О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София, 30.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 180 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „Т.” Е., чрез адвокат П. В., с вх.№16806/16.12.2009 год. на Бургаския окръжен съд срещу решение №156 от 16.11.2009 год. по гр.д.№428/2009 год. на Бургаския окръжен съд, в частта с което е потвърдено решение№ХІІ-506 от 30.04.2009 год. по гр.д.№1014/2008 год. на Бургаския районен съд, в частта, с която са уважени предявеният от Т. Николов Б. против касатора при условие на обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основания чл.124 ГПК, като е признато за установено, че не дължи сумата 2 632.88 лв., неплатена цена на изразходвана топлинна енергия, сумата 1 589.58 лв., мораторна лихва върху главницата, сумата 84.45 лв. съдебни разноски, сумата 451.70 лв. разноски в съдебното изпълнение и сумата 1026.87 лв. законна лихва. Бургаският районен съд е приел, че предявените искове са частично основателни, поради спиране на погасителната давност/чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД/, докато е траело производството по издаване на изпълнителен лист срещу длъжника, както и поради прекъсване на давността с подаването от „Топлофикация” АД на молбата за образуване на изпълнително дело/чл.116, б.”в” ЗЗД/. Бургаският окръжен съд е възприел изводите на районния съд за частичната основателност на възражението на ищеца, че вземането на касатора е погасено по давност на основание чл.111 б.”в” ЗЗД, защото задълженията на потребителя, произтичащи от сключения между него и касатора договор за предоставяне на топлинна енергия, както и от Общите условия за продажба на топлинна енергия, климатизация и горещо водоснабдяване, представляват такива за периодични плащания.
Касаторът „Т.” Е. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.111 б.”в” ЗЗД. Навежда довода, че плащанията по доставка на топлинна енергия не са периодични плащания, тъй като не са определени по размер отнапред, а се определят в зависимост от количеството консумирана енергия.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Соченото от касатора основание за достъп до касация може да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК.
Обжалваното решение на Бургаския окръжен съд ще следва да се допусне до касационен контрол.
„Т.” Е. подържа, че приетото от Бургаския окръжен съд за периодичния характер по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД на задълженията на потребителя за заплащане стойността на изразходваната от него топлинна енергия, битова гореща вода, такса мощност и сградна инсталация, е в противоречие с практиката на съдилищата, включително и тази на ВКС, а разрешаването на въпроса за характера на тези вземания ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Представя решение№1206 от 30.10.2008 год. по гр.д.№5498/2007 год. на ВКС, V Г.О., с което е прието, че вземането на водоснабдителното дружество за стойността на предоставената услуга по доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води няма характер на периодично плащане. Другите представени решения са обжалваеми и за тях няма данни да са влезли в сила.
Изводите на Бургаския окръжен съд за периодичния характер на вземанията за изразходваната от потребителя топлинна енергия по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД са направени в противоречие с практиката на ВКС, застъпена в решение №1206 от 30.10.2008 год. по гр.д.№5498/2007 год. на ВКС, V Г.О. Разрешаването на материалноправния въпрос за характера на тези вземания е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, поради което на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК обжалваното въззивно решение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №156 от 16.11.2009 год. по гр.д.№428/2009 год. на Бургаския окръжен съд, в частта с което е потвърдено решение №ХІІ-506 от 30.04.2009 год. по гр.д.№1014/2008 год. на Бургаския районен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе на основание чл.18, ал.2, т.2 във вр. т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата 115.71 лв., както и да представи доказателства за внасянето й в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва на Председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: