1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
София 20.07.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря М. М., като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 336 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. В. Д. от [населено място], чрез адв. Б. Д. срещу решение №6 от 11.101.2011г. по в.гр.дело № 447/2010г. на Великотърновския апелативен съд. Поддържат се оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон, с искане за обезсилването му, респ. за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора – уважаване на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В депозирана преди откритото съдебно заседание писмена молба адв. Б. Д., като пълномощник на К. Д. поддържа касационната жалба. На основание чл.81 ГПК е направено искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Н. Т. Н. в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при направено възражение за изтекла давност, правилно въззивният съд е отхвърли искът като неоснователен. Не е направино искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
Обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд е валидно и допустимо. Служебното прилагане на давността по чл.120 ЗЗД не се отразява върху допустимостта на постановения съдебен акт, а на неговата неправилност поради противоречие със закона, отменително касационно основание по чл.281, т.3 пр. първо ГПК.
Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с определение №11 от 12.01.2012г. по въпроса преклудира ли се възражението за изтекла давност, когато не е направено своевременно с отговора на исковата молба, в какъвто смисъл се съдържа произнасяне в решение №111 от 8.10.2010г. по т.дело № 1068/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
По съществото на касационната жалба:
Съдът е сезиран с установителен иск по чл. 422 ГПК от К. Д. срещу Н. Н. за установяване на вземане за сумата от 29 300 лв. по запис на заповед от 28.02.2000г. с издател Н. за сумата от 50 000лв. Правният интерес от установителния иск е обоснован с направено от длъжника Н. възражение като длъжник по заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В исковата молба ищцата е поддържала, че записа на заповед е за сумата от 50 000 лв., от която е останала неизплатена сумата от 29 300 лв., за която е издадена заповедта за незабавно изпълнение. В отговора на исковата молба отв. Н. е поддържал становище, че подписания от него запис на заповед на 28.02.2000г. е послужил като обезпечение на намерението му, представляваната от него фирма [фирма] да бъде дългосрочен наемател на недв. имот “ъглово помещение” намиращо се в сградата на цех “Кожухарообувен” в [населено място], собственост на [фирма] – [населено място]. Наред с договора за наем, ищцата, представила се за управител на [фирма] поискала подписването на запис на заповед за сумата от 50 000 лв. като гаранция за редовното плащане на наема и консумативите за сградата, както и за подновяване на договора за наем за по-дълъг период от време. Поддържа, че между двамата няма лични взаимоотношения за посочената сума. Не е плащал част от сумата по записа на заповед, каквито твърдения има в исковата молба. В съдебно заседание на 22.06.2010г. ищцата е изслушана по реда на чл.176 ГПК и е пояснила, че записа на заповед е издаден от ответника като обезпечение на получени в заем парични средства от нея и съпруга й през 1996г. – 1997г., необходими за бизнеса на ответника. Великотърновския окръжен съд е отхвърлил установителния иск като погасен по давност.
Въззивният съд е приел, че записът на заповед за сумата от 50 000 лв., издаден от Н. е редовен от външна страна менителничен документ. По делото не са представени доказателства за плащане или погасяване на това вземане. Не е доказано обаче твърдението на “ищцата”, че каузалното правоотношение за издаване на записа на заповед е посочения договор за наем, поради което вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение е дължимо. За да потвърди решението на първоинснационния съд, Великотърновския апелативен съд е приел за основателно възражението на ответника за изтекла давност.
С решение № 111 от 8.10.2010г. по т.дело № 1068/2009г. на ВКС, ТК, Іт.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и затова имащо задължителна за съдилищата сила / т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/ е прието, че правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. В конкретния случай ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, но възражението за изтекла давност е направено с писмената защита, представена в съда на 5.07.2010г., след приключване на съдебното дирене на 22.06.2010г. Като се е позовал на възражение, което е преклудирано, поради това, че не е направено в срока по чл.133, ал.1 ГПК, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния и материалния закон – чл.133, ал.1 ГПК и чл.120 ЗЗД, съгласно който давността не се прилага служебно.
След като вземането не е погасено по давност, по аргумент на разпоредбата на чл. 293, ал.3 ГПК спорът следва да се разреши от настоящата инстанция поради липсата на необходимост за повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
Искът е неоснователен.
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуването на вземането на кредитора. Независимо от процесуалното си качество / в случая ищец/ кредиторът трябва да докаже юридическия факт, от който произтича вземането и неговия размер, а длъжникът възраженията си срещу вземането – абсолютни и лични. В случая по делото не е имало спор, че издадения на 28.02.2000г. от ответника на ищцата запис на заповед е редовен от външна страна и отговарящ по съдържание на чл. 535 ТЗ, както и че с него страните по делото са има ли за цел да обезпечат каузални правоотношения. Спорът е за характера на каузалната сделка – ищцата поддържа чрез направено в съдебно заседание изявление е твърдяла, че сумата е дадена на ответника по отделни договори за заеми, сключени между нея, съпруга й и длъжника. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцата трябва да докаже от какво правоотношение е възникнало вземането и неговия размер. Доказателствената тежест е нейна, тъй като от установяването на тези факти цели да извлече за себе си изгодни факти / решение № 195 от 30.11.2009г. по т.д. № 299/2009г., решение № 31 от 5.04.2012г. по т.дело №55/2011г. , решение № 103 от 24.06.2009г. по т.д. № 717/2008г. на ВКС, ТК и други постановени по реда на чл.290 ГПК относно разпределение на доказателствената тежест в процеса/. Освен записа на заповед, други доказателства ищцата не е представила за установяване на заемните отношения с ответника. В решение №78 от 17.07.2009г. по т.дело № 29/2009г. постановено по реда на чл.290 ГПК, което се споделя и от настоящия състав, ВКС, ТК се е произнесъл, че редовния от външна страна запис на заповед не се конвертира в разписка за изпълнение и не доказва предаването на паричната сума от поемателя на издателя. С оглед на това разрешение, ищцата, след като не е доказала с допустими доказателствени средства вземането си от договор за заем, предявения от нея установителен иск се явява неоснователен. Тъй като искът е отхвърлен, но на друго основание – като погасен по давност, за прецизиране на решението обжалваното решение ще следва да бъде отменено и отхвърлен предявения установителен иск като неоснователен. С оглед на изхода от съдебния спор на ответника ще следва да се присъдят направените по делото разноски разноски в размер на 1200лв.
Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №6 от 11.01.2011г., постановено по в.гр.дело №447/2010г. на Великотърновския апелативен съд и потвърденото с него решение №138 от 8.07.2010г. постановено по гр.д. №303/2010г. на Окръжен съд – [населено място] , вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. Д. от [населено място] срещу Н. Т. Н. от с.гр. иск по чл.422 ГПК за установяване, че Н. й дължи сумата от 29 300 лв., ведно със законната лихва и разноски по запис на заповед от 28.02.2000г., за които има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1870/2009г. на Горнооряховския районен съд, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. В. Д. от [населено място] да заплати на Н. Т. Н. от с.гр. разноски 1200 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: