1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
гр. София, 07.08.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 971 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. М. срещу решение № 284 от 11.06.2012г. по в. гр. дело № 362/2012г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, II въззивен състав, с което е потвърдено решение № 44 от 16.01.2012г. по гр. дело № 1385/2011г. на Пазарджишки районен съд, VI гр. състав и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], АВС Вестланд 574,2685 DG Поелдайк – Х. сумата 1 661 лв. – съдебно-деловодни разноски. С първоинстанционното решение е признато за установено, че ответникът [фирма], [населено място] дължи на ищеца [фирма], Поелдайк, Х. по заповед за изпълнение № 2875 от 28.10.2010г. по ч. гр. дело № 4331/2010г. на Пазарджишки районен съд сума в размер 7 400 евро, представляваща цена на доставени 20 т. семена за картофи по фактура F5-2747 от 05.04.2006г., заедно със законната лихва, считано от 25.10.2010г. до изплащането на сумата, и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 3 165,87 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба писмено изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК: въззивният съд, като е отклонил обсъждането на оплакванията във въззивната жалба относно изтеклата погасителна давност на вземането и досежно несъответствието в съдържанието на двете товарителници, които би трябвало да са копия на един и същ документ, и е постановил акта си при липса на мотив, се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Постановление № 1/13.07.1953г., Пленум на ВС, Постановление № 1/10.11.1985г., Пленум на ВС, Постановление № 2/30.11.1967г., Пленум на ВС, решение № 968/16.06.1994г. по гр. дело № 2049/1993г. на ВС, V г. о., решение № 1152/23.04.1968г. по гр. дело № 708/1968г. на ВС, ІІ г. о., решение № 158/14.04.1986г. по гр. д. № 54/1986г. на ВС, І г. о. и решение № 634/17.07.1992г. по гр. д. № 734/1992г. на ВС, ІІ г. о.
Ответникът [фирма], АВС Вестланд 574,2685 DG Поелдайк – Х. чрез процесуалния си представител адв. Росица Т. В. оспорва касационната жалба. Поддържа становище за липса на доводи в подкрепа на твърдението за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и неоснователност на становището, че съдът не е обсъдил въпросите, повдигнати с въззивната жалба, а именно възражението за изтекла погасителна давност и несъответствието между две от представените по делото товарителници.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор да продажба на 20 т. семена за картофи и въз основа на събраните в първата инстанция доказателства /международна товарителница, митническа декларация, носещи дати, съответстващи на датите на съставяне на процесната фактура и гласни доказателства/ е установил, че стоката е получена от упълномощено лице на ответното дружество. Решаващият съдебен състав е изложил и съображения, че дори и лицето, получило стоката, да не е надлежно упълномощено, то ответното дружество не е възразило, не се е противопоставило на сделката след узнаването на същата, предвид разменената между съконтрагентите кореспонденция относно начина на погасяване на задължението, поради което е направил извод, че извършеното от лицето без представителна власт е прието и одобрено съгласно чл. 301 ТЗ. Поради изпълнение на задължението на продавача за предаване на стоката и неизпълнение на задължението на купувача за плащане на цената, предвид непредставяне на доказателства от ответника по иска за изпълнение на основното му задължение, въззивният съд е приел, че предявеният иск на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е основателен. Въззивната инстанция е направила извод, че първоинстанционният съдебен акт е правилен, постановен при спазване на материалния и процесуалния закон.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд или да е подготвил формирането на силата на пресъдено нещо. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи, като касационната инстанция може да уточни или конкретизира посочените от касатора правни въпроси съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК.
Въз основа на приложеното към касационната жалба изложение и инвокираните в него доводи релевантният правен въпрос е процесуален и може да бъде конкретизиран по следния начин: длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания за неправилност на решението и възражения по иска, посочени във въззивната жалба.
Посоченият процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 57/02.03.2011г. по гр. д. № 1416/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 172/28.10.2010г. по т. дело № 1110/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 230/11.02.2013г. по т. д. № 1090/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 503/16.01.2013г. по гр. д. № 168/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС по релевантния процесуалноправен въпрос, разпоредбата на чл. 269 ГПК задължава въззивният съд да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото във въззивната жалба. В качеството си на втора по ред съдебна инстанция по съществото на материалноправния спор по делото, въззивният съд има правомощието да обсъди релевираните с въззивната жалба оплаквания и доводи на въззивника относно правилността на първоинстанционното решение, както и направените от ответника по иска в срока по чл. 131 ГПК възражения, които са във връзка с оплакванията за неправилност на решението във въззивната жалба. Въззивната инстанция следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички относими, събрани и релевирани своевременно доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, и при направени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения, свързани с необсъждане на направени в срок възражения, да поправи допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила, като обсъди релевираните в срок възражения.
С оглед необсъждането от въззивната инстанция на част от направените оплаквания във въззивната жалба и възражения на ответника, инвокирани в срока по чл. 131 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 289,46 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 284 от 11.06.2012г. по в. гр. дело № 362/2012г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, II въззивен състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 289,46 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.