5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
София, 09.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3472/2016 година.
Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Централен кооперативен съюз, [населено място], чрез юрисконсулт М. Н., против решение № 74 от 04. 05. 2016 г. по гр. д. № 117/2016 г. на АС – Варна, ГО, 2 с-в, потвърждаващо решение № 2129 от 21. 12. 2015 г. по гр. д. № 1344/2015 г. на ОС-Варна, 6 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Централен кооперативен съюз против И. И. Ш., Н. Т. Т., Ж. Т. Т. и С. Т. К. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Поддържа се неправилност на решението поради противоречие на правните изводи на съда с нормите на пар. 1 ДР ЗК от 1991 г. /отм./, чл. 55а ЗПИНМ /отм./, чл. 1, 2 и 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Ответниците по касационната жалба И. И. Ш., Н. Т. Т., Ж. Т. Т. и С. Т. К. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, правилност на атакуваното решение и потвърждаването му.
С определение № 31 от 16. 01. 2017 г. по гр. д. № 3472/2016 г. на ВКС, III г.о., е допуснато касационно обжалване на решението, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на решението:
Настоящият състав споделя становището, изразено в представените от касатора решения на ВКС – решение № 20 от 29. 05. 2012 г. по гр. д. № 1232/2010 г., I г.о., решение № 254 от 31. 10. 2014 г. по гр. д. № 1576/14 г., I г.о., решение № 395 от 9. 01. 2012 г. по гр. д. № 137/2011 г., I г.о., решение № 22 от 29. 06. 2010 г. по гр. д. № 3599/2008 г., I г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, и решение № 78/07 от 18. 04. 2007 г. по гр. д. № 1855/2005 г. на ВКС, IV г.о., постановено по отменения ГПК, в които се приема, че при проведено по реда на чл. 55а ЗПИНМ /отм./, в редакцията на разпоредбата според Изв., бр. 54/6. 07. 1956 г., отчуждително производство в полза на кооперативна организация и изплащане на дължимите обезщетения на отчуждените собственици, са налице предпоставките за заемане на имота и снабдяване на кооперативната организация с нотариален акт за собственост по пар. 83 от Правилника за планово изграждане на населените места /обн. ДВ бр. 51/1950 г. и отм. 1960 г./, съотв. по пар 100, ал. 2 ППЗПИНМ /обн. Изв. бр. 76/1960 г./. Тези нотариални актове нямат конститутивно действие, а само констатират изпълнение на законовите изисквания за придобиване правото на собственост. Имоти, придобити от кооперативни организации по реда на проведено по ЗПИНМ /отм./ отчуждително производство, върху които съответното мероприятие е реализирано и които имоти впоследствие държавата е иззела от кооперативната организация, не попадат в обхвата на ЗВСВНОНИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, а подлежат на възстановяване по пар. 1 ПЗР ЗК от 1991 г. /отм./.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционно решение на окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Централен кооперативен съюз против И. И. Ш., Н. Т. Т., Ж. Т. Т. и С. Т. К. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ответниците не са собственици на недвижим имот находящ се в [населено място], район „Пр.“, к.к. „Ч.“, местност 1, с площ от 2500 кв.м., нанесен като имот с идентификатор № 10135.2573.331 по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92/14. 10. 2008 г., при граници: имоти с идентификатори 10135.2531.272 и 10135.2573.64.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че със заповед № 824 от 27. 02. 1957 г. на министъра на комуналното стопанство и скица към нея, процесният имот е бил отреден, заедно с други имоти, за кооперативно мероприятие – почивна станция на Ц. к. с., а с протокол № 11/29. 03. 1957 г. на комисията по чл. 67 от Правилника за плановото изграждане на населените места Ц. е задължен да заплати обезщетение на собствениците на отчуждените имоти, включително и на наследодателя на ответниците К. Т. К. – 1580 лв. /за отчуждените му 700 кв.м. лозе, 1000 кв.м. лозе и 1050 кв.м. нива/. В полза на Ц. е издадено разрешение за строеж и върху терена е изграден почивен комплекс „С.“, въведен в експлоатация 1961 г. През 1964 г., с Р. № 314/1964 г., изграденият хотелски комплекс е отнет от Ц., считано от 15. 10. 1964 г., и предаден на Главно управление по туризма, като е бил съставен и А. № 6931/17. 11. 1965 г. Със заповед № 38 от 26. 04. 1993 г. на председателя на Комитета по туризъм към МС е разпоредено, на осн. пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите от 1991 г. /отм./ и ПМС № 192/91г., одържавеното от Ц. имущество, включено в хотелски комплекс „С.“, заедно с прилежащия терен, да бъде предадено от [фирма] на собственика Ц., при условията при които е одържавено, а със заповед № 207 от 21. 07. 1994 г. на председателя на Комитета по туризъм при МС е наредено, на осн. пар. 1 ДР на ЗК и ПМС № 192/1991г., [фирма] да предаде на Ц. конкретно индивидуализирани сгради с обща застроена площ от 2530 кв.м., заедно с прилежащия терен от 26120 кв.м. Представен е и протокол за предаване и приемане на хотелски комплекс „С.“ в к.к. „Ч.“, м. „А.“, [населено място], от 15. 06. 1993 г., съставен на осн. пар. 1 ДР на ЗК от 1991 г. /отм./, ПМС № 192/91г. и заповед № 38/26. 04. 1993 г. на председателя на Комитета по туризъм. С нотариален акт № 97, т. 24, дело № 11304/1994 г. Ц. е признат за собственик на процесния имот и сгради и същият е деактуван като държавна собственост. Прието е, че с молба вх. № Т.-Р-103/10. 04. 1992 г. до Община – В. наследодателят на ответниците К. Т. К. е поискал възстановяване на собствеността върху процесния имот, на основание Закона за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти отчуждени по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. За 1060 кв.м. от отчуждения имот е постановено възстановяването му с влязло в сила решение № 573/21. 09. 1991 г. на кмета на Община – В., а за останалите 1570 кв.м. /разликата между заявените 2630 кв.м. и възстановените 1060 кв.м./ реституцията е осъществена с решение от 7. 06. 1995 г. по адм.д. № 57А/1994 г. на ОС – Варна, като възстановените 1060 кв.м. са продадени от К. К. на И. Ш. с н.а. № 91/27. 11. 1992 г., а за възстановените 1570 кв.м. в полза на наследниците на К. К. е издаден констативен нотариален акт № 4/2004 г. С решение № РД 1100/7/ от 27. 03. 1997 г. на областния управител на [населено място] е отменено решение № 537/22. 09. 1992 г. за възстановяване на собствеността върху 1060 кв.м. от процесния имот. Възстановеният имот с обща площ 2630 кв.м. е нанесен като самостоятелен имот № 3628, в кв. 6 по кадастралния план на населеното място, а през 2008 г. – като самостоятелен имот с идентификатор 10135.2573.331 по одобрената кадастрална карта.
От правна страна е прието, че ищцовата страна е доказала правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск /наличие на н.а. № 91/92 г. за закупуване на 1060 кв.м. от имота от И. Ш. и съставен в полза на останалите ответници констативен нотариален акт за собственост върху останалите 1570 кв.м./, поради което същият е допустим. Искът е приет за неоснователен, по съображения, че ответниците са собственици на процесния имот. Прието е, че ответникът И. Ш. е придобил 1060 кв.м. от имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 91/92 г., с К. Т. К., а продавачът е бил собственик на имота по наследство от Т. К. Я., който е бил собственик по давност /правото му на собственост удостоверено с н.а. № 260/1920 г./, отчуждаване на имота за кооперативно мероприятие на осн. чл. 55а ЗПИНМ /отм./, със заповед № 824 от 27. 02. 1957 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройството, изграждане почивна станция и база на Ц. през 1961 г., последвало през 1964 г. отнемане на имота от държавата и актуването му като държавен и възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, с влязло в сила решение на кмета на Община – В.. Прието е, че решение № РД1100/7 от 27. 03. 1995 г. на областния управител на област – В., с което е отменено решение № 573 от 22. 09. 1992 г. за възстановяване на собствеността върху 1060 кв.м. от процесния имот е нищожно, тъй като е постановено извън правомощията на областния управител и извън предвидените в чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ срокове. Прието е, че ответниците Н. Т., Ж. Т. и С. Т. са собственици на останалите 1570 кв.м. от имота на основание наследяване на К. Т. К., придобиване на имота от последния по наследство от Т. К. Я., който е бил собственик по давност /правото му на собственост удостоверено с н.а. № 260/1920 г./, отчуждаване на имота за кооперативно мероприятие на осн. чл. 55а ЗПИНМ /отм./, със заповед № 824 от 27. 02. 1957 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройството, изграждане почивна станция и база на Ц. през 1961 г., последвало през 1964 г. отнемане на имота от държавата и възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, със съдебно решение по чл. 4 от посочения закон, постановено по жалба срещу отказа на кмета да отмени отчуждаването за частта от 1570 кв.м. от процесния имот. За неоснователен е приет доводът на ищеца Централен кооперативен съюз за неприложимост на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в конкретния случай. За неоснователен е приет и доводът за придобиване на собствеността, на основание пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите от 1991 г. /отм./ – посочено е, че към одържавяване на почивния комплекс Ц. не се е бил снабдил с нотариален акт за собственост по пар. 100 ППЗПИНМ /отм./, а на реституция подлежат само притежавани към момента на одържавяването права.
С оглед приетото по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, така постановеното въззивно решение се явява неправилно.
Разпоредбата на чл. 55а ЗПИНМ, в редакцията й от 6. 07. 1956 г. /Изв., бр. 54/6. 07. 1956 г./ до изменението й /Изв., бр. 91/12. 11. 1957 г./ е предвиждала възможност да се отреждат и отчуждават парцели за жилищно строителство на сгради или комплекси от сгради за нуждите на обществени организации /каквито са били и кооперативните организации/, със заповед на министъра на комуналното стопанство и благоустройството, по искане на съответната обществена организация и при условие, че са осигурени средства за осъществяване на строителството и за обезщетяване на собствениците. Предвидено е, че отредените парцели се застрояват от съответната обществена организация, след като бъдат отчуждени съгласно чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ. При действието на тази редакция на нормата процесният имот е бил отчужден от К. Т. К., наследодател на ответниците Н. Т., Ж. Т. и С. Т., съотв. продавач на ответника И. Ш., за нуждите на кооперативна организация /Ц./ – изграждане на почивна станция и база на Ц., със заповед на министъра на комуналното стопанство и благоустройството № 824/27. 02. 1957 г. Отчужденият собственик е бил обезщетен парично от Ц., въз основа на оценка, определена от комисията по чл. 67 от Правилника за планово изграждане на населените места /обн. ДВ бр. 51/1950 г. и отменен с пар. 311 ЗР ППЗПИНМ, Изв., бр. 76/20. 11. 1960 г./, с протокол № 11/29. 03. 1957 г., и са били изпълнени условията за заемане на имота от Ц. и издаване на нотариален акт по пар. 83 от Правилника за планово изграждане на населените места /обн. ДВ бр. 51/1950 г. и отм. 1960 г./, съотв. по пар 100, ал. 2 ППЗПИНМ /обн. Изв. бр. 76/1960 г./ в полза на кооперативната организация. Този нотариален акт няма конститутивно действие, а само констатира изпълнение на законовите изисквания за придобиване на вещни права, поради което неснабдяването на Ц. с такъв няма отношение към възникването в полза на кооперацията, в резултат на отчуждаването, на право на собственост върху отчуждения имот. След реализиране на мероприятието, за което е бил отчужден имотът – построяване на почивна станция и база на Ц. през 1961 г., държавата е иззела, през 1964 г., с Р. № 314/8. 10. 1964 г., застроения от кооперативната организация имот, съставила е акт за държавна собственост № 6931/17. 11. 1965 г. и е започнало стопанисване на базата като хотелски комплекс. Иззетото от държавата имущество на кооперативната организация е подлежало на възстановяване на последната на основание пар. 1 ДР ЗК /обн. ДВ бр. 63/3. 08. 1991 г./ и ПМС № 192/1. 10. 1991 г. и й е възстановено по посочения ред. Наследодателят на ответниците К. Т. К. не е имал право на възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй като имотът му е бил придобит от Ц. след проведено по ЗПИНМ /отм./ отчуждително производство, мероприятието, заради което е извършено отчуждението, е било реализирано още през 1961 г., чрез построяване от Ц. на почивна база „С.“ и въвеждането й в експлоатация, а последвалото отнемане от държавата на придобития от Ц. терен и сгради е породило право на възстановяване на собствеността в полза на Ц., а не в полза на праводателя на ответниците по иска. Поради изложеното, К. Т. К. не е бил собственик на прехвърлените на И. Ш., с н.а. № 91/92 г., 1060 кв.м. от имота към сключване на продажбата и последната не е породила придобивно действие в полза на И. Ш.. По аналогични съображения останалите ответници – Н. Т., Ж. Т. и С. Т. не са придобили собствеността върху 1570 кв.м. от имота на основание наследяване на К. Т. К.. Изводите в обратен смисъл, съдържащите в обжалваното решение на апелативния съд, са неправилни. В тази връзка, следва да се отбележи, че Ц. не е участвало нито в административното производство по издаване на решение № 573 от 22. 09. 1992 г. на кмета на Община – В. за възстановяване собствеността върху 1060 кв.м. от имота на К. Т. К., нито в административното съдебното производство по обжалване на отказа на кмета да възстанови собствеността върху останалите 1570 кв.м. от процесния имот, поради което и на основание чл. чл. 17, ал. 2, вр. чл. 302 ГПК, е допустимо осъществяването на косвен съдебен контрол както върху решението на кмета на общината за възстановяване на собствеността върху 1060 кв.м. от имота, така и върху решението на административния съд за възстановяване на собствеността върху останалите 1570 кв.м. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – решение № 298 от 25. 03. 2014 г. по гр. д. № 3296/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 67 от 10. 04. 2014 г. по гр. д. № 5615/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 71 от 15. 07. 2015 г. по гр. д. № 350/2015 г. на ВКС, II г.о.
Тъй като за решаване на спора не е необходимо извършване на други съдопроизводствени действия, обжалваното въззивно решение ще следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск бъде уважен.
При този изход на делото ответниците по иска и по касационната жалба ще следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Ц. разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, възлизащи общо на сумата 2600 лв., включваща: 1450 лв. – държавни такси, 250 лв. – възнаграждение за вещо лице, 900 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите /3х300 лв./, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 74 от 04. 05. 2016 г. по гр. д. № 117/2016 г. на АС – Варна, ГО, 2 с-в И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от Ц. к. с. против И. И. Ш., Н. Т. Т., Ж. Т. Т. и С. Т. К. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. И. Ш., Н. Т. Т., Ж. Т. Т. и С. Т. К. не са собственици на недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Пр.“, к.к. „Ч.“, местност 1, с площ от 2500 кв.м., нанесен като имот с идентификатор № 10135.2573.331 по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92/14. 10. 2008 г., при граници: имоти с идентификатори 10135.2531.272 и 10135.2573.64.
ОСЪЖДА И. И. Ш., Н. Т. Т., Ж. Т. Т. и С. Т. К., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Ц. к. с., ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], сумата 2600 лв. разноски за трите инстанции
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: