Р Е Ш Е Н И Е
№537
София, 22 декември 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 527/2008 година.
Производството е образувано по жалба на подсъдимия Д. Н. М. против решение № 84 от 30.05.2008 год. по внохд № 31/2008 год. по описа на Варненския апелативен съд.
В касационната жалба като основание за проверка на въззивното решение е посочено явна несправедливост на наложеното наказание. В съответствие с оплакванията се прави исканe за изменяване на решението, намаляване на наказанието с приложение на “условното осъждане” и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода се отложи за подходящ изпитателен срок, а присъденото на гражданските ищци обезщетение, като завишено, се намали по размер.
Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Повереникът на гражданските ищци изразява становище, че като неоснователна, жалбата на подсъдимия следва да се остави без уважение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна. Наложеното на подсъдимия наказание, както по размер, така и по начин на изпълнение, не е явно несправедливо. Присъдените на ищците обезщетения са съобразени с претърпените от тях морални болки и душевни страдания.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 25 от 19.11.2007 год. по нохд № 576/2007 год. на Добричкия окръжен съд подсъдимият Д. Н. М. е признат за виновен в това, че на 20.05.2007 год. в гр. Д., по околовръстен път “Север”, в посока към “Атанасов груп”-Добрич, при управление на лек автомобил м.”БМВ.725” с ДК № Т* в пияно състояние и концентрация на алкохол в кръвта 3.0%о, нарушил правилата за движение по пътищата-чл. 20, ал. 2, чл. 21 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. С. Д. от гр. Д., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, алт. 1, б.”б”, предл. 1 във вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на две години и седем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален”Общ” режим.
На основание чл. 343г във вр. чл. 37, т. 7 от НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.
На основание чл. 59, ал. 3 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е с взета мярка за неотклонение “Домашен арест”, считано от 10.07.2007 год.
С присъдата Д. Н. М. е осъден да заплати на С. Х. Д. и на Ю. Б. С. родители на пострадалото от престъплението лице- Ц. С. Д. по тридесет и пет хиляди лева, представляващи претърпени от тях неимуществени вреди, причинени им от престъплението, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането-20.05.2007 год. до окончателното изплащане на сумите. За разликата до първоначално предявените размери от по четиридесет хиляди лева, съдът е отхвърлил исковете, като недоказани.
Подсъдимият е осъден да заплати на държавата дължимата държавна такса върху уважените искове и направените по делото разноски, а на гражданските ищци-разноските за оказаната им квалифицирана правна помощ.
С обжалваното решение Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата.
К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.
Решението на въззивната инстанция е законосъобразно.
В съдебната фаза пред първата инстанция производството се е развило по правилата на съкратеното съдебно следствие-глава ХХVІІ, чл. 370-чл. 374 НПК. Съдът е разяснил правата на подсъдимия М по чл. 371 НПК и го уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След като последвало съгласие на подсъдимия производството да протече по съкратената процедура, съдът е приел, че направените от него самопризнания в досъдебната фаза на процеса се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата.
На основание чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК съдът е постановил осъдителна присъда, като в мотивите към нея са приети за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Наказанието на подсъдимия по повдигнатото и прието за доказано от съда престъпление е определено при задължителните при тази процедура условия на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК.
Доводът за явна несправедливост на наказанието е правен и пред въззивната инстанция, на който по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК е отговорено с подробни съображения, защо не се възприема за основателен.
От данните по делото е видно, че подсъдимият е осъждан пет пъти за извършени престъпления от общ характер, от които три са за престъпления по чл. 343б, ал. 1 НК, като е санкциониран с наказания, несвързани с лишаване от свобода. Явно, оказаната наказателна репресия до този момент не е постигнала целите си за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на закона. Високата обществена опасност на дееца е очертана и от констатираната значителна концентрация на алхохол в кръвта му в момента на деянието, както и от факта, че за да не бъде заловен от преследващите го полицейски служители, М. е управлявал автомобила си в населено място със скорост около 160км/час. Това обстоятелство, освен, че представлява нарушение на правилата за движение, намиращо се в пряка причинна връзка с невъзможността му да овладее управлението над автомобила, от което настъпили визираните от обвинението общественоопасни последици, но е създало и непосредствена опасност за живота и здравето на останалите участници в движението.
Изложените съображения и проявената от подсъдимия изключителна самонадеяност са довели въззивният състав до правилните и законосъобразни изводи, че по отношение на определения размер наказанието не е несправедливо и че в конкретния случай, целите на специалната и генералната превенции могат да бъдат постигнати единствено чрез ефективното изтърпяване на наказанието. Тези изводи се споделят и от настоящия съдебен състав. Място за по-голямо снизхождение, няма.
В резултат на престъпното деяние нелепо е загинало младо момиче, морална опора на родителите си, на която са разчитали на старини. На тези обстоятелства съдът е направил правилна преценка при присъждане на обезщетенията за претърпените от ищците морални болки и душевни страдания, като присъдените суми са в справедлив размер и съобразени с практиката на съдилищата.
Ето защо, касационната жалба на подсъдимия е неоснователна, а обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84 от 30.05.2008 год. по внохд № 31/2008 год. по описа на Варненския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: