Р Е Ш Е Н И Е
№ 537
гр.София, 31 март 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
със секретар Кристина Павлова
при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1821/2013 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по протест от прокурор при Софийската градска прокуратура срещу присъдата от 04.07.2013 год. по въззивно нохд № 1670/2013 год. на Софийския градски съд, ІV въззивен състав. Поддържа се, че е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствени източници. С касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.
Подсъдимият К. Л. В. не е направил възражение срещу подадения протест.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира:
Софийският районен съд, наказателна колегия, 102 състав с присъдата от 14.12.2004 год. по нохд № 9896/2004 год. признал подсъдимия В. за виновен в това, че от неустановена дата до 06.10.2004 год. в [населено място] държал боеприпаси – 56 бр. патрони, без да има за това надлежно разрешение. На основание чл.339, ал.1, пр.2 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства и за размера на дължимите разноски.
Софийският градски съд, ІV въззивен състав с присъдата по въззивно нохд № 1670/2013 год. отменил присъдата като признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК. Потвърдил присъдата в останалата част.
Въззивният съд по повод жалбата на подсъдимия и процесуалното задължение според чл.314 НПК извършил цялостна проверка за правилността на присъдата. Констатирал, че са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които фактическата обстановка е правилно установена. При проверката и оценката на доказателствения материал направил различни правни изводи, а според правомощията си постановил нова присъда и оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение. Основанието за това намерил в неправилната оценка на доказателствения материал. Съпоставил протокола за доброволно предаване с показанията на свидетелите Н., С., Л. и Д. и направил извод, че не отговаря на действително извършените процесуални действия. Съгласно нормите в действащия НПК към м.октомври 2004 год. този протокол може да бъде доказателствено средство за извършените действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства като се посочи действието по разследването. Прието е за установено, че при извършвана проверка от полицейски служители в помещение, ползвано от подсъдимия, св.Н. е намерил в отключен шкаф 56 броя патрони, а протоколът е съставен след като фактически са иззети и не може да бъде доказателствено средство за извършване на съответното действие, тъй като не е имало законно основание за това. Подсъдимият не е бил поканен да предаде вещи от вида на намерените и това да е направил по описания начин-доброволно, а по време на проверка и търсене на други вещи по повод сигнал за друго извършено престъпление.
Фактите и обстоятелствата, въз основа на които извел различните си правни изводи, съдът е приел за установени въз основа на задълбочена проверка, анализ и оценка и на доказателствените източници за други относими обстоятелства, между които показанията на св.Н., от които не се установява признание на подсъдимия да е държал инкриминираното имущество, а само някакви предположения за възможност да са от автомобили, които е ремонтирал, обясненията на подсъдимия, дадени в проведеното бързо полицейско производство и тези, които са отразени в обсъдения протокол за доброволно предаване. Обосновал е решението си, че не могат да бъдат ползвани като годен доказателствен източник поради нарушенията на правата на подсъдимия, допуснати от водещия разследването, предписани в НПК, в сила към момента на извършване на деянието, за което е повдигнато обвинение.
Изводи за вина могат да бъдат направени и въз основа на косвени доказателства, но когато те указват на различни възможности за авторство на деянието, съдът не може със съдебния си акт да наруши забраната по чл.303 НПК, само защото е внесен обвинителен акт.
Новата присъда отговаря на изискванията по чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК за съдържание. Изложените съображения за невиновността на подсъдимия са убедителни и са основани на доказаните факти. Вътрешното убеждение е формирано по начина, предписан в чл.14 НПК при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата от 04.07.2013 год. по въззивно нохд № 1670/2013 год. на Софийския градски съд, ІV въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: