3
Р Е Ш Е Н И Е
№54
гр. София,16.07. 2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 98 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА.
Образувано е по предявения от [фирма], [населено място], срещу [фирма] иск с правно основание чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 11.07.2014г. по арб. дело № 1107/2011г. на С. арбитражен съд при А. за вътрешен и международен арбитраж, с което ищецът по настоящото дело е осъден да заплати на [фирма] сумата от 30 800,08 лева – неплатена цена за предоставени горива през м. март и април 2006г. по договор от 9.11.2003г., сумата от 12 968,08 лева – мотаторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за период до 30.03.2009г., ведно със законна лихва от предявяване на иска – 01.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата и разноски от 5 487,61 лева.
Ищецът иска отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради противоречието му с обществения ред на Р България, което основание е обосновано с твърдението, че решението противоречи на установения принцип за законност на съдебните актове, както по отношение прилагане на материалния закон, така и по приложението на процесуалния закон, като е нарушен и принципът за установяване на истината, прогласен в чл.121, ал.2 от Конституцията на Р България. Посочено е, че арбитражният съд е събрал повторно такса при разглеждане на делото след връщането му на арбитража от ВКС. Навежда се неправилно приложение на повелителните норми относно началния момент на течение на давностния срок, като се поддържа, че изискуемостта на вземанията настъпва от датата на фактурата, когато вземането става определено по основание и размер, а не от датата, на която страните са уговорили да се извърши плащането, като искът е недопустим, поради предявяването му за вземания, погасени по давност. Необоснован и в противоречие на закона е и изводът на арбитражния съд относно периодичността на задълженията по договора. Твърди се и нарушение на правилото на чл.20а ЗЗД, тъй като доставяйки горива на други МПС, различни от изрично посочените в договора, [фирма] е допуснал нарушение на договора, имащ силата на закон за страните. Сочи се, че е нарушен принципът за установяване на обективната истина, тъй като по силата на Общите условия към договора, доставчикът се е задължил да предостави горивото единствено и само на посочения в картата автомобил. От доказателствата пред арбитража се установява, че оспорените количества гориво не са заредени в резервоарите на автомобилите, номерата на които са изписани в картите, и обективно не са получени, а извършените зареждания на гориво в количествено отношение превишават в пъти обема на резервоарите на автомобилите и са извършени за време, което е нереално кратко за услугата „зареждане на гориво”. В справката, изготвена от [фирма] и оспорена от насрещната страна, се съдържат неверни данни за доставените количества гориво, като арбитражният съд не е дал указания на доставчика да докаже твърдяните от него факти за установяване на обективната истина и не е допуснал оспорване на частния документ, с които действия е нарушен принципът за правилно прилагане на процесуалния закон. Ищецът иска присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, [фирма], оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не е осъществено соченото от ищеца основание – противоречие на арбитражното решение с обществения ред на Р България.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно постоянната практика на ВКС, арбитражното решение е постановено в противоречие с обществения ред по см. на чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА, когато са нарушени норми от публичен характер, установени в Конституцията и формиращи основите на правовия ред в държавата. Твърдяните от ищеца нарушения на материалния и процесуалния закон не обосновават извод за нарушение на принципите за законност на съдебните актове и за установяване на обективната истина. Изтичането на срока на погасителната давност води до недопустимост на принудителното изпълнение, но не и до такава на исковите производства, в което се разглежда основателността на възражението за погасителна давност, поради което не може да бъде възприето твърдението, че евентуалното погасяване на вземанията на кредитора по давност би довела до недопустимост на арбитражното решение. Нарушението на договор, дори да е налице, не се приравнява на нарушение на повелителни норми и не съставлява приложение на правен принцип от обществен порядък. От друга страна, извън обхвата на проверката по чл.47 ЗМТА е правилността на арбитражното решение, тъй като с исковете по чл.47 ЗМТА не се осъществява инстанционен контрол от ВКС върху решенията на арбитражните съдилища. Необосноваността на решението, съответно неправилната преценка на доказателствата и нарушението на материалния закон, на които се позовава ищецът, са относими именно към правилността на решението, поради което не се обхващат от преценката, която извършва ВКС по реда на чл.48 ЗМТА. Независимо от това, може да се отбележи, че законът не обвързва изискуемостта на задължението с момента на издаване на фактурата, когато страните са уговорили срок за плащане, а частният свидетелстващ документ, каквато е справката за доставките на горивата, не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на верността му не се открива производство по оспорване на документа.
Предвид изложеното, твърдяните от ищеца обстоятелства не обуславят накърняване на обществения ред на страната, поради което искът по чл. чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА следва да се отхвърли като неоснователен.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място], срещу [фирма] иск с правно основание чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 11.07.2014г. по арб. дело № 1107/2011г. на С. арбитражен съд при А. за вътрешен и международен арбитраж.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.