Р Е Ш Е Н И Е
№ 541 София, 12 декември 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 1687 по описа за 2012 година.
Осъденият Б. Ф. Х. е направил искане да се възобнови нохд № 43/12 г. на Окръжния съд-гр.Пловдив, тъй като е осъден „без никакви доказателства за вина”. Пред ВКС осъденият и защитата му поддържат искането, като се заявява, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело.
За да се произнесе ВКС, взе предвид следното:
Посоченото наказателно дело е приключило с определение (от 12.03.2012 г.)по реда на чл.384, ал.1 НПК, с което Окръжният съд – гр. Пловдив: 1) одобрил постигнатото между подс.Х., чрез защитника му – адвокат Ч. П. и прокурора споразумение за решаване на делото, като подсъдимият се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, във връзка с ал.1, чл.29, ал.1 б.”а” и „б” и чл.20, ал.2 НК, за което на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като е зачетено предварителното му задържане от 31.05.2011 г. до влизане в сила на споразумението и 2) прекратил наказателното производство по нохд № 43/12 г.
Със същото определение по идентичен начин, по реда на чл.384 НПК е решено делото и спрямо останалите подсъдими – Н. М. Б. и В. А. А..
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи:
Искането е допустимо, а по същество – неоснователно.
Поддържа се, че върху осъдения е приложен психологически натиск, че не е бил запознат подробно с последиците от сключване на споразумението, че двама от подсъдимите са с противоречиви интереси, като въпреки това са представлявани от един адвокат.
Данните по делото не дават основание да се приеме, че е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Производството пред ПОС е протекло по реда на чл.384 НПК.
На 13.01.2012 г. в ПОС е внесен обвинителен акт срещу посочените по-горе три лица, а по-късно във второто по ред съдебно заседание е представено в писмен вид споразумение за решаване на делото, сключено между Окръжна прокуратура-гр.Пловдив и тримата подсъдими, чрез техните защитници, надлежно подписано от всички тях. В същото съдебно заседание, видно от протокола на л.102- 105, съответно на изискванията на чл.384, ал.1, във връзка с чл.382, ал.4 НПК искателят Х. е заявил, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, разбира последиците от представеното в съда споразумение, доброволно е подписал същото и е съгласен с неговите последици, а по реда на чл.384, ал.1, във връзка с чл.382, ал.6 НПК – лично подписал вписаното в протокола окончателно споразумение.
Възражението за оказан психологически натиск върху осъдения, макар и да е направено декларативно, тъй като не е конкретизирано въобще, не намира опора в данните по делото. По идентичен начин стоят нещата и с възражението, че искателят не е бил запознат подробно с последиците от сключване на споразумение. Вън от отразеното по-горе, следва да се припомни, че институтът на споразумението по НПК е познат на Х., доколкото тъкмо по този ред са приключили две от делата, отразени в бюлетина за неговата предходна съдимост, а именно – нохд № 31/02 г. и № 1217/06 г.
Вярно е, че адвокат Почева е представлявала Б. и А., но дори да се приеме, че интересите на последните двама са противоречиви, това нарушение не ограничава процесуалните права на осъдения Х., нито е от категорията на тези по чл.348, ал.3, т.т.2-4 НПК.
На последно място, ВКС установи, че ПОС не е имал основание да не одобрява постигнатото между прокурора и Х., чрез защитника му, споразумение за решаване на делото, тъй като то не противоречи на закона и морала.
Изложеното очертава отсъствието на основания за възобновяване на наказателното дело, поради което искането на осъдения Х. следва да се остави без уважение.
Водим от горното на основание чл.424, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Ф. Х. за възобновяване на нохд № 43/12 г. на Окръжния съд – гр. Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: