4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София,21.04.2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1146/2015г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 25.04.2012г. по гр.д.№529/2011г., с което ОС Шумен е уважил частично искове с правно основание чл.79 и чл.92 ЗЗД.
Жалбоподателят А. Д. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът М, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е осъдил А. Д. да заплати на МВР на РБ сумата от 8 079.18 лева, от които 7 161.90 лева, представляващи пропорционална част от разходите по обучението и издръжката му като курсант във ВИПОНД, дължими на основание чл.146, ал.2 ЗМВР / отм. / и 917.28 лева – мораторна лихва върху главницата, считано от 05.04.2007 г. до 28.02.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 7 161.90 лева, начиная от 28.02.2008 г. до окончателното й плащане. Със същото решение съдът е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по молба на основание чл.193 ГПК / отм. /.
Установено е, че по силата на договор № 4001/29.12.1999 г. от 18.11.1999 г., жалбоподателят се е съгласил да бъде обучаван във ВИПОНД – МВР / сега Академия на МВР /, по посочената специалност, и след завършване на обучението си да служи в системата на МВР за срок не по-кратък от 10 години, като в т.1 от договора е било изрично посочено, че при неспазване на горното условие, курсантът дължи на учебното заведение възстановяване на разходите, направени за обучение, при условията определени в чл.161 от ППЗМВР / отм. /, а в т. 2 – че договорът се сключва на основание чл.146, ал.1 от ЗМВР / отм. /. Прието е, че на 18.11.1999 г. жалбоподателят е подписал отделна декларация по чл.146, ал.1, ЗМВР / отм. /, че се задължава след завършването си да служи най-малко 10 години в системата на МВР. Установено е от диплом за завършено висше образование, че същият е завършил 4-годишния курс на обучение в Академията и се е дипломирал успешно на 26.09.2003 г. и със заповед на министъра на вътрешните работи от 10.10.2003 г. е бил назначен на длъжност дознател в РПУ при РПУ – Шумен, за която на 01.11.2003 г. е подписал акт за встъпване. Прието е, че със заповеди от 27.01.2006 г., 29.09.2006 г. и 17.10.2006г. последният е бил преназначен, без прекъсване, на длъжностите дознател ІІ ст. в РДВР – Шумен младши дознател в ОДП – Шумен и дознател в ОДП – Шумен. На 09.03.2007 г. е подал заявление за прекратяване на служебното му правоотношение по собствено желание, считано от 01.04.2007 г., като правоотношението му е било прекратено със заповед на министъра на вътрешните работи от 29.03.2007 г., въз основа на която на 05.04.2007 г. е подписал акт за сдаване на длъжност.
Съдът е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя-ответник по иска за нищожност на акта за встъпването му в длъжност от 01.11.2003 г., тъй като не е подписан от началник “ Личен състав “ и е извършен в нарушение на ЗМВР и правилника за приложението му, респ. – за нищожност на служебното му правоотношение с въззиваемия. Съдът е приел, че възраженията за унищожаемост са недопустими, тъй като унищожаване на договор е възможно по исков ред, но не и чрез възражение, в рамките на друго съдебно производство, поради което не ги е разгледал по същество.
Прието е от приложените в първоинстанционното производство справки и заключението на вещото лице по СИЕ, че през времето на обучение на жалбоподателя в Академията, във връзка с него са направени разходи в размер на 10 878.77 лева, от които 6 421.59 лева – за издръжка, 4 027.00 лева – за обучение и 430.18 лева – вещево имущество. Съдът е счел, че сумата, която жалбоподателят би следвало да възстанови, съответно на срока на неизпълнение задължението му по чл.146, ал.1 от ЗМВР / отм. / , е 7 161.90 лева, за която е уважил иска.
Жалбоподателят – ответник по иска е направил възражения за прихващане, с насрещни негови вземания срещу МВР, но съдът ги е счел за неоснователни.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е нищожно и недопустимо, тъй като страна по спора следва да е Академията Н на МВР, а не МВР. Поддържа, че с него е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: относно подлежащите на възстановяване разходи за обучени и униформено облекло по смисъл на чл.146, ал.2 ЗМВР/Д.в.1997г./ и чл.198 ЗМВР/Дв.в.2006г./,
за възможността защита срещу унищожаема сделка да се осъществи не чрез иск, а чрез възражение, за това представляват ли счетоводните книги и записвания в тях доказателство за страната, която ги е водила, неспазване на срока по чл.157 ГПК отм. и чл.199 ГПК съществено процесуално нарушение ли е, неприлагане към заключение на вещо лице на копие от счетоводните документи съставлява ли съществено нарушение, липсата на произнасяне по доказателствени искания съставлява ли съществено нарушение, неназначаване на от възивната инстанция на необходима експертиза съставлява ли съществено нарушение и дали чл.146 ЗМВР Дв.в.бр.122/1997ж. и чл.198 ЗМВР Дв.в.бр.17/2006г. дискриминират по признак образование. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Представя решение от 17.06.2013г. по гр.д.№1387/2012г., ІІІ г.о. на ВК/С, в което е прието, че А. е надлежна страна да предяви иска по чл.146, ал.2 ЗМВР, решение от 22.01.2014г. по гр.д.№1871/2013г. ІV г.о. на ВКС, в което също като надлежна страна е конституирана А. на МВР, решение от 08.05.2014г. по гр.д.№3939/2013г., ІV г.о. на ВКС, решение от 20.07.2010г. по гр.д.№421/2009г.,ІІІ г.о. на ВКС, решение от15.10.2012г. по гр.д.01015/2011г., ІV г.о. на ВКС, решение от 24.07.2013г. по гр.д.№392/2012г., ІV г.о. на ВКС – относно възможността да се атакува унищожаема сделка и с възражение, решение от 31.01.2013г. по гр.д.№664/2011г., ІІ т.о. на ВКС -за доказателственото значение на счетоводните записвания, решение от 31.07.2012г. по гр.д.№451/2010г., ІІ т.о. на ВКС -за правомощията на въззивния съд да назначи служебно експертиза.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че с оглед даденото разрешение в т.5 от ТР№1/2013г. ОСГ ТК на ВКС съществува вероятност постановения съдебен акт да е недопустим, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение без да се разглеждат останалите поставени от жалбоподателя въпроси.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.04.2012г. по гр.д.№529/2011г., с което ОС Шумен е уважил частично искове с правно основание чл.79 и чл.92 ЗЗД.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от А. Д. Х. в размер на 161,60 лева в седмичен срок от съобщаването му за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: