1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
Гр. София, 26.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1824/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу въззивно решение № 456/19 януари 2015 г. на Софийски градски съд по в.гр.д.№ 1397/2014 г. Касаторът обжалва решението в частта, в която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 65 състав, по гр.д.№ 25671/2012 г. в частта за неустойка, уговорена при разваляне на договор и в частта, в която в полза на ищеца са присъдени разноски над 256,12 лв. и вместо тях е постановено отхвърляне на иска с правно основание чл.92 ал.1 изр.1 ЗЗД, предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване дължимост на неустойка, уговорена при разваляне на договор за финансовообвързан лизинг от 20 февруари 2007 г. и тристранно споразумение към него от 24 януари 2011 г. с предмет лек автомобил „Л. Ровер Л. Ровер” с ДК [рег.номер на МПС] за признаване за установено, че [фирма] П. дължи сумата 14 124,84 лв., представляваща част от неустойка – 4 лизингови вноски. С жалбата е въведено оплакване, че въззивното решение е неправилно в описаната отменително – отхвърлителна част по съображения за нарушение на материалния закон и за необоснованост.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 2 и т.3 ГПК по отношение на определени за значими за изхода на делото правни въпроси, както следва:
1/ Дава ли право на съда разпоредбата на чл.289 ТЗ да я прилага служебно, без възражение на някоя от страните, както и дава ли право на съда да презумира наличието на намерение за увреждане или същото следва да бъде доказан от страната, която се позовава на злоупотреба с право и
2/ Какви елементи включва фактическият състав на чл.289 ТЗ, наличието на увреждане представлява ли елемент от него, как съдът следва да определи кое е водещото намерение на страната, която упражнява свое право – намерението за увреждане ли има превес или намерението да бъда защитен материалният интерес на страната.
Ответникът по касация „Д. строй 80” изразява становище в срока за отговор, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. Претендира разноски.
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните и съобрази данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на касационен контрол валидно и допустимо решение на Софийски градски съд и се явява процесуално допустима.
За да отмени въззивното решение в частта за неустойка за предсрочно прекратяване на договора и да отхвърли иска по чл.92 ЗЗД, предявен като частичен – за установяване на вземане в размер на 14124,84 лв., равняващо се на 4 лизингови вноски, Софийски градски съд е приел, че ищецът не е носител на вземането за неустойка, договорена за предсрочно прекратяване на облигационната връзка. На първо място се е позовал на обстоятелството, че писменото уведомление по чл.67 от договора, съдържащо волеизявление за развалянето му, не е достигнало до адресата, а основание за възникване на процесното вземане по чл. 92 ЗЗД е разваляне на договора поради неплащане на две последователни лизингови вноски. В мотивите на обжалваното решение са изложени субсидиарни съображения за злоупотреба с право от страна на лизингодателя, предприел действия по разваляне на договора с цел увреждане на насрещната страна, встъпила в правата и задълженията на лизингополучателя по силата на тристранно споразумение от 24 януари 2011 г. Съдът е приел, че отправянето на волеизявление за разваляне след узнаването, че лизинговата вещ е открадната, е само с цел запазване на платените вноски, придобиване вземане за неустойка поради разваляне на сделката и избягване последиците на чл.21 от договора.
Предвид изложеното следва да се приеме, че формулираните от касатора правни въпроси не са обусловили решаващата правна воля на съда, обективирана в решението му, досежно недължимост на неустойката. Първият от въпросите, свързан със служебно прилагане на разпоредбата на чл.289 ТЗ, е некоректно зададен доколкото въззивният съд е обсъдил своевременно своевременнно релевирано възражение за злоупотреба с право на разваляне на договора още с отговора на исковата молба. Възражението на ответника не е било обсъдено от първоинстанционния съд, макар и заявено в срока по чл.131 ал.1 ГПК, поради което е направено конкретно оплакване за процесуалното нарушение във въззивната жалба и второинстанционният съд не е събирал доказателства, необходими за служебното прилагане на императивната норма на чл.289 ТЗ, а е анализирал събраните от районния съд доказателства в рамките на правомощията си при ограничен въззив. По изложените съображения въззивното решение не съдържа отговор на неотносимите към конкретното дело процесуалноправни въпроси по т.1 от изложението.
Втората група въпроси относно фактическия състав на злоупотребата с право по чл.289 ТЗ е теоретичен, свързан е с доктринерски спорове между привърженици на обективната и субективната теория за злоупотреба с право, произтичащо от търговска сделка и възможностите за разумно съчетаване на субективни критерии при оценка на поведението на страните с обективните критерии, залегнали в разпоредбата на чл.8 ал.2 ЗЗД. Тези въпроси са зададени извън контекста на касационната жалба /раздел ІІ на същата/, в която се въвежда оплакване за необоснованост на изводите на въззивния съд досежно наличието на намерение за увреждане и липса на житейска и правна логика при формирането им. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3, между които попада и необосноваността на съдебния акт. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения формулираните от касатора въпроси не представляват общо основание за селектиране на жалбата по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. по ТД № 1/2009 г.на ОСГТК. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на спора е достатъчно основание за недопускане на решението в обжалваната му част до касационен контрол.
Независимо от горното не са представени доказателства за противоречиво решаване на поставените въпроси по т.1 на изложението – касаторът – не е представил доказателства за наличието на противоречиви решения и влизането им в сила – приложените съдебни актове са на първоинстанционни и въззивни съдилища и не са заверени за влизането им в сила.
По отношение на въпросите по т.2 – относно елементите на фактическия състав на злоупотребата с право и начина на установяването им в процеса приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК бланкетно, без да са развити съображения по т.4 на ТР № 1/2009 на ОСГТК за значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е установил наличието на поддържаните от него основания – общо и допълнителни – за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението на Софийски градски съд, ГК, ІV въззивен състав, постановено на 19 януари 2015 г. по в.гр.д.№ 1397/2014 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма] София да заплати на [фирма] [населено място] сумата 2400 лв., представляваща съдебни и деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: