Р Е Ш Е Н И Е
№ 538
гр.София, 22 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на трети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
със секретар Надя Цекова
и с участието на прокурора БОРИСЛАВ ЙОТОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 535/2008 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на въззивно наказателно частен характер дело № 110/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на решение № 84/19.04.2008 год. по съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 вр.чл.422, ал.1, т.5 НПК се обосновава необходимостта делото да се върне, за да се разгледа от друг състав на съда.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.
Частната тъжителка и гражданска ищца С. Х. Г. лично и чрез повереника си поддържа, че искането е основателно, защото съдът с отказа си да допусне и приеме доказателства за установяване на относими обстоятелства е нарушил процесуалните й права.
Осъденият С. Г. П. чрез договорния защитник поддържа, че доводите са неоснователни и искането следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите на своята компетентност и намира:
Пазарджишкият окръжен съд с оспореното решение потвърдил присъда № 713/17.12.2007 год. по нчхд № 2150/2007 год. на Пазарджишкия районен съд, с която признал подсъдимия П за невиновен в това на 29.06.2007 год. в с. З. да е причинил на частната тъжителка Г. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК и го оправдал по обвинението по чл.130, ал.1 НК.
Отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди като неоснователен и възложил разноските в тежест на частната тъжителка.
Въззивното производство е образувано по жалбата на частната тъжителка, съдържаща искане за отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия поради постановяването й при неправилна оценка на доказателствения материал, определен като непълен, и нарушение на материалния закон довели до необосновани изводи за липса на вина. Направено е мотивирано искане за назначаване на съдебномедицинска експертиза с конкретно поставени задачи за установяване механизма на причиняване на телесните повреди на частната тъжителка.
Въззивният съд с определението си от 17.03.2008 год. по чл.327, ал.1 НПК е приел, че въз основа на „наведените във въззивната жалба оплаквания” няма основание да се извършат нови процесуално-следствени действия, а конкретните искания за приемане на нови писмени доказателства и за назначаване на вещо лице оставил без уважение като не изложил никакви съображения в подкрепа на отказа си да приеме, че ще имат значение за правилното решаване на делото и по-конкретно – има ли извършено престъпление, извършено ли е от подсъдимия и виновно ли е. С отказа си въззивният съд като инстанция по същество, за която са задължителни предписанията на чл.13 и чл.107, ал.3 и ал.5 НПК, е допуснал съществено нарушение на процесуалните права на частната тъжителка и гражданска ищца. По делото не са събрани възможните и необходими доказателства за установяване на всички обстоятелства от относимите към предмета на доказване, което е ограничило възможността да изложи и съображения според изискванията на чл.305, ал.3 НПК с оглед наличието на противоречия за конкретната обстановка, при която е настъпило увреждането (подсъдимият не оспорва, че действително е имало такова в областта на главата и получаването му съответства на времето на конфликта с частната тъжителка) и установяването на механизма на причиняване на телесната повреда от лице, което има специални знания, каквито съда няма, и след съпоставяне с данните, съдържащи се в събрания доказателствен материал и с преглед на частната тъжителка да даде заключение за вида на телесната повреда и за механизма на причиняването й. Вярно е, че съда има право да прецени необходимостта от допускане на някои или на всички доказателства, за които са направили искане страните, но отказът следва да бъде мотивиран, а не да се предполага. Това е особено наложително, когато очевидно искането е за събиране на такива доказателства, след преценката и съпоставянето на които с останалия доказателствен материал би могло да се стигне до различен от направения от първоинстанционния съд извод и решението на съда да съответства на изискването по чл.14 НПК.
Предвид изложеното за постановяване на непровереното по касационен ред въззивно решение в нарушение на процесуалните правила, имащи характер на основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, защото е довело до ограничаване процесуалните права на страна в процеса, което не е отстранено, следва да бъде отменено по реда на възобновяването и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Затова и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нчхд № 110/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд; ОТМЕНЯ решение № 84/19.04.2008 год. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ