000 год. на Районен съд-Габрово и връщане на делото за ново разглеждане. Изложени са доводи, че при извършеното групиране на наказанията, наложени на осъдения Д. В. Т. по влезлите в сила общо единадесет присъди, са нарушени правилата по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 и § 90 от ПРЗИДНК/ ДВ., бр. 92/2002 год./.
В искането се твърди, че първоинстанционният съдебен акт, с който е определено на осъдения общо наказание, при наличието на усложнената форма на множество престъпления, намиращи се в съотношение на съвкупност и едновременно на рецидив помежду си, е незаконосъобразен. Нарушение е допуснал и въззивният съд, който не е отстранил неправилното приложение на закона, поради това е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за възобновяване на делото.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.
Защитникът на осъдения изразява становище, че с оглед приложение на най-благоприятния за осъдения вариант на групиране на наказанията, искането следва да бъде уважено.
Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки въззивното определение в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:
Д. В. Т. е осъждан, както следва:
1. С влязла в сила на 17.12.1994 год. присъда по нохд № 81/1994 год. на Габровския районен съд /ГРС/ за извършено пред периода 05.05-11.05.1993 год. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е било отложено за изпитателен срок от три години;
2. По нохд № 415/1996 год. на ГРС за извършено през периода от 14.06-12.08.1996 год. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7 НК, с присъда влязла в сила на 25.04.1997 год., е осъден на една година и три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 69, ал. 2, вр. чл. 68, ал. 1 НК, съдът е привел в изпълнение шест месеца от наказанието, наложено му с присъдата по нохд № 81/1994 год., като го е освободил от изтърпяване на остатъка от същата присъда;
3. С присъда влязла в сила на 09.05.1997 год. по нохд № 53/1996 год. на Дряновския районен съд /ДРС/, Т. е осъден за извършено на 24.01.1996 год. престъпление по чл. 195, ал. 1, т.т. 2, 4 и 7 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода;
4. С присъда по нохд № 242/1998 год. по описа на Плевенския военен съд, влязла в сила на 30.06.1999 год., той е осъден за извършено на 24.10.1994 год. престъпление по чл. 195, ал. 1, т.т. 2, 4 и 5, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 НК на девет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, съдът е определил едно общо най-тежко наказание с присъдите по нохд № 415/1996 год. и № 53/1996 год. в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода;
5. С влязла в сила на 02.07.1999 год. присъда по нохд № 64/1997 год. на РС-Котел за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.т. 5 и 7 НК, извършено на 05.08.1996 год. е осъден на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, съдът е определил общо наказание с наказанието по нохд № 415/1996 год. в размер на една година лишаване от свобода;
6. С влязла в сила на 23.02.2000 год. присъда по нохд № 127/1999 год. на РС-Котел, за извършено през м. ноември 1998 год. престъпление по чл. 308 НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода;
7. С влязла в сила на 14.01.2002 год. присъда по нохд № 151/2000 год. на ГРС е осъден за извършено на 07.07.1999 год. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК на три години лишаване от свобода;
8. С влязла в сила на 21.02.2002 год. присъда по нохд № 15/2001 год. на РС-Котел, за извършено на 14.08.1998 год. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК е осъден на две години лишаване от свобода;
9. Със споразумение от 12.03.2002 год. постановено по реда на чл. 414ж НПК/отм./ по нохд № 78/2002 год. на ГРС, за извършено на 20.05.2001 год. престъпление по чл. 325 и чл. 55 НК е осъден на 200 лв. глоба и “Обществено порицание”;
10. С влязла в сила на 04.10.2002 год. присъда по нохд № 39/2000 год. на ГРС, за две престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК, извършени на 14.09.1999 год. и между 1.10.1999 год. е осъден, съответно, на една и на три години лишаване от свобода;
11. С присъда № 175 по нохд № 264/2000 год. на ГРС, влязла в сила на 08.12.2003 год. за извършено на 9/10.10.1994 год. престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 2, 4 и 5, вр. чл.63, ал. 1, т. 3 НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1 и 2, вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал наложеното наказание с наказанията на осъдения по нохд № 415/96 год., № 53/1996 год., № 242/1998 год. и № 64/1997 год., като е определил за изтърпяване едно общо най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и е приспаднал изтърпяното по нохд № 53/1996 год. за периода от 14.02.1997 год. до 29.06.1997 год.
С определение № 558/23.10.2003 год. по нохд № 39/2000 год., на ГРС в производство по реда на чл. 304, ал. 1, т. 1 НПК/отм./, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, съдът е определил едно общо най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложени на осъдения по влезлите в сила присъди по нохд № 64/1997 год. на РС-Котел, по нохд № 242/98 г. на Плевенския военен съд, по нохд № 415/96 г. на ГРС и нохд № 53/96 год. на ДРС, като е приспаднал изтърпените части от тях.
На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът е определил едно общо наказание от двете наложени му с присъдата по нохд № 39/2000 год. на ГРС в размер на три години лишаване от свобода, като това наказание на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.1 НК е групирал с наказанието по нохд № 127/1999 год. на РС-Котел и определил общо наказание от три години лишаване от свобода, като е приспаднал изтърпяното по тях.
На основание § 90 от ПРЗИДНК/ДВ.,бр. 92/2002 год./ съдът е постановил осъденият да изтърпи отделно наказанието от три години лишаване от свобода, наложено с присъдата по нохд № 151/2000 год. на ГРС, наказанието от две години лишаване от свобода, наложено с присъдата по нохд № 15/2001 год. на РС-Котел, както и наказанието от 200 лв. глоба и “Обществено порицание”, по одобреното по реда на чл. 414ж НПК/отм./ споразумение по нохд № 78/2002 год. на ГРС. Определението влязло в сила на 23.03.2004 год.
С определение № 539/14.07.2004 год. по нохд № 264/2000 год. на ГРС, в производство по реда на чл. 304, ал. 1 НПК, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е групирал наказанието на осъдения по тази присъда с определеното по реда на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК с определение № 558 от 23.10.2003 год. по нохд. № 39/2000 год. общо наказание от три години лишаване от свобода, при извършеното групиране на наказанията на Т. по нохд № 39/2000 год. и № 127/1999 год., като определил за изтърпяване най-тежкото от тях-това от три години лишаване от свобода.
С определение /по форма този съдебен акт следва да бъде ”решение”, така, както изисква разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т.2 НПК/отм./-нов чл. 32, ал. 1, т. 2 и съобразно актовете, които постановява въззивната инстанция в производството по гл. ХV НПК/отм./- гл. ХХІ НПК/, № 327/03.11.2004 год. по внчд № 434/2004 год. на Габровския окръжен съд, определение № 539/14.07.2004 год. по нохд № 264/2000 год. на Габровския районен съд е потвърдено. Определението на въззивния съд не е обжалвано, не е протестирано и е влязло в сила на 25.11.2004 год.
Независимо, че искането за възобновяване на вчнд № 434/2004 год. на Габровския окръжен съд е подадено след посочения в чл. 421, ал. 1 НПК шестмесечен срок от влизане в сила на постановеното по делото определение № 327/03.11.2004 год., искането е допустимо, понеже е насочено към облекчаване наказателноправното положение на осъдения, а по същество и основателно, поради следните съображения:
Като контролираща инстанция въззивният съд е длъжен да провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт и при констатирано несъответствие между доказателствата по делото и приложението на закона, да го отстрани със съдебния си акт. В случая, това свое задължение в производството по чл. 313 и сл. НПК/отм./, Окръжният съд не е изпълнил при проверката на обжалваното пред него определение.
В съобразителната част на определението по нохд № 264/2000 год. на ГРС, съдът е посочил, че с определение № 558/23.10.2003 год. по нохд № 39/2000 год. на РС-Габрово, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията на Т. и е определено общо най-тежко такова от три години лишаване от свобода по две съвкупности от престъпления: първата, формирана от присъдите по нохд № 64/96 год., нохд № 415/96 год., нохд № 53/96 год. и по определеното общо наказание по нохд № 242/98 год., за която е определено общо наказание от една година и шест месеца и втора съвкупност-по нохд № 127/99год. и общото наказание от три години лишаване от свобода по нохд № 39/2000 год., за която е определено общо наказание от три години лишаване от свобода. В определението по нохд № 39/2000 год. съдът е приел, че съобразно § 90 от ПРЗИДНК осъденият следва да изтърпи отделно наказанието от три години лишаване от свобода по нохд № 151/2000 год., две години лишаване от свобода по нохд № 15/2001 год., както и наказанието “глоба” в размер на 200 лв. и “обществено порицание”.
Въпреки, че е бил събрал данни за всички влезли в сила присъди по осъжданията на Т. , първоинстанционният състав постановил определение № 539/14.07.2004 год. по нохд № 264/2000 год. на ГРС се е задоволил по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК само да определи едно общо най-тежко наказание на осъдения по нохд № 264/2000 год., наложено с определение № 558/23.10.2003 год. по нохд № 39/2000 год., общо наказание от три години лишаване от свобода за съвкупността, очертана от престъпленията по присъдите по нохд № 39/2000 год. и по нохд № 127/1999 год., без да се произнесе в диспозитива на определението си по отношение на останалите присъди, които в мотивите също са били предмет на обсъждане. Съобразно процесуалния закон, съставът, провел производството по реда на чл. 304, ал. 1, т. 1 НПК /отм./ по нохд № 264/2000 год., е бил длъжен да се произнесе със съдебния си акт, на базата на искането на осъдения за групиране на наложените му с различни присъди наказания, като прецени съотношението между множеството от престъпления и възможността за определянето му при най-благоприятния за осъдения вариант, за което е имал възможността, тъй като е притежавал пълни данни по всички влезли в сила единадесет присъди, по които Т. е бил осъждан.
В съответствие с принципа на служебното начало, съдът е длъжен да изясни от фактическа страна актуалното положение на осъдения към момента на произнасянето на определението за групиране на наложените му наказания за множество престъпления, да установи изчерпателно фактическите данни за цялостната престъпна дейност на осъдения и да даде правна оценка на данните, дали формират изводи за съвкупност от престъпления или за усложнена престъпна дейност, или за комбинираното им наличие. Когато на решаващия съд е станала известна влязла в сила присъда /присъди/, която до този момент не е била предмет на обсъждане по въпросите на чл. 304, ал. 1, т. 1 НПК, то този съд следва отново да прецени цялата усложнена форма на множество престъпления и тяхното взаимно съотношение.
От посочените по-горе осъждания на Т. е видно, че престъпленията по нохд № 415/96год., № 53/1996 год. № 242/98 год. и № 64/1997 год. са в съвкупност, тъй като са извършени, преди, за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда.
Съобразно тълкувателно решение № 1/10.05.2006 год. по н.д. № 1/2006 год. на ОСНК на ВКС, при наличие на предпоставки по чл. 25 от НК наказанията по присъди, постановени или влезли в сила след 01.10.2002 год., могат да се групират с наказанията по присъди в обхвата на § 90 от ПРЗИДНК, но в този случай, общото наказание не може да бъде по-малко от определеното в § 90.
Престъпленията по нохд № 151/2000 год. и нохд № 15/2001 год. са извършени при условията на “опасен рецидив” след 08.08.1997 год., като присъдите по тях са влезли в сила преди 01.10.2002 год.
При условията на “опасен рецидив” са извършените престъпления предмет на присъдата по нохд № 39/2000 год., която обаче е влязла в сила след 01.10.2002 год. Затова, в съвкупност се явяват престъпленията по нохд № 264/2000 год., по нохд № 127/1999 год. и нохд № 39/2000 год., които са вън от ограниченията на § 90. Същевременно, с оглед разпоредбата на параграфа и посоченото тълкувателно решение, наказанието от три години лишаване от свобода по нохд № 151/2000 год. може да се групира с общото наказание от три години лишаване от свобода по съвкупността от престъпления, предмет на определение № 539/14.07.2004 год., а именно: по нохд № 264/2000 год.; нохд № 127/1999 год. и нохд № 39/2000 год., защото, така определеното на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК наказание, няма да се яви по-малко по размер от подлежащото на изпълнение такова, по нохд № 151/2000 год.
При очертаната от присъдите усложнена форма на множество престъпления, извършени едновременно в съвкупност и рецидив, съдът е следвало да съобрази ръководните указания по приложението на закона, отразени в т. 9 от ППлВС № 4/1965 год. и на принципа за приложение на най-благоприятния за осъдения вариант, като му определи за изтърпяване:
-на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК- едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода по съвкупността от престъпления по нохд № 151/2000 год., по нохд № 264/2000 год.; нохд № 127/1999 год. и нохд № 39/2000 год.;
-на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК- една година и шест месеца лишаване от свобода, общо наказание за съвкупността от престъпления, по нохд № № 415/96 год., 53/96 год., 242/98 год. и 64/97 год., групирани с определение № 558/23.10.2003 год. и се приспадне съответната част от изтърпените наказания.
Престъпленията по нохд № № 53/96 год. и 64/97 год. и № 415/96 год. са извършени в срока, определен по чл. 66 НК с влязлата в сила присъда по нохд № 81/94 год. и са в съотношение на рецидив към нея. Необходимо е, отново да се прецени приложението на чл. 69, ал. 2, вр. чл. 68, ал. 1 НК, тъй като по този въпрос се е произнесъл само постановилият присъдата по нохд № 415/96 год. съд, но не и съдилищата, постановили другите две от подлежащите на групиране присъди.
-като неподлежащо на групиране с останалите присъди и съобразно разпоредбата на § 90 наказанието от две години лишаване от свобода, наложено на осъдения по нохд № 15/2001 год., следва да бъде изтърпяно отделно, както и наказанията “глоба” и “обществено порицание” по нохд № 78/2002 год.
Допуснатото нарушение на закона е съществено и безусловно налага уважаване искането на Главния прокурор по соченото в него основание за възобновяване на делото, отмяна на постановеното въззивно определение, с което е потвърдено определението по нохд № 264/2000 год. на Габровския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане на Окръжния съд от друг съдебен състав за изпълнение на дадените в настоящото решение указания по приложението на материалния закон.
По изложените съображения и на основание чл. 425 ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по вчнд № 434/2004 год. на Окръжен съд-Габрово, ОТМЕНЯВА изцяло определение № 327/03.11.2004 год., с което е потвърдено определение № 539/14.07.2004 год. по нохд № 264/2000 год. на Районен съд-Габрово.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на ОС-Габрово за изпълнение на указанията по приложението на закона, дадени в съобразителната част на касационното решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: