Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр. София, 05 февруари 2013 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 2213 по описа за 2012 г
Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители Ю. М. С. и Н. И. С. срещу решение на Варненски апелативен съд № 110 от 11.10.12, постановено по ВНОХД № 195/12, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Добрич, от 11.05.12 г, по НОХД № 146/12, с която подсъдимият С. С. А. е признат за виновен в това, че на 4.12.2010 г, в [населено място], е нарушил чл. 77, чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Ю. М., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с оглед на което и на основание чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58 а НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, както и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от две години.
С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наложеното наказание е явно несправедливо, че то не би способствало за постигане на целите по чл. 36 НК, че е подценено значението на множеството пътни инциденти, при които са загинали хора, че не е отдадено дължимото значение на генералната превенция. С жалбата се иска да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция, с оглед увеличаване на наказанието и отмяна на чл. 66 НК.
В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на частните обвинители пледира за уважаване на жалбите.
Частният обвинител Ю. С. моли жалбата да бъде уважена.
Частният обвинител Н. С. не участва лично в касационното производство.
Подсъдимият и защитата не изразяват становище по жалбите.
Представителят на ВКП счита, че жалбите са основателни относно приложението на чл. 66 НК.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. На подсъдимия е определено наказание при балансиращи отговорността обстоятелства, като е отчетена високата степен на обществена опасност на деянието и ниската степен на обществена опасност на дееца. От наказанието две години и три месеца „лишаване от свобода”, редуцирано, на основание чл. 58 а, ал. 1 НК, с една трета, е получено наложеното наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода”. То в пълна степен съответства на обстоятелствата, релевантни при индивидуализацията на наказателната отговорност, и е съобразено с целите по чл. 36 НК, тоест, се явява справедливо. Верен е изводът, че са налице предпоставките на чл. 66 НК: наложеното наказание е под три години „лишаване от свобода”, извършителят е на млада възраст, с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, проявил е разкаяние, критичен е към деянието си, съдействал е за разкриване на обективната истина, в какъвто случай, биха се постигнали целите по чл. 36 НК, и преди всичко, целта за неговото поправяне и превъзпитаване без изолирането му от обществото и настаняване в местата за „лишаване от свобода”. По настоящето дело не е налице подценяване на генералната превенция, за сметка на специалната такава. Генералната превенция е постигната с индивидуализацията на наказателната отговорност при балансиращи обстоятелства, дало отражение на сроковете на определените наказания „лишаване от свобода” и „лишаване от право да се управлява МПС”. Законът е отредил преимуществено значение на преценката дали чрез условното осъждане биха се постигнали целите на специалната превенция и при положителна констатация в тази насока, както е в случая, приложението на чл. 66 НК не обуславя несправедливост на наложеното наказание. Ето защо, ВКС намери, че не е допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а искането за влошаване положението на подсъдимия чрез отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде уважено.
По изложените съображения, жалбите се явява неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Варненски апелативен съд № 110 от 11.10.2012 г, по ВНОХД № 195/12.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: