3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N54
София, 24.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 709/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от А. Д. П. срещу решение от 07.01.2010 г. по гр. д. № 3751/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 8782/05 г. на СРС и е решен спора по същество като е признато за установено по отношение на касатора и на ответниците П. А. П. и А. П. А.-А., че Ц. И. Н. е собственик на основание давностно владение на 130 кв. м., съставляващи част от имот пл. № 956 по кадастралния план от 1957 г., а по действащия план част от УПИ VІ-209 в кв. 3а, по плана на [населено място], кв. И., която част е означена с буквите А, Б, В, Г, А по скицата на вещото лице изготвило експертизата по делото и е неразделна част от решението. Развит е довод за необоснованост на извода, че тази част не е била отчуждена на основание влязъл в сила дворищно-регулационен план от 1990 г., с който е била придадена към парцел ІV-209 за урегулирането му с осигуряване на излаз към улицата, както и че регулацията не е приложена с изплащане на определената цена и съставяне на нот. акт за придобиване на право на собственост по регулация. Поддържа се необоснованост и на извода, че ищецът е станал собственик и на тази част на имота на основание давностно владение, на което се е позовал през 1972 г. Твърди се и това, че въпросът за собствеността на този имот към момента на изработване на дворищно-регулационния план е бил предмет и на гр. д. № 8782/05 г. на СРС, образувано по иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР.
Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 2 и 3 ГПК с довод, че разрешеният въпрос за процедурата по съобщаване на заповедта за утвърждаване на дворищната регулация и влизането й в сила е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът извърши проверка на решението и установените факти по делото и въз основа на тях и съобразно поддържаните предпоставки за допускане на касационна проверка намери следното:
Срещу касаторът е предявен от Ц. Н. установителен иск за собственост на имот пл. № 2595, включен в УПИ ІV-209 в кв., 3а по плана на[населено място] от 1990 г.
От фактическа страна е установено, че през 1972 г. ищецът се е позовал на давностно владение и снабдил с нот. акт за собственост на това основание на дворно място с едноетажна сграда с площ от 750 кв. м., съставляващо имот пл. № 956, за част от който е отреден парцел VІ-956, а друга малка част „се отчуждава за улица”. С техническа експертиза е установено, че имот пл. № 956 е в регулация от 1952 г. С първия регулационен план от 1962 г. за него е отреден парцел VІ-956. Със следващия план от 1972 г. част от имот пл. № 956 от север с площ от 60 кв. м. е предвидена за улица, а друга част от 130 кв. м. е включена в терен за озеленяване. Улицата е реализирана.
С одобрения застроително-регулационен план от 1990 г. е предвидено теренът, отреден за озеленяване, да се преотреди за жилищностроителни парцели. Между образуваните е и парцел ІV-209, в който е включена спорната част от 130 кв. м., която е заснета с пл. № 2595. Последният действащ регулационен план е в сила от 2001 г. В него парцел ІV-209 е заснет като имот пл. № 233 и за него е отреден парцел ІV-233, в кв. 3а по плана на града, а парцел VІ-956 е заснет като имот пл. № 235 и за него е бил отреден парцел VІ-235 в кв. 3 по същия план.Този план е в сила и при предяване на иска за собственост (27.05.2005 г.).
При тези данни съдът се е произнесъл по въпроса за определяне правната квалификация на иска и редовността на исковата молба в несъответствие с заявените от ищеца и установени по делото обстоятелства. Тъй като съдът е служебно задължен да следи за допустимостта на решението, то е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивния съдебен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.01.2010 г. по гр. д. № 3751/2008 г. на Софийски градски съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за касационното обжалване в размер на 100 лв. и представи доказателство за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: