Р Е Ш Е Н И Е
№ 541
София, 19 декември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на трети декември двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Жанина Начева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Борислав Йотов
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 522/2008 год.
Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. Н. Н., подадена в срок чрез защитника му, против присъда № 88 от 11.07.2008 год. постановена по ВНЧХ дело № 1046/2008 год. на Варненския окръжен съд.
В жалбата се поддържат доводи за допуснати нарушения, които са касационни основания по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК и се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание жалбоподателят и защитникът му не се явяват и не вземат становище по жалбата.
С писмено възражение частният тъжител и граждански ищец моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваната присъда в пределите по чл. 347 НПК, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 290 от 28.05.2008 год. постановена по НЧХ дело № 1112/2008 год. Варненският районен съд е признал подсъдимия А. Н. Н. за невиновен в това, на 27.06.2006 год. в гр. В. да се е заканил на Д. И. Д. с престъпление против неговата личност и това заканване да е могло да възбуди основателен страх от осъществяване на деянието и да го е обидил с думи, поради което го е оправдал по предявените обвинения по чл. 144 ал.1 НК и чл. 146 ал.1 НК.
Със същата присъда съдът е отхвърлил предявения граждански иск от Д. И. Д. против подсъдимия за заплащане сумата 2000лв. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди.
С присъда № 88 от 11.07.2008 год. постановена по ВНЧХ дело № 1046/2008 год. Варненският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия А. Н. Н. за виновен в това, че на 27.06.2006 год. в гр. В. се заканил на Д. И. Д. с престъпление против неговата личност и заканването възбудило основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на глоба в размер на 100лв. и в това, че на същата дата и място казал нещо унизително за честта и достойнството на Д. И. Д. в негово присъствие, поради което и на основание чл.146 ал.1 НК във вр. с чл. 55 ал.2 НК го е осъдил на глоба в размер на 500лв.
На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание глоба в размер на 500лв.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия сумата общо 150лв, обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от двете деяния, като гражданския иск за разликата до пълния му размер е отхвърлил.
Касационната жалба е неоснователна.
Оплакването за неправилно приложение на материалния закон не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира с осъждането му по обвиненията, които не са доказани, в резултат на допуснати нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда по фактите. В този смисъл са изложените съображения, че въззивният състав е направил субективна преценка на доказателствата и без основание е кредитирал показанията на посочените от тъжителя свидетели, което е довело до погрешни изводи за поведението му и действията, в които се е обективирало, а от там до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му. По този начин се релевира неизпълнение на задълженията на въззивната инстанция по чл. чл.13, чл.14,чл.107 и чл339 ал.3 НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати.
В съответствие с правомощията си и при наличието на жалба от частния тъжител, въззивната инстанция е извършила цялостна проверка на оправдателната присъда на Варненския окръжен съд въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е преценила, че са достатъчни за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК за двете престъпления. Неоснователен е довода, че не е имала основание да прави различна преценка за достоверността на гласните доказателствени средства, защото не е имала непосредствени и лични впечатления от разпита на свидетелите. Като инстанция по същество, тя самостоятелно преценява всички събраните в предходната инстанция доказателства и може да прави различни изводи за достоверността им, без с това да се нарушава принципът за непосредственост, залегнал в разпоредбата на чл. 18 НПК. В този случай за нея важи изискването да мотивира решението си, за да се провери спазването на правилата за формиране на волята му. Тези свои задължения Варненският окръжен съд е изпълнил. Констатирал е нарушения при оценката на доказателствата, довели до неправилни фактически констатации и правни изводи на първоинстанционния съд. В мотивите на новата присъда, изготвена по реда на чл. 339 ал.3 НПК, е посочил в какво се изразяват тези нарушения, какта оценка прави на доказателствата и какви са правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и осъждането на подсъдимия.
Нарушения при формиране вътрешното убеждение на въззивната инстанция при преценката на достоверността на гласните доказателствени средства не са допуснати. Всяко едно от тях подробно е анализирано и оценено поотделно, съпоставено е в логическата му връзка с останалите, а съдържащите се в него фактически данни не са извратени. Не само е констатирано противоречието между показанията на свидетелите, посочени от тъжителя от една страна и обясненията на подсъдимия и посочените от него свидетели от друга страна, но и вътрешното противоречие във втората група гласни доказателствени средства, но са изложени подробни съображения кои от тях съдът кредитира. Тези съображения са убедителни и не почиват на повръхността им и едностранчива оценка, в какъвто смисъл е довода на жалбоподателя. По фактите включени в предмета на доказване показанията на свидетелите, на които е дадена вяра, са безпротиворечиви, логически, последователни и подробни, като не може да се приеме, че по някакъв начин им е било внушено да свидетелстват във вреда на подсъдимия. Под страх от наказателна отговорност са установили фактите, които лично са възприели. Показанията им от предходното разглеждане на делото, не са включени към доказателствените материали и съдът без основание е упрекнат, че не ги е съпоставил с дадените в съдебно заседание и не е констатирал противоречието им. Доколкото тези показания се намират в кориците на делото, запознаването с тях не води до извод за противоречие по съставомерните факти, което съдът и служебно е бил длъжен да констатира. Извод за недостоверност на показанията им не може да се направи поради евентуалната им заинтересованост като близки роднини на работодателя на тъжителя. Не по-малко заинтересована от тях е майката на подсъдимия, за която съществува естествен стремеж да защити своето дете и затова законодателят и е предоставил възможност да откаже да свидетелства. Правилата за формиране волята на съда при оценката на доказателствата са спазени, а по същество вътрешното му убеждение не подлежи на последващ контрол.
С оглед на фактическите констатации, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, въззивната инстанция е приложила точно материалния закон с отмяната на оправдателната присъда и осъждането на подсъдимия. Налице са всички обективни и субективни белези от съставите на двете престъпления. Извън довода за допуснати нарушения при формиране върешното убеждение на възивната инстанция при оценката на доказателствените материали, жалбоподателят не поддържа други доводи за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които касационната инстанция е длъжна да отговори.
Неоснователен е и довода за допуснати нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на въззивния съдебен акт, които са основание за отмяната му и за връщането на делото за ново разглеждане от друг състав. Поради липса на конкретни съоражения в подкрепа на твърдението за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, проверката за спазване на процесуалния ред за разглеждане на делото и постановяване на присъдата следва да се ограничи до наличието на основания за служебна намеса, а такива не бяха констатирани. Производството е проведено по реда на глава двадесет и първа НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на Варненския окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила присъда № 88 от 11.07.2008 год. постановена по ВНЧХ дело № 1046/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд, с която е отменена изцяло присъда № 290 от 28.05.2008 год. по НЧХ дело № 1112/2008 год. на Варненския районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият А. Н. Н. е признат за виновен и осъден по предявените му обвинения по чл. 144 ал.1 и чл. 146 ал.1 НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: