Р Е Ш Е Н И Е
№. 540
гр.София, 02.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 630 от 2008 г. по описа на Второ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. Д. и А. О. Д. срещу решение № 256 от 23.11.2007 г. на Л. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 174 от 2007 г., с което е обезсилено решение № 20 от 05.04.2007 г. по гр.д. № 146 от 2005 г. на Т. районен съд, втори състав и е прекратено производството поради недопустимост на предявения от ищците иск.
В жалбата се твърди, че решението на Л. окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.„в” от ГПК /отм./. Съдът неправилно приел, че искът е недопустим, като неговото решение само по себе си било отказ от правосъдите. При създадените правоотношения във връзка със смяната на предназначението на имот № 1* и след незаконосъобразната промяна на скиците от страна на ОСЗГ-Т. , касаторите били ощетени имуществено. Те не можели да защитят правата си по друг ред, освен в делото по предявения от тях установителен иск за собственост, в което дело искат да констатират и незаконосъобразността на тези скици. Неправилно съдът приел, че в настоящия случай следвало да се приложи чл.26 от ППЗСПЗЗ, тъй като не била налице явна факктическа грешка по картата на възстановената собственост в землището на с. Б. извор. Освен това, твърдят, че по делото съдът допуснал и съществено процесуално нарушение като конституирал като трето лице-помагач лице, което единствено се било възползвало от промяната на скиците и то с цел да осъществява незаконна дейност в чужд имот.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ не е постъпило писмено възражение от ответника по жалбата О. Т. .
Третото лице-помагач Е. „К” в писмено възражение от 22.01.2008 г. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. С оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените в жалбата основания за обжалване на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, преди изтичане на преклузивния срок по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу акт на съда, който съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че предявеният от касаторите устновителен иск за собственост върху реални части от имот № 1* по картата на възстановената собственост на землището на с. Б. извор, е недопустим. Действителното искане на ищците е било да се установят границата между техния имот № 1* и имота на ответната община №., след като тези имоти са били възстановени с решения на ОСЗГ и след като картата на възстановената собственост в землището на с. Б. И. е била изменена за допусната в нея явна фактическа грешка. В ЗСПЗЗ бил предвиден административен ред за индивидуализация на земеделските земи чрез определяне на техните граници, който изключвал правото на иск за определяне на тези граници от гражданския съд. Съдът е приел, че в случая ищците биха могли да търсят защита на правата си по реда на чл.26 от ППЗСПЗЗ, който ред също бил извън компетентността на гражданския съд.
Горепосоченото решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано е прието, че предявеният от ищците установителен иск за собственост е недопустим. С него ищците са искали гражданският съд да признае за установено по отношение на О. Т. , че част от собственият на общината имот № 1* е тяхна собственост, тъй като е била част от закупения от тях имот № 1*/сега част от имот № 133128/. В хода на делото, от приетите заключения на съдебно-техническите експертизи е установено, че спорната част е включена към общински имот № 1* на основание изменение на картата на възстановената собственост в землището на с. Б. извор, направено от ОбСЗГ-Т. с цел отстраняване на явна фактическа грешка в тази карта. Предвид на това, правилно въззивният съд е приел, че с предявения от тях иск ищците по същество са искали гражданският съд да отмени решението на ОбСЗГ-Т. за изменение на влязлата в сила карта на възстановената собственост в землището на с. Б. извор и сам да определи границата между горепосочените два земеделски имота. Правилно е прието, че съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ компетентни да определят границите на земеделските земи са посочените в този закон административни органи и че административният акт за определяне на границите на земеделските земи подлежи на обжалване по административен ред. След като е налице административен ред за защита правата на ищците /в случая право съгласно чл.26 от ППЗСПЗЗ да обжалват административния акт за изменение на влязлата в сила карта на възстановената собственост в землището на с. Б. извор/, недопустимо е чрез предявяване на граждански иск този административен ред да бъде заобиколян, както и недопустимо е гражданският съд да осъществява функции, които по закон са от компетентност на административните органи и на административния съд.
Гореизложеното налага извод за правилност на решението на Л. окръжен съд, поради което и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ това решение следва да бъде оставено в сила.
Без уважение следва да се остави искането на третото лице-помагач за присъжадане на разноски, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл.67 от ГПК /отм./ на третото лице-помагач не се дължат такива разноски.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 256 от 23.11.2007 г. на Л. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 174 от 2007 г., с което е обезсилено решение № 20 от 05.04.2007 г. по гр.д. № 146 от 2005 г. на Т. районен съд, втори състав и е прекратено производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. „К” трето лице-помагач по делото за присъждане на разноски за производството пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.