1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София 16.01.2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2978/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Е. С., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат С. С., срещу въззивно решение №486 от 16.03.2016 г. по гр. дело №4136/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №20 от 25.01.2013 г. по гр. дело №707/2012 г. на Врачанския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Х. Т. К., Л. С. К., З. Д. П., А. Д. К., Й. А. В.-В., К. А. В.-Р., В. Н. В., Н. К. П.-В., Д. Н. В., П. Н. В. и Т. Е. С. иск за прогласяване нищожността на съдебна спогодба, обективирана в протокол от 28.09.1960 г. по гр.д.№758/1960 г. по описа на РС – Враца, поради противоречието и със закона. Въззивният съд е приел, че съобразно ТР№96/1971 г. на ОСГК на ВС заварените към 17 май 1963 г. жилищни сгради, отредени в реална собственост етажи или части от етажи могат да не отговарят на нормите по § 38 и 39 от Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи са представлявали обособени от по-рано отделни жилища. Такъв е и процесният случай, в който предоставената в общ дял на М. П. и Т. К. постройка не е отговаряла на посочените по-горе Строителни правила и норми, но е била обособена като самостоятелен жилищен обект преди тази дата/преценката, че „малката къща” е била фактическа обособена като самостоятелен обект е била направена от делбения съд, който за да одобри спогодбата между съделителите е следвало да установи дали е налице съсобственост по отношение на двата обекта/. Разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗС дава възможност при съдебна делба на съсобствени жилищни сгради сградата да се подели по етажи или части от такива, ако отделните етажи или части от етажи могат да се ползват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Норми за застрояване на населените места изрично се предвиждат с разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от Строителните правила и норми – ДВ, бр. 39/17.V.1963 г.В тези случаи, когато заварени сгради се разделят по етажи или части от етажи, това може да стане и в отклонение от изискванията на Строителните правила и норми, ако обособяването с отклонение от изискванията е станало преди посочената дата и от преди това тези етажи или части от етажи са се ползвали самостоятелно като отделни жилища. Не се установява по делото съсобствениците да са предприели действия по прекратяване на съсобствеността върху дворното място, доколкото от съдържанието на сключената от тях спогодба се установява, че същите са си разпределили ползването на застроения парцел по реда на чл.32 от ЗС.Споразумението в тази си част има чисто облигационно, а не вещно действие. С факта на прекратяване на съсобствеността върху жилищната сграда и обособяването на две самостоятелни сгради дворното място става обща част по предназначение, което означава, че евентуалната му делба би била недопустима, тъй като е несъвместима с предназначението на общите части да обслужват отделните етажи или части от етажи.
Ответниците по касационната жалба Х. Т. К., Л. С. К., З. Д. П., А. Д. К., Й. А. В.-В., К. А. В.-Р., В. Н. В., Н. К. П.-В., Д. Н. В., П. Н. В. и Т. Е. С. не са заявили становище по жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: правилно ли е определена дължимата държавна такса по иска и длъжен ли е съдът да се произнесе по всички искания и повдигнати от страните въпроси. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №486 от 16.03.2016 год. по гр. дело №4136/2015 г. на Софийския апелативен съд. Първият от повдигнатите от жалбоподателя въпроси е неотносим, защото разпоредбата на чл.4б ЗДТ дава възможност недължимо платените такси да се върнат по искане на заинтересованата страна. Евентуалното неплащане на цялата следваща се държавна такса не води до недопустимост на решението, защото се касае за финансовоправно задължение към бюджета. То се събира служебно от съда, като това може да стане и след завършване на делото. Вторият повдигнат въпрос е правнорелевантен, но е решен от въззивиния съд съобразно задължителната съдебна практика. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички факти, от които произтича спорното право и са въведени като предмет на делото пред въззивната инстанция. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №486 от 16.03.2016 г. по гр. дело №4136/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.