3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
С., 04.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1309 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 881 от 31.05.2011 година по гр.д. № 846/2010 година на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение № 2777 от 07.06.2010 г. по гр.д. № 913/2006 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Е. Н. И., Л. К. А., граждани на Република Франция и М. В. Е., гражданин на Република Италия против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищците са били признати за съсобственици на апартамент на четвърти етаж в сградата на [улица], [населено място] с констативни нотариални актове от 2002 и 2003 година, издадени след като със заповед от 18.11.1998 г. на кмета на С. община, отчуждаването на същия имот е било отменено на основание чл.1, ал.1 ЗВСОНИ. Същевременно, с решение от 30.01.1997 г. на Министерския съвет на Република България, сградата на [улица], в която е бил разположен възстановения на ищците апартамент, е била обявена за публична държавна собственост и предоставена безвъзмездно за стопанисване и управление на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. На 04.07.1997 г. ответната агенция е влязла във владение на имота и е извършила ремонт на цялата сграда, приключил през 1999 година. При ремонта е бил реконструиран и четвъртия етаж от сградата – апартамента е запазил външните стени при обединяване на вътрешните помещения с тези на съседен апартамент, а във вестибюла му е бил поставен асансьор. С нотариална покана, връчена на ответника на 31.05.2002 г. ищците са поискали да им бъде заплащано обезщетение за лишаване от ползване на имота им в размер на 2500 щатски долара месечно. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявените искове с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД са неоснователни, тъй като ищците не са доказали правото си на собственост върху процесния имот. Приел е, че към 21.11.1997 г., когато по силата на § 2, ал.1 ПЗРЗОСОИ е възстановен срокът по чл. 4 ЗВСОНИ за подаване на заявления за възстановяване правото на собственост, не са били налице предпоставките по чл. 1, ал.1 ЗВСНОИ – имотът да съществува в неговата цялост и в състоянието, в което е бил към момента на отчуждаването му. Към 21.11.1997 г. апартаментът не е съществувал като самостоятелен обект, нито би могъл да бъде обособен като самостоятелен обект на четвъртия етаж от сградата при спазване на нормативните и технически изисквания. Съдът е приел, че заповедта на кмета на С. община от 18.11.1998 г. е била лишена от предмет и не е могла да породи действие за възстановяване правото на собственост; че правата на ищците са непротивопоставими на правата на ответника, който е придобил правото да стопанисва и управлява имота след първоначалното изтичане на срока по чл. 4 ЗВСОНИ, когато за държавата не е имало нормативно ограничение да се разпорежда с отчуждения имот, да осъществява предвидени мероприятия и да извършва преустройства в него.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Е. Н. И., Л. К. А. и М. В. Е.. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос към кой момент следва да се преценяват предпоставките за реституция на отчужден имот е значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са основателни. Въпросът относно момента на преценка за наличие на предпоставките за реституция на отчужден имот е от значение за точното приложение на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ и за развитие на правото.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 881 от 31.05.2011 година по гр.д. № 846/2010 година на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите Е. Н. И., Л. К. А. и М. В. Е. в седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по касационна жалба в размер на 302 лева, както и че при неизпълнение на указанията касационната жалба подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за определяне на дата за провеждане на открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: