4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 539
София, 05 декември 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 16 ноември, двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при участието на секретаря Даниела Околийска
в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Пламен Петков
наказателно дело № 1872 / 2012 година
На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения А. Д. А., за отмяна по реда на възобновяването на решение № 59 от 16. 05. 2012 год., постановено по ВНОХД № 144 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч.
В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен при допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради и което се претендира за упражняване на правомощията на касационната инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК.
Частният обвинител И. Х. И. и гражданската ищца Р. П. И. не се явяват и не се представляват в съдебно заседание пред настоящата инстанция.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, се явява неоснователно.
Това е така поради следните съображения: С присъда № 5 от 19. 01. 2012 год., постановена по НОХД № 1855 / 2011 год. по описа на Районен съд – гр. Ловеч, осъденият А. Д. А. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и четири месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор. А., подс. М. С. Б. и подс. Г. Д. Т. били осъдени солидарно да заплатят на гражданската ищца Р. П. И., сумата от 177, 26 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди.
Присъдата била обжалвана от осъдения А. /както и от другите двама подсъдими/, с искане за намаляване размера на наложеното му наказание. С атакуваното въззивно решение, първоинстанционния съдебен акт бил изменен в санкционната си част, като наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода” било намалено до възможния законов минимум, а в останалата си част, присъдата била потвърдена.
Касационната инстанция намира изложените в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, тъй като релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, не е налице.
Това е така поради следните съображения:
Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК, като наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода” за извършеното престъпление по по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Върховният касационен съд не намира да е било допуснато нарушение при сторения анализ на установената по делото доказателствена съвкупност. Релевантните за делото факти са били оценени съобразно действителното им съдържание, а изведените въз основа на тях изводи са в съответствие с принципа на чл. 14 от НПК, като следва да се отбележи, че изразеното от осъдения А. самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, корелира с установените по делото гласни и писмени доказателства. Обосновано и аргументирано, инстанционните съдилища са достигнали до извода, че осъдения е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, поради и което правилно, А. е бил признат за виновен в извършването на именно това престъпление.
В обобщение може да се посочи, че не са налице допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователни се явяват имплицитно наведените оплаквания за допуснато от съдилищата и в частност от въззивния съд, нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Действително, е било допуснато процесуално опущение от първоинстанционният съд в производството по Глава 27-ма от НПК, но същото по същество не е довело до засягане, респективно, ограничаване, на процесуалните права на осъдения А..
С оглед съдържимото на искането депозирано от осъдения следва да се отбележи, че в производството по реда на Глава 33-та от НПК, ВКС се произнася касателно законосъобразността на осъждането на лицето инициирало провеждането на това производство, като не може да изследва престъпна деятелност на друго лице /други лица/ посочено в молбата за възобновяване, само защото в последната се твърди, че то има отношение към случилото се. Информация за това, че друго лице или лица имат определена съпричастност към процесния казус може да бъде насочена към прокуратурата, но не и към ВКС в производство по реда за възобновяване на наказателни дела по Глава 33-та от НПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а искането на осъдения А., за неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Д. А., за отмяна по реда на възобновяването на решение № 59 от 16. 05. 2012 год., постановено по ВНОХД № 144 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.