Р Е Ш Е Н И Е
№ 538
гр. София, 03.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 977 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение от 28.03.2005 г. по гр. д. № 5129/04 г. Софийски районен съд е отхвърлил иска на Р. В. В. срещу С. О. Г., Г. О. Б., М. А. В. и В. Я. В. за прогласяване нищожността на пълномощно от 14.01.1994 г. и на договори обективирани в нот. акт № 176 от 27.06.1995 г. и № 130 от 29.09.1995 г. за продажба на недвижим имот.
С решение от 21.05.2007 г. по гр. д. № 3044/05 г. Софийски градски съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Р. В. . Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.
Ответниците по касация не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима. По делото липсват данни за точната дата на която на касатора е връчено съобщение за изготвяне на атакувания съдебен акт, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото въззивният съд е приел че исковете срещу С. Г. и Г. Б. са недопустими с оглед разпоредбата на чл. 224 ГПК /отм./. С влязло в сила решение по гр. д. № 11183/95 г. на СРС бил разрешен спорът за собственост на имота между ищеца и наследниците на О. В рамките на производството по това дело възраженията на ответника били преклудирани, включително и досежно недействителността на пълномощното и договорите за продажба. Исковете срещу ответниците В също били недопустими. Тъй като искът срещу наследниците на О. не може да бъде разгледан, а тяхната продажба била междинна, липсвал правен интерес.
В касационната жалба се твърди че предметът на двете дела не е идентичен. Влязлото в сила решение било с правно основание чл. 108 ЗС, а предмет на настоящото производство са искове с правно основание чл. 26 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД. Ищецът имал правен интерес, тъй като на нищожност на сделка може да се позове всеки.
Доводите в жалбата са неоснователни.
В настоящото производство касаторът твърди че пълномощно от 14.01.1994 г. е нищожно, тъй като прикрива друго съглашение, а от тук и последващите договори за продажба също са нищожни – иск по чл. 26 вр. с чл. 152 ЗЗД.
По делото е изяснено, че с нот. акт № 23 от 27.06.1975 г. Вътю В. и Ц. С. дарили на сина си Р. В. втори етаж от жилищна сграда и ? ид. ч. от парцел ****. С разписка от 14.01.1994 г. Р. В. получил от О. К. 80 000 лв., които се задължил да върне в срок до 31.11.1994 г. С пълномощно от същата дата Р. В. упълномощил О. К. да се снабди с оценка на собствения му имот и да продаде същия на когото намери за добре и при цена и условия които той определи, като го представлява пред нотариус. С нот. акт № 176 от 27.06.1995 г. Р. В. , представляван от О. К. , продал на М. В. процесния имот. С нот. акт № 130 от 29.09.1995 г. М. и В. В. продали имота на О. К. С решение от 27.07.2001 г. по гр. д. № 7465/99 г. на СРС, влязло в сила на 23.10.2001 г., предявеният от Р. В. срещу О. К. , М. В. и В. В. иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за продажба поради нарушение на добрите нрави, обективиран в нот. акт № 176 от 27.06.1995 г., е отхвърлен. Не се спори, че О. К. починал на 15.04.2002 г. и оставил за наследници ответниците С. С решение от 23.10.2003 г. по гр. д. № 11183/95 г. на СРС, влязло в сила на 04.12.2003 г., Р. В. е осъден да предаде на С. Г. и Г. Б. владението на процесния имот.
При така установената фактическа обстановка решението на въззивния съд е законосъобразно. Искът за прогласяване нищожността на договор е установителен по своя характер, поради което неговата допустимост е обусловена от наличието на правен интерес от предявяването му. В случая такъв интерес не е обоснован, поради което и производството основателно е прекратено на това основание. Освен това, възражението за нищожност на придобивното основание на ответниците е преклудирано, тъй като на тази нищожност касаторът е следвало да се позове в производството по чл. 108 ЗС по което е бил ответник, а не в настоящото производство. Невъведените доводи, възражения, факти, обстоятелства и непредставените доказателства, които имат отношение към правото на собственост предмет на предходното водено между същите страни дело, не могат да бъдат отново изследвани в настоящото дело. В това се изразява действието на формираната сила на пресъдено нещо, защото в противен случай би се стигнало до пререшаване на влязло в сила съдебно решение, а съгласно чл. 224 ГПК /отм./ спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение от 21.05.2007 г. по гр. д. № 3044/05 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: