Р Е Ш Е Н И Е
№ 541
София, 21 декември 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПАВЛИНА ПАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2035/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения К. Е. за възобновяване на внохд № 413/12г. по описа на ОС-Варна.
В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, които са и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Адвокат В., назначена в качеството на служебен защитник поддържа искането на доверителя си и моли за неговото уважаване.Представя писмена защита.
Осъденият Е., моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като при проведената съкратена процедура са били нарушени правата му.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С присъда № 116 от 27.02.2012г., постановена по нохд №7456/11г., Районен съд-Варна е признал подсъдимия К. Й. Е. за виновен в това, че на 16.08.2010г. в [населено място], в условията на опасен рецидив, причинил на И. Р. средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст, което е довело до затруднение дъвченето и говора за период от около два месеца, поради което и на основание чл.131а, пр.2, вр. чл.129, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият К. Е. е бил осъден да заплати на гражданския ищец И. Р. сумата от 10 000лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, счита от датата на увреждането до окончателното изплащане
С горепосочената присъда, съдът се е произнесъл по разноските и държавната такса.
С въззивно решение № 161 от 15.06.2012г., постановено по внохд №413/12г., ОС-Варна е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда.
Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият К. Е. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства.Твърденията в искането за опороченост на проведеното съкратено съдебно следствие, тъй като подсъдимият не е знаел за правата си в тази процедура, са неоснователни. След образуване на делото в РС-Варна по внесен срещу Е. обвинителен акт, съдията-докладчик е упражнил правомощията си по чл.248, ал.2, т.4 от НПК и е насрочил делото за разглеждане в производство по Глава двадесет и седма от НПК, като с разпореждането си на основание чл.372, ал.1 от НПК, е разяснил на подсъдимия правата му и последиците, произтичащи от диференцираните процедури. Препис от разпореждането и копие от обвинителния акт са били връчени на подсъдимия, ведно с призовката за първото по делото заседание, която е получена лично от него/лист 13 от първоинстанционното производство/. На 27.02.2012г. е било проведено първото по делото съдебно заседание, като видно от съдебния протокол, съдът на основание чл.372, ал.2 от НПК е назначил на подсъдимия служебен защитник.Също така, първоинстанционният съд му е разяснил всички права, които са гарантирани от НПК във връзка с качеството му на посъдим в процеса, като е направил разяснения и досежно процедурата по чл.370 и сл. от НПК. В протокола са отразени изявления на защитника затова, че е разговарял с подсъдимия и той е изявил желание делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие. Отразено е и лично заявеното от подсъдимия, а именно “разбрах процедурата, желая да се разгледа делото по този ред”. Хронологията в действията на съдията-докладчик и съда, сочат на законосъобразно проведена диференцирана процедура по Глава двадесет и седма от НПК, при която не са били нарушени както процесуалните правила, така и правата на подсъдимия. Същият е бил надлежно уведомен за пълния обем права, които има в това производство, както за характера и особеностите на самата процедура.
В рамките на направените самопризнания, подкрепящи се от доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, въззивният съд е възприел за правилни правните изводи, на първата инстанция, а именно,че с действията си подсъдимият е причинил на пострадалия средна телесна повреда, като деянието е било осъществено при условията на опасен рецидив. Последните се оспорват от подсъдимия/видно от личното му изложение в искането, което служебният защитник в писмената си защита е систематизирал/, с мотиви и аргументация, свързани с оспорване на признатите факти. Съгласно ТР № 1 от 06.04.2009г.на ВКС цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение.Въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка.Също така следи за спазване регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата.При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение от въззивния съд по реализиране на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК.Отново във връзка с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, изявленията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК не могат за бъдат оттеглени след постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК.Заявеното от осъдения, че чрез съкратената процедура е целял получаването на по-леко наказание е в унисон с идеята на особената процедура. Последната е изградена на базата на разумния компромис между обвинението и защитата, насочен към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателния процес. В горепосочената диференцирана процедура, подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това да участва непосредствено и лично в събирането на доказателства и проверката на доказателствените средства, поради което допустимата му защита остава ограничена в рамките на признатите по обвинителния акт фактически положения.
Във връзка с възраженията за явна несправедливост следва да се отбележи, че предходните съдилища правилно са приели, че наказанието подлежи на определяне по правилата, визирани в чл.373, ал.2 от НПК, които задължават съда да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. В рамките на вярно индивидуализираните от първата инстанция смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, решаващите съдилища са достигнали да правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, а именно че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК, респективно индивидуализиране на наказанието при условията на чл.58а , ал.4 от НК. Значимите за определяне на наказанието обстоятелства, преценени при хипотезата на чл.54 от НК, в тяхната взаимна връзка и в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, са довели до вярно индивидуализиране на съответното наказание, а именно от шест години и шест месеца лишаване от свобода.При неговата преценка не са пренебрегнати и целите по чл.36 от НК.Така определеното наказание и било редуцирано съобразно изискванията на чл.58а, ал.1 от НК с една трета, като де факто наложеното е лишаване от свобода в размер на четири години и четири месеца. С оглед на всичко гореизложено, определеното на подсъдимия наказание не разкрива белезите на явна несправедливост, поради което не се налага намесата на ВКС за неговото намаляване.
Предвид горното, настоящата инстанция намира, че искането на осъдения К. Е. за възобновяване на производството пред въззивната инстанция следва да бъде оставен без уважение.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Й. Е. за възобновяване на внохд № 413/12г. по описа на ОС-Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: