Р Е Ш Е Н И Е
№ 537
София, 28.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1560 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ. бр.59/2008г.,в сила от 01.03.2008г., във вр. с чл.218а,ал.1, буква”б” ГПК /отм./.
В. Д. М. от гр. П. обжалва решението на Пловдивския окръжен съд, постановено на 05.12.2007г. по гр.д. № 485/2007г. Поддържа,че въззивното решение е нищожно,евентуално недопустимо или неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон-отменително основание по смисъла на чл.218б,ал.1, буква “в” ГПК /отм./. Моли в порядъка на исканията решението да бъде прогласено за нищожно,обезсилено или отменено като неправилно.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ ответницата по касационна жалба И. П. К. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ третото лице-помагач М. А. С. изразява становище,че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
По реда на чл.97,ал.4 ГПК е предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство.
С обжалваното решение,постановено на 05.12.2007г. по гр.д. № 485/2007г. Пловдивският апелативен съд,действувайки като въззивна инстанция при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС по чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./, е отменил решението на първоинстанционния съд в частта,с която е признато за установено,че през периода 02.12.1992г.-27.10.1993г. обявеното с протокол от 01.12.1992г. по нот.дело №10761/92г. на нотариуса при ПРС саморъчно завещание от П. П. К. , починал на 30.05.1992г. с дата 07.04.1992г. е било унищожено или скрито от неизвестен извършител,както и че неизвестен извършител е съставил неистински частен документ-завещание от 30.05.1992г.,на който документ е даден вид,че изхожда от П. П. К. и същият неистински документ е бил пришит по нотариалното дело на мястото на унищоженото или скрито завещание,както и в частта,с която е отхвърлен искът да бъде признато за установено,че неистинското завещание е било употребено за установяване липсата на валидно завещателно разпореждане. Вместо това Пловдивският окръжен съд е отхвърлил предявеният от В. Д. М. и М. Г. М. срещу Б. П. Г.,И. П. Г.,С. С. С. и И. П. К. иск за установяване на престъпни обстоятелства.
Прието е,че за да бъде уважен иск за установяване на престъпно обстоятелство следва да се докаже,че е осъществен фактическият състав на съответното престъпление,в случая по чл.319 НК и по чл.309 НК.
Прието е,че съставомерност по тези текстове на НК не е установена, тъй като не е доказано да е унищожено или скрито действително саморъчно завещание,а унищожаването на нищожно завещание не е престъпление. Недоказването на тази предпоставка пък е прието,че води до липсата и на останалите предпоставки-че именно истинското завещание е било обявено с протокол по нотариалното дело,че то е било унищожено или скрито,че от субективна страна с тези действия се е целяло да се установи липсата на действително завещание в полза на М. или да им се нанесе вреда.
Досежно наличието на престъпно обстоятелство по смисъла на чл.309 НК е прието,че е установено съставянето на подправено завещание и факта,че това завещание е употребено,но не е доказана целта на деянието,която е елемент от фактическия състав на чл.309 НК /не е установено,че целта на съставянето на неистинското завещание е да се установи липса на валидно завещание в полза на М. ,тъй като липсват доказателства за извършителя,т.е. за субективната страна на деянието и теоретично съществуват и други вероятности,произтичащи от невъзможността да се провери истинността на оригиналния документ.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо,но по същество неправилно.
Обстоятелството,че в диспозитива на решението съдът не е посочил основанието на всеки един от предявените при условията на обективно съединяване искове не обуславя нищожност на съдебния акт,ако всички престъпни обстоятелства,които е поискано да бъдат установени,са посочени. Въззивният съд подробно е описал в диспозитива всички елементи от фактическия състав на чл.319 НК и чл.309 НК,поради което следва да се приеме,че обжалваното решение представлява валиден съдебен акт и оплакванията за неговата нищожност са неоснователни.
Неоснователно е и оплакването,че решението е недопустимо като основано на един единствен довод,наведен от защитата на ответниците,а именно на липсата на оригинала на завещанието,което първоначално е обявено по нот.дело №10761/92г. Твърденият порок би могъл да обуслови неправилност,но не и недопустимост на постановеното от въззивния съд решение,тъй като съдът се е произнесъл в рамките на търсената защита по иск,за който при предходното разглеждане на делото от ВКС е прието,че е допустим.
Основателно е обаче оплакването на касатора,че неправилно въззивният съд е приел за релевантно към спора за установяване на престъпно обстоятелство по смисъла на чл.319 НК обстоятелството дали първоначално обявеното завещание е истинско.
Съгласно разпоредбата на чл.319 НК за престъпление е обявено унищожаването,скриването или повреждането на чужд или не изключително принадлежащ на дееца документ,т.е. фактическият състав на чл.319 НК не съдържа изискване унищоженият,скрит или повреден документ да е истински. Достатъчно е този документ да е чужд,т.е. да не изхожда от извършителя на деянието,респ. да не се намира в негово държане на правно основание. Самото действие по унищожаването, скриването или повреждането на чужд документ има характера на съставомерно деяние по смисъла на чл.319 НК. Освен това следва да се отбележи,че до момента,в който по категоричен начин не бъде установена неистинност на документ,от гледна точка на наказателното право същата не може да се предполага,а от изслушаните по делото графологични експертизи може да се направи извод,че завещанието,което първоначално е било обявено по нот.дело №10761/92г. вероятно е написано и подписано от сочения за негов автор наследодател.
Неправилен е и изводът на въззивния съд,че предявеният по реда на чл.97,ал.4 ГПК/отм./ иск не може да бъде уважен,ако не е установен и субективният елемент на престъплението.
Хипотезата на чл.97,ал.4 ГПК/отм./ с оглед реда,по който може да бъде ангажирана отговорността от извършването на определено деяние,е специална спрямо предвидената в чл.97,ал.3 ГПК/отм./ възможност да установяване на факти с правно значение.
Наказателната отговорност на едно лице може да бъде ангажирана само по реда на НПК,т.е. само по този ред може да бъде извършена преценка дали едно деяние /действие или бездействие/ съставлява престъпление. Разпоредбата на чл.97,ал.4 ГПК/отм./ допуска установяване по съдебен ред на престъпно обстоятелство само когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл.21,ал.1,т.2-5 НПК или когато то е спряно по някои от причините,посочени в чл.22,т.2 или чл.22а НПК,а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит,т.е. в хипотезите,при които по реда на НПК не може да бъде извършена преценка дали определени осъществили се факти от обективната действителност,намиращи се в причинно-следствена връзка с настъпилите вредоносни последици дават основание за ангажиране на наказателната отговорност на извършителя на деянието. По този ред следователно не се установява факт на извършено престъпление,а на определени факти и обстоятелства,които биха могли да дадат основание за ангажиране на наказателната отговорност на извършителя, ако наказателното производство беше проведено. Следователно при предявен по реда на чл.97,ал.4 ГПК/отм./ иск следва да бъде отчетен характерът на причината,поради която наказателното преследване е изключено и с оглед на това да се проведе производство по установяване на престъпното обстоятелство в онзи обем,който изключващата наказателното производство причина позволява. Поради това следва да се приеме,че не съществува пречка по реда на чл.97,ал.4 ГПК /отм./ да бъдат установени само онези факти и обстоятелства, които съставляват обективните елементи от фактическия състав на престъплението. Особено след като в настоящия случай самото деяние,а именно укриването на обявеното завещание чрез подмяната му с друг документ, който създава привидност за идентичност с укрития,сочи на наличие на умисъл, обективната невъзможност да бъде установена целта на деянието по причина,че извършителят е неизвестен сама по себе си не би могла да обуслови извода за отричане на възможността престъпното обстоятелство да бъде установено по съдебен ред.
Фактът на извършване на деянието по чл.319 НК е установен по категоричен начин-установено е,че обявеното на 01.12.1992г. завещание е скрито или унищожено като е подменено с друг документ, като е извършено копиране на “просвет” и подписите за “молител” и “нотариус”, които е необходимо да бъдат поставени върху документа при неговото обявяване,са подправени. При така установените факти и като се има предвид ,че обстоятелството дали унищоженият или скрит документ е истински е ирелевантно с оглед разпоредбата на чл.319 НК, следва да се приеме,че изводът на съда,че неустановяването на целта като субективен елемент от състава на престъплението обуславя неоснователност на предявения иск и досежно обективния елемент противоречи на разпоредбата на чл.97 ГПК,ал.4 /отм./. В тази част обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество,като по отношение на фактите, касаещи обективния елемент на престъплението по чл.319 НК предявеният от В. Д. М. иск бъде уважен. В частта,с която предявеният иск е отхвърлен по отношение на фактите,касаещи субективния елемент на престъплението, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По същите съображения въззивното решение е неправилно и в частта,с която е отхвърлен искът за установяване на факти,касаещи обективния елемент на престъплението по чл.309 НК- процесуалният закон изрично предвижда при невъзможност преценката дали извършеното деяние представлява престъпление да се извърши по реда на НПК,това обстоятелство да бъде установено по гражданскоправен ред,когато извършителят не деянието е останал неоткрит. Самият факт на съставяне на неистински документ и употребяването му в случая е установен по категоричен начин- установено е,че намиращото се в кориците на нот.дело №10761/92г. завещание е неистинско /копирано е от друг документ “на просвет”,т.е. не изхожда от лицето,сочено за негов автор в самият текст на документа, доколкото разпоредбата на чл.25,ал.1 ЗН изрично предвижда,че саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател/,като същото е употребено чрез поставянето му в кориците на нотариалното дело. При така установените факти, неправилно въззивният съд е приел,че предявеният иск е неоснователен по причина,че не е установен субективният елемент от фактическия състав на престъплението,а именно,че същото е извършено за да се докаже,че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно отношение. Обжалваното решение в тази част е неправилно и следва да бъде отменено,а вместо това спорът бъде решен по същество като по отношение на фактите,касаещи обективния елемент на престъплението по чл.309 НК предявеният от В. Д. М. иск бъде уважен. В частта,с която предявеният иск е отхвърлен по отношение на фактите,касаещи субективния елемент на престъплението,постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора И. П. К. М. дължи на В. Д. М. сумата 738лв.,представляваща направените по делото разноски,а В. П. М. дължи на И. П. К. М. сумата 290лв.,представляваща направените по делото разноски. След определяне на дължимите разноски по компенсация И. П. К. М. следва да заплати на В. П. М. сумата 448лв.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 05.12.2007г. по гр.д. № 485/2007г. в частта,с която е отхвърлен предявеният от В. Д. М. против Б. П. Г.,И. П. Г.,И. П. К. и С. С. С. иск за признаване за установено,че през периода 16.03.1993г.-27.10.1993г. обявеното с протокол от 01-.12.1992г. по нот.дело №10761/92г. на нотариуса при ПРС саморъчно завещание от П. П. К. ,починал на 30.05.1992г. с дата от 07.04.1992г. е било унищожено или скрито от неизвестен извършител,както и че неизвестен извършител е съставил неистински частен документ-завещание от 30.05.1992г.,на който документ е даден вид,че изхожда от П. П. К. и същият неистински частен документ е бил пришит по нотариалното дело на мястото на унищоженото или скрито завещание, както и в частта,с която В. Д. М. е осъдена да заплати на И. П. К. съдебно-деловодни разноски в размер на 296лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.97,ал.4 ГПК/отм./ между В. Д. М.,Б. П. Г.,И. П. Г.,С. С. С. и И. П. К.,че през периода 02.12.1992г.-27.10.1993г. обявеното с протокол от 01.12.1992г. по нот.дело №19761/92г. на Нотариата при ПРС саморъчно завещание на П. П. К. ,починал на 30.05.1992г.,с дата от 07.04.1992г. е било унищожено или скрито от неизвестен извършител, както и че неизвестен извършител е съставил неистински частен документ-завещание с дата 30.05.1992г.,на който документ е бил придаден вид,че изхожда от П. П. К. и същият неистински частен документ е бил пришит по нот.дело №10761/1992г. на мястото на унищоженото или скрито завещание.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 05.12.2007г. по гр.д. № 485/2007г. в останалата част.
ОСЪЖДА И. П. К. да заплати на В. Д. М. сумата 448лв./четиристотин четиридесет и осем лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: