Р Е Ш Е Н И Е
№ 541
гр. София 11 декември 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 561/2008г.
Производството е образувано по искане на осъдения Ц. К. Г., за възобновяване на НОХД №1325/2006г., по описа на Районен съд-Силистра, на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.423, ал.1 от процесуалния закон.
В съдебно заседание на 04.12.2008година, молителят и неговият процесуален представител поддържат декларативно заявената претенция, като предлагат съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила и при очертаване правната квалификация на инкриминираното деяние, съответно за явна несправедливост на определеното наказание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение искането на осъдения да бъде уважено, което мотивира с грубо несъблюдаване на процесуалния закон от органите на досъдебното и съдебно производство, предпоставило невъзможността за ефективно и пълноценно участие на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, и ограничило конституционно установеното право на защита.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №312 от 19.03.2008година, постановена по НОХД №1325/2006г., Силистренски районен съд, е признал подсъдимия Ц. К. Г., за виновен в извършено, при условията на опасен рецидив и чрез използуване на моторно превозно средство, престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1,т.4НК, като ангажирал неговата наказателна отговорност и в съответствие с изискванията на чл.54 НК му наложил наказание-лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, при първоначален “строг” режим на изтърпяване.
Присъдата не е била предмет на въззивна и касационна инстанционна проверка, и влязла в сила на 04.04.2008година, с произтичащите от това последици, сочещи на необжалваемост и юридически стабилитет на съдебния акт, като спрямо нея са приложими процесуалноправните норми на чл.419-426,гл. ХХХІІІ НПК, регламентиращи извънреден способ за съдебен контрол- възобновяване на наказателните дела.
Депозираното искане на осъдения Ц. Г. за възобновяване на НОХД№1325/2006година, по описа на Силистренски РС е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при условията на чл.423, ал.1, вр. чл.422 ал.1, т.5 НПК, и e инициирано в изискуемия се от процесуалния закон, срок. Същото след преценка на приложения по делото доказателствен материал и задълбочена интерпретация на действуващата законова база и съдебната практика по нейното правоприлагане, обосновава и основателност.
Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол – възобновяването, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза, и за продължаването му в последващата съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл.423НПК. Подобна позиция се аргументира категорично при граматическото, логическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, както поради съзнателно използуваното терминологично понятие наказателно разследване, така и предвид въведеното допълнително уточнение по отношение на незнанието, включително за постановената осъдителна присъда. Последното е логическа последица от регламентираните в чл.55НПК, основни процесуални права на обвиняемия, респективно подсъдимия в наказателния процес, между които и правото му да участвува лично в наказателното производство във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. С процесуалните предписания на чл.423НПК, законодателят е отговорил нормативно и на предявените от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, изисквания за справедлив процес /чл.6.3, б.„а”,”b”, ”c” и „d” /, свързани с правото на всяко обвинено лице в подробности да бъде информирано за характера и причините за обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползува квалифицирана адвокатска защита, да участвува непосредствено в разпита на свидетели, и извършването на процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Правната норма на чл.423НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно да бъде осигурен достъп до съдебната инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила осъдителна присъда, както относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита, така и досежно приложението на материалния закон.
Наказателното производство включва цялостна система от последователни действия, насочени към реализиране на наказателната отговорност по отношение на конкретен престъпен деец. За обвиненото лице по делата от общ характер, то започва с привличането му и конституиране на същото в това му качество, и продължава в останалите етапи на процеса до влизане в сила на осъдителната присъда. Във всяка отделна фаза на процеса, във всеки отделен негов стадий,органите, изпълняващи функцията на процесуално ръководство, са длъжни да гарантират правото на защита чрез спазване на конкретните правила, включително тези на задочното производство. В контекста на изложеното реалност са процесуални ситуации, при които досъдебната фаза е започнала и приключила с участието на обвиняемия, но предпоставките по чл.269, ал.3НПК са възникнали впоследствие, илюстрация за което е настоящият казус. При осъществена задочна процедура пред съда, осъденият може да атакува постановения акт, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, без оглед на факта, че той е бил добре запознат с насоченото спрямо него досъдебно преследване, като при констатации за обективно незнание, дължащо се на причини извън неправомерното процесуално поведение, и сочещи на процедурни пропуски и игнорирани правни предписания от компетентните органи, на същия следва да бъде предоставена процесуалната възможност за лична защита в съдебното производство–гаранция за справедлив процес.
Внимателният прочит на представените по делото, писмени материали, обосновава изводи за участие на осъдения Г. в хода на досъдебните процесуално-следствени действия, финализирали с предявяването на материалите по дознание №287/05година на 02.08.2006година, но не и за надлежното му уведомяване за съдебното производство по НОХД№1325/2006г. на Силистренски районен съд. Ц. Г. е привлечен в качеството на обвиняем на 03.06.2006година, за извършено престъпно деяние по чл.196, ал.1, т.2, вр.195, ал.1, т.4, вр.чл.29НК, като на същия е определена мярка за неотклонение-подписка. За посоченото престъпление на 07.11.2006 година е внесен обвинителен акт от РП-Силистра и образувано НОХД №1325/2006г. по описа на съответния съд, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.12.2006година. Призовката на подсъдимия за посочената дата и приложения към нея обвинителен акт, са върнати в цялост със забележка, че по сведение на бившата съпруга, лицето живее на в гр. С..
Очертаните факти са мотивирали първостепенния съд, на 15.11.2006 година, да измени мярката за процесуална принуда на Ц. Г. от „подписка” в “задържане под стража” и разпореди местно и национално издирване. Оперативните мероприятия на компетентните длъжностни лица за установяване местонахождението на подсъдимия са обективирани в изискана и предоставена от РПУ-Силистра, официална справка с рег. №12471/19.10.2007 година, удостоверяваща фактически данни, че Ц. Г. при извършените многократни проверки не е намерен на посочения адрес в гр. С. и е обявен за общодържавно издирване, с телеграма №49261/27.11.2006 година на ГД ”П”-София.
На 07.12.2006година, Силистренски РС е спрял съдебното производство по НОХД№1325/2006 година, при липса на визираните в чл.25 и чл.26НПК, процесуални предпоставки и без да изложи изискуемите се от закона, съображения за това. Една година и два месеца по-късно /на 25.02.2008 година/, въпреки че подсъдимият Г не е открит и при липса на промяна в обстоятелствата, релевантни за разглеждане на делото, по аналогичен начин /с писмена резолюция, несъдържаща мотиви/, е възобновена процесуалната дейност по наказателното дело и същото насрочено за 19.03.2008 година. Реализираните действия, са последвани от назначаването на служебен защитник на осъденото лице, в съответствие с изискванията на чл.25, ал.1, вр.чл.23 от Закона за правната помощ, даване ход при условията на чл.269, ал.3, т.2НПК, провеждане на съдебно следствие и постановяване на осъдителна присъда, в съдебно заседание на 19.03.2008година, за която дата Ц. Г. ,не е надлежно уведомен.
Очертаната фактология аргументира заключение за несъблюдаване на установения процесуален регламент за спиране и възобновяване на съдебното производство, и за неспазване основанията, предпоставящи правоприлагането на чл.269, ал.3 НПК и императивните предписания, в рамките на задочната процедура. Дерогирането на закона от органа, осъществяващ процесуално ръководство, и настъпилите от това фактически и правни последици, не следва да бъдат интерпретирани в аспекта на проявена недобросъвестност от подсъдимия, обективирана в съзнателни изяви на противоправно отклонение от съдебната фаза на наказателния процес .
В тази насока следва да се акцентира на константната практика на Европейския съд по правоприлагането на чл.6 от ЕКПЧ, установяваща че задочното производство е търпимо само в процесуална ситуация на категорично демонстрирано нежелание на подсъдимия да се яви по делото и да се защитава, съответно на бягство от правосъдието и констатирани форми на виновно поведение, насочени към осуетяване на наказателното преследване, на каквито обстоятелства не сочи конкретиката по казуса.
Процесуалната възможност подсъдимият да участвува лично и да се защитава сам е основен елемент и съдържание на правото на справедлив процес, поради което отказът от реализирането му трябва да бъде извън всякакво съмнение и да е резултат от достатъчна по обем и яснота информираност, каквато по настоящото дело не е налице.
Констатациите за допуснати в хода на проведеното задочно съдебно производство, процесуални нарушения обосновават правоприлагане на извънредния способ за контрол, чрез възобновяване на НОХД№1325/2006година, отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото на Районен съд-Силистра за ново разглеждане, с лично участие на подсъдимото лице и при предоставена реална възможност за законосъобразно упражняване на процесуалните права.
Настоящият касационен състав, в съответствие с разпоредбата на чл.423, ал.4НПК намира, че с оглед приобщените писмени доказателства за актуалния адрес на местоживеене и предходните осъждания на Ц. Г. , индициращи на опасност от укриване и извършване на друго престъпление, и предвид необходимостта от бързо и своевременно извършване на предстоящите процесуално-следствени действия, е наложителна мярка за неотклонение задържане под стража .
По изложените съображения, и на основание чл.425, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр.чл.423, ал.1 и 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД№1325/2006година, по описа на Силистренски районен съд.
ОТМЕНЯ присъда №312 от 19.03.2008година на Районен съд-Силистра, постановена по НОХД№1325/2006г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
Определя на Ц. К. Г., мярка за неотклонение –задържане под стража .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.