Р Е Ш Е Н И Е
№ 540
гр. София, 5 декември 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 555/ 2008 година
Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимите И. Б. , И. Б. , В. Б. и Б. Г. , депозирана чрез упълномощения им з. срещу решение на Софийски окръжен съд от 09.07.2008година, постановено по ВНЧХД№546/2007година.
В касационната жалба на подсъдимите лица се излагат съображения по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Необходимостта от инстанционно разглеждане на атакувания съдебен акт в наказателноправната и гражданскоправна част се обосновава с визираните в процесуалните норми на чл.88 ал.1НПК и чл.346, т.2НПК, правни предписания.
Очертаната позиция за налични касационни основания – съществени процесуални нарушения и несъблюдаване на материалния закон от контролираната съдебна инстанция се аргументира с несъвършенства във формата и съдържанието на частната тъжба, дерогиране на установения регламент в диференцираното производство по чл.375-380НПК и пороци в анализа на приобщените гласни доказателствени източници/св. Мария С. и В. С. /, обосновали неправилни фактически констатации и правни изводи за престъпна съставомерност на инкриминираното деяние по чл.130, ал.2НК, с произтичащите от това гражданскоправни санкционни последици.
Предлагат се алтернативни искания за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане, съответно ревизия на същото, чрез отхвърляне на предявената гражданскоправна претенция.
В хода на съдебното производство пред касационната инстанция, подсъдимите, редовно уведомени не се явяват и техните процесуални права се охраняват от договорен адвокат. Защитникът поддържа изяло жалбата по очертаните в същата доводи.
Частният тъжител и граждански ищец Ч. А. и неговият п. участвуват лично в съдебно заседание пред касационната инстанция, и пледират за налични процесуални пречки за касационно разглеждане на наказателното дело и законосъобразност на атакуваното въззивно решение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, за недопустимост на депозираната жалба срещу наказателноправната част на постановения съдебен акт и неоснователност на същата по отношение на релевираните оплаквания, относими към ангажираната гражданска отговорност на подсъдимите.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК и упражнявайки правомощията, с които е оторизиран, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №7/21.03.2007година, постановена по НЧХД №97/2005г., Свогенски районен съд, е признал И. С. Б., за виновен в това, че на 23.04.2005година, в местността С. , с. Ц., умишлено причинил на Ч. К. А., лека телесна повреда, изразяваща се в претърпени болки и страдания без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал.2НК, вр.чл.78А от същия закон, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000/хиляда/ лева. В съответствие с изискванията на чл.45 ЗЗД първостепенният съд е осъдил подсъдимото лице, да заплати на Ч. А. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вредни последици, като не уважил гражданския иск в останалата му част до пълния размер от 2500 лева.
Със същия съдебен акт И. В. Б., В. И. Б. и Б. В. Г. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото от частния тъжител обвинение по чл.130, ал.2НК, поради недоказаност и предявените гражданскоправни претенции за репариране на причинените с престъплението вреди, отхвърлени като неоснователни.
С обжалваното въззивно решение от 09.07.2008година, Софийски окръжен съд, в производство образувано по жалби на частния тъжител и подсъдимите, и след изрично заявена от И. Б. , И. Б. , В. Б. и Б. Г. воля за правоприлагане института на абсолютната давност, е изменил първоинстанционната присъда. Същата на основание чл.334,т.4,вр.чл.24, ал.1, т.3НПК е отменена в наказателноправната й част, като наказателното производство прекратено спрямо подсъдимите лица, и ревизирана по отношение на претендираната гражданска отговорност, чрез солидарно осъждане на И. Б. , И. Б. , В. Б. и Б. Г. за сумата от 4000лева/обезщетение за претърпените от неправомерното деяние, болки и страдания/, в полза на Ч. А.
Касационната жалба на подсъдимите лица е НЕДОПУСТИМА. Производството по инстанционен контрол, предпоставящо упражняване правомощията на касационната инстанция, е уредено в чл.346-355НПК. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в цитираната нормативна база, процесуални разпоредби обосновават очертани предели на касационната проверка, лимитирани от предмета на касационно обжалване, касационните основания и данните които ги подкрепят, и определените процесуални субекти.
Установеният в чл.346НПК, регламент изчерпателно посочва съдебните актове, подлежащи на контрол от ВКС. Интерпретацията на съдържанието на визираната процесуална норма, във връзка със задължителните предписания, очертани в чл.334 – чл.338 НПК, мотивират заключение, че решенията на окръжните съдилища, постановени за първи път от въззивния съдебен състав, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство, са включени в обхвата на касационната проверка. Конкретиката по настоящото дело сочи на обявен при условията на чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.3 от процесуалния закон, съдебен акт, с който е прекратено наказателното производство с приложение института на абсолютната давност и същият подлежи на касационен контрол на основание чл.346, т.4 НПК.
Процесуална пречка обаче за разглеждане на депозираната жалба на подсъдимото лице и произнасяне по релевираните в нея оплаквания, е липсата на правосубектност. Разпоредбата на чл.349 НПК регламентира образуване на производство пред касационната инстанция, по протест на прокурора /в интерес на обвинението и подсъдимия/, и по жалба на другите страни, при нарушени техни права и законни интереси.
Правото да се атакува съдебния акт в наказателния процес по съдържание и обем е предопределено от процесуалния статут на участвуващите в наказателното производство, лица, и обективирани форми на тяхното процесуално поведение. Подсъдимият в качеството на с. в съдебната фаза на наказателния процес, може да подава касационна жалба при накърнени законни права, обосноваващи наличен правен интерес, каквито в аспекта на предявените процесуални искания от жалбоподателите и изразени от тях писмени становища, не се констатират в конкретния казус.
Очертаната фактология по делото, сочеща на инкриминираната дата на престъпното посегателство-23.04.2005година и времевите измерения на изтеклия период до постановяване решението на въззивната инстанция, съобразена в кумулативна даденост с направените надлежни волеизявления от подсъдимите И. Б. , В. Б. , И. Б. и Б. Г. , словесно материализирани в писмени молби, са предпоставили правоприлагането на института на абсолютната давност от Софийски ОС. Правните предписания на разпоредбите на чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1 НК, мотивират изключване на наказателното преследване за престъпно деяние, когато от извършването му е изтекъл срок, надвишаващ с ? /една втора/, лимитирания в ал.1, т.1-5 на чл.80НК, последният от които предопределен от параметрите на наказуемостта на престъпленията.становеният от съдържанието на чл.81 ал.3, вр. чл.80 ал.1,т.5 НК, срок, релевантен за реализираната престъпна дейност по чл.130, ал.2 НК, е изтекъл на 23.04.2008 година, поради което и с оглед изрично изразената воля на подсъдимите лица, при съблюдаване императивните правни предписания, визирани в чл.24, ал.1, т.3 и ал.2 НПК и специалните изисквания за стадия на въззивния инстанционен контрол, предвидени в чл.334, т.4НПК, Окръжен съд-София с решение от 09.07.2008година, е прекратил наказателното производство, с произтичащите от това материалноправни и процесуалноправни последици.
Постановеният на основание чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.3НПК и в съответствие със заявените искания на подсъдимите съдебен акт, обосновава процесуална недопустимост на касационната жалба, независимо от очертаната позиция, че същият е от категорията на обжалваемите и контролирани от касационната инстанция, въззивни съдебни решения. Последното не следва да бъде интерпретирано по различен начин досежно правото на жалба и процесуалните възможности на субектите в наказателното производство, по отношение гражданско-правната част на съдебния акт, в каквато насока се излагат аргументи от защитата на подсъдимите И. Б. , В. Б. , И. Б. и Б. Г. в подадената жалба.
Гражданският иск в наказателния процес има акцесорен характер, и същият след приемането му за съвместно разглеждане, следва движението и развитието на наказателното дело, което съобразно изискванията на чл.88 ал.1 НПК и в контекста на преценката на визираната разпоредба, с правната норма на чл.349, ал.1 и 3НПК, се осъществява по правилата на наказателно-процесуалния закон.
По предложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба на подсъдимите лица, срещу решение на Софийски окръжен съд от 09.07.2008година, постановено по ВНЧХД№546/2007година, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, и касационното производство по н.д. №555/2008година, по описа на ВКС, ІІІ н.о., да бъде прекратено.
Воден от гореизложеното, и на основание чл.349НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на подсъдимите И. Б. , В. Б. , И. Б. и Б. Г. , срещу въззивно решение от 09.07.2008година на Окръжен съд-София, постановено по ВНЧХД№546/2007година.
ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. № 555/2008година, по описа на ВКС на РБ, ІІІ-то наказателно отделение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.