Р Е Ш Е Н И Е
№ 537
С о ф и я, 25 ноември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 14 н о е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
КАПКА КОСТОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от председателя – съдия Бойка Попова
касационно дело № 571 / 2008 година
Касационното производство е образувано по жалба, изготвена от служебен защитник на подсъдимия Ц. М. Ц. от гр. Ч. бряг.
Предмет на жалбата е решение № 166 от 05.08. т.г., постановено от В. Търновския апелативен съд по в н о х д № 207/2008 г, с което е изменена първоинстанционна осъдителна присъда.
Решението се оспорва по касационен ред с доводи, относими към основанието по чл. 348, ал.1 т.3 НПК и искане да се остави в сила съдебния акт на основния съд.
В проведеното пред третата инстанция заседание подсъдимият и назначеният му служебен защитник поддържат направените с жалбата оплаквания.
Становището на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе взе предвид следното :
Първоинстанционната присъда № 370 по н.д. № 265/2008 г е издадена на 13.06. т.г. от Плевенския окръжен съд след проверено съкратено съдебно следствие по глава 27 НПК.
Присъдата ангажира отговорността на касационния жалбоподател за две престъпления, извършени на 15.03. т.г. в гр. Ч. бряг, както следва :
По чл. 199, ал.1 т.4 НК с предмет на посегателството хранителни продукти на стойност 18,30 лева, за което му е наложено наказание 2/две/ години и 6 / шест/ месеца лишаване от свобода при предпоставките на чл. 373, ал.2 НПК, и
По чл. 150, ал.1 НК, осъществено по отношение на 36- годишната Ц. Г. К. , за което при същите предпоставки му е наложено наказание пробация с мерките по чл. 42,а ал.2 т. 1 и 2 НК.
На основание чл. 23 НК за изтърпяване е определено общо наказание 2/две/ години и 6 / шест/ месеца лишаване от свобода ефективно.
Присъдата има и оправдателна част, която е влязла в сила.
Издадената присъда е обжалвана само от прокурора с доводи за явна несправедливост на наложените наказания и искане за увеличаването им.
С решението, предмет на настоящата проверка, въззивният съд е увеличил наказанието за престъплението по чл. 199, ал.1 т.4 НК, респект., общото наказание по чл. 23 НК, на 3/ години / и 6 / шест / месеца лишаване от свобода ефективно. В останалата й част присъдата е потвърдена.
При тези предпоставки изготвената от служебен защитник касационна жалба, налага уточнение по въпросите относно предмета и пределите на настоящата проверка, а именно :
Понеже първоинстанционната присъда не е обжалвана от подсъдимия, правото му на касационно обжалване се поражда единствено в резултат на корекцията в нея, извършена с въззивното решение, защото е утежнено наказателно-правното му положение.
Ето защо предмет на настоящето производство е само частта от въззивното решение, с която е изменена санкционната част на присъдата за престъплението по чл. 199, ал.1 т.4 НК. Във всички останали части първоинстанционната присъда е влязла в сила. Затова доводите, които защитата излага в жалбата по повод другото престъпление и отговорността за него, не следва да бъдат обсъждани, защото са извън пределите на проверката.
Искането на касационния жалбоподател да се одобри наказанието, наложено от основния съд за престъплението по чл. 199, ал.1 т.4 НК, не може да се удовлетвори и не само защото първоинстанционните присъди не подлежат на пряк касационен контрол, поради което В К С не разполага с правомощия да ги потвърждава или отхвърля.
Искането е неоснователно затова, защото корекцията, извършена от въззивния съд, държи сметка за критериите в чл. 348, ал.5 т.1 НПК, а именно:
Действително в случая по силата на чл. 373, ал.2 НПК наказанието за престъплението по чл. 199, ал.1 т.4 НК следва да се отмери под законовия минимум от пет години. На общо основание обаче при определяне на наказанието и при условията на чл. 55, ал.1 т.1 НК, не могат да се игнорират обстоятелствата за обществената опасност на деянието и дееца и целите по чл. 36 НК и точно в такава посока е разсъждавал въззивния съд.
При условие, че съдебната биография на подсъдимия включва девет предишни присъди , а инкриминираните деяния той върши около седмица след освобождаване от затвора, очевидно упражнената срещу него наказателна репресия не го е поправила и превъзпитала към спазване на закона и добрите нрави, в какъвто смисъл е очакването по чл. 36, ал.1 т.1 НК.
Затова с основание въззивният съд е определил санкцията за грабежа, отдавайки приоритет на целите на наказанието в аспектите на чл. 36, ал.1 т.2 НК.
Ето защо обжалваната част от въззивното решение следва да остане в сила.
Поради изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната му част решение № 166 от 05.08.2008 г, постановено от В. ТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД по в н о х д № 207/2008 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :