Р Е Ш Е Н И Е
№ 541
София, 09.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 3 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 4005/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
К. Г. К. от гр. Р. е обжалвал решението на Русенския окръжен съд от 19.06.2008г по гр.д. № 335/2008г с което е оставено в сила решението на Русенския районен съд от 06.03.2008г по гр.д. № 4585/2006г. С това решение районният съд намалил завещателното разпореждане извършено от покойния Г. К. Г. ,бивш жител на гр. Р.,починал на 10.12.2001г със саморъчно завещание № 167 от 12.04.1989г в полза на съпругата му Я. И. Г. на цялото му движимо и недвижимо имущество което притежавал към момента на смъртта,до размер на 1 / 4 ид.част. Отхвърлил искът за намаляване на завещателното разпореждане над 1 / 4 ид.част до 1 / 3 ид.част.
В касационната жалба се твърди,че постановеното от Русенския окръжен съд решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.
С определение № 193 от 09.03.2009г ВКС, 4-то гр.отд. е допуснал до касационно обжалване въззивното решение на Русенския окръжен съд,тъй като съществени материално правни и процесуално правни въпроси са били решени в противоречие с практиката на ВКС- Тълкувателно решение № 1 /2001г,Постановление № 5/78г на Пленума на ВС, решение № 3142/30.11.1979г на ВС, 1-во гр.отд. и решение № 270/69г по гр.д. № 1967/69г. ВС 1-во гр.отд..
Върховният касационен съд след проверка на изложените в касационната жалба основания за касация на въззивното решение на Русенския окръжен съд,прие следното:
Не е основателно оплакването,че решението на Окръжния съд не е въззивно,отразяващо решаващата роля на съда,а контролно-отменително съобразно отменените разпоредби на ГПК.
В исковата молба К. Г. К. е твърдял,че е пряк наследник-син от предишен брак-на баща му Г. К. Г. ,починал на 10.12.2001г н гр. Р.. Първоначално получил удостоверение за смъртта и наследниците в което било отразено че само той бил пряк наследник-син и неговата съпруга ответницата Я. И. Г.,а по-късно в ново удостоверение била вписана като наследник и Б. Г. К.
С универсално завещание от 12.04.1989г наследодателят оставил цялото си движимо и недвижимо имущество на съпругата си Я. Г. ,която го обявила през 2001г. Ищецът считал че се накърнява с него запазената му част и е искал съдът да го намали до размер на 2/3 ид.част,а ако прецени че има и друг пряк наследник-до размера на 3/ 4 ид.части.
От представеното по делото удостоверение № 2848/17.12.2001г на Община Р. е било установено,че действително в него като наследници са били посочени само съпругата Я. И. Г. и синът К. Г. К..
Във второто удостоверение-удостоверение № 2966/13.07.2005г децата на починалия са били две-синът К. и дъщеря Б. Г. К. с ЕГН **********.. Същите данни са били и в удостоверението на Община Р. № 873 от 15.02.2007г-отново като наследник е била посочена Б. Г. К. И двете страни-и ищецът, и ответницата Я. И. Г. са оспорили наследствените права на това лице. Съдът е изискал от Община Р. акт за раждане-ксерокопие -№ 139 и личния регистрационен картон на Б. Г. К. и същия картон на Г. К. Г.
От личния картон на Б. Г. с ЕГН **********- ЕГН **********- е било видно,че като нейни баща е бил вписан Г. К. Г. с ЕГН **********-починал ,удостоверено с акт № 1932/11.12.2002г,а в другите документи-17.12.2001г /датата и годината на смъртта/
Майката Р. М. Д. била починала на 22.05.2002г. Нейното ЕГН било 5410295556.
От регистрационния картон на Г. К. Г. е било установено,че действително неговият ЕГН бил ********** и че починал на 12.10 2001г- установено с акт за смърт № 1* от 11.12.2001г.
В акта за раждане Б. Р. Б. е била записана като дете на ,а в личния картон на Б. Г. майката е записана като Р. М. Д. Това лице през 2002г е било вписано като майка в личния картон и на бащата Г. К. Г.
В акта за раждане е било посочено решение на Русенския районен съд № 1528/72г с което е било признато за установено,че баща на детето Б. Р. Ж. ,родено на 10.1.1972г от майката Р. Б. Ж. бил Г. К. Г. от гр. Р. ул.”А” № 17. Решението на съда към личния картон на е било приложено.
Въпреки това,решаващият Русенски окръжен съд правилно е приел,че щом като в акта за раждане е било вписано решението на съда по гр.д. № 1528/72г на Русенския окръжен съд,като за това е имало и доказателства-ксерокопия от описната книга на съда за 1972г и за 1973г,когато делото е било под № 895/73г,този документ доказва установеното бащинство на детето-т.е. че Б. е дете на Г. К. Г. Вписването на бащата е било направено в акта за раждане в графата „”Бележки” така както е разпореждала Наредбата за гражданско състояние, утвърдена с Постановление № 117 от 30.8.1975г на Министерския съвет.
В Постановление № 5/78г на Пленума на ВС изрично е посочено,че „Лицето което погрешно или въобще неправилно е вписано като баща в акта за раждане на извънбрачно дете ,има право да иска поправка на акта по реда на чл.127 от Закона за лицата и семейството. То не е активно легитимирано да предявява иск за оспорване на произход…”
И в продължение на тази постановка, законосъобразно Русенския окръжен съд е приел,че наследниците на починалия Г. К. Г. също не са можели и не са доказали наличието на такава грешка,а още по-малко – не са могли да опровергаят произхода на Б. Г. К. от баща Г.
Върховният касационен съд приема,че е правилно да се приеме,че щом в акта за раждане е вписано съдебното решение за установяване на произход на едно лице, то е официален документ установяващ по безспорен начин кръвната връзка между детето и лицето посочено като негов баща. Това дете е и негов наследник и законосъобразно в случая е намалено завещателното разпореждане не с 1 / 3 ид.част,а с 1/ 4 ид.част съгласно чл.28 ал.3 ЗН.
Решението на Русенския окръжен съд е правилно постановен съдебен акт и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Русенския окръжен съд от 19.06.2008г по гр.д. № 335/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: