Р Е Ш Е Н И Е
№ 542
София, 02 декември 2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 14 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
КАПКА КОСТОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н.дело № 570/08 година
Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец В. С. С. против въззивно решение № 280/ 26.06.08г., постановено по в.н.о.х.д. № 345/08г на Софийски апелативен съд. В жалбата, са посочени касационните основания по чл.348 ал.1,т.1и т.2 НПК. Отправено е искане за отмяна на въззивното решение и делото-върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав.
Касационният жалбоподател не се явява в съдебно заседание.
Подсъдимият Н. Д. З. не взема отношение по жалбата на частния обвинител.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище основателност на жалбата в съдебно заседание.
Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното:
С въззивното решение, е потвърдена присъда № 40/ 18.12.2007г., постановена по н.о.х.д. № 1718/05г. на Софийски градски съд, с която е признат за невинен и оправдан подсъдимия Н. Д. З. по предявените му обвинения, за извършени престъпления по чл.129 НК и по чл.124 НК. Предявените граждански искове са отхвърлени като неоснователни.
Жалбата на частния обвинител и граждански ищец е неоснователна.
Въззиввната инстанция, в съответствие с разпоредбата на чл.339, ал.2 НПК, е посочила основанията, поради които не възприема доводите, развити във въззивната жалба, част от които се съдържат и в касационната. Извършена е съвкупна преценка на събрания по установения процесуален ред доказателствен материал, без да бъде даден приоритет на едни доказателства пред останалите. Основното възражение на частното обвинение, относно неправилния прочит на доказателствената съвкупност, е било предмет на подробен анализ от въззивния съд. Изложени са подробни съображения за липсата на категорични и недвусмислени доказателства, свързващи З. с инкриминираните деяния. Обясненията на подсъдимия, относно механизма на получаване на увреждането на дясната си ръка, не се опровергават от останалите доказателствени източници. Обясненията на подсъдимия,освен че са един от начините му за защита, са и доказателствено средство по смисъла на чл.115 НПК, източник на информация за правнорелевантни факти. Апелативният съд аргументирано ги е оценил като корелиращи на показанията на свидетелите Р, последните възприети критично и с оглед на тяхната заинтересованост, произтичаща от това, че са колеги на З. Незначителните различия, не променят логичността и последователността в показанията им, относно същественото- участвал ли е подсъдимия в масовия побой. Законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че събраните доказателства при съвкупната им преценка, не водят до единствено възможният извод за авторството на деянието. Безспорно, съществува обективна връзка между всички установени по делото факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване.
Софийски апелативен съд прецизно и внимателно е обсъдил, оспореното и пред него и изведено като акцент обстоятелство, относно разпознаването от свид. Миланова на подсъдимия, като лицето, което е нанасяло удари върху пострадалите. Протоколът за разпознаване на лица обективира извършено процесуално следствено действие и е съставен по предвидения процесуален ред, но неговото съдържание не може в достатъчен обем да изпълни своето предназначение, да обоснове обвинителната теза с необходимата категоричност. Свидетелката М. в разпита, предхождащ разпознаването е посочила като физически отлики от останалите – само телосложението на лицето, без необходимата детайлизация на други признаци, относно самоличността на описаното от нея лице. Същото твърдение е направила и при разпознаването, факт, сам по себе си недостатъчен да обоснове тезата, че тя е разпознала подсъдимия З фигурата на когото е възприемала от известно разстояние, при не добро осветление и с влошено зрение.
Подробно и задълбочено са оценени и останалите гласни доказателствени източници, в които липсват данни подсъдимия да е възприет визуално от някое от лицата, присъствали на мястото, като извършител на инкриминираните деяния. Пострадалият З. в началото на инцидента е изпадал в безсъзнание и не е могъл да види нападателя си. Свидетелят К. , наблюдавал събитията отдалечен от тях, не е имал обективна възможност да възприеме лицата, измъкнали пострадалите от лекия автомобил и не може да посочи техни конкретни физически белези.
От изложеното се установява, че не е нарушен и материалния закон. Решаващият съд правилно и законосъобразно е приел, че на инкриминираната дата и място, подсъдимият не е осъществил престъпните състави на чл.124 и чл.129 НК. Липсата на категорични доказателства, от които по несъмнен и категоричен начин да се установи участието на З. при извършване на тези престъпления, е довело до правилния правен извод, той да бъде признат за невиновен и на основание чл.304 НПК-оправдан по предявените му обвинения.
Въз основа на посоченото по-горе, верни са съжденията на Инстанциите по фактите, свързани с отхвърляне на предявеният граждански иск, защото правното основание на претенцията за репариране на неимуществени вреди, е деликтът по чл.45 ЗЗД, а липсата на категорични доказателства за виновно поведение на подсъдимия, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат, обуславят този извод.
По тези съображения, касационната инстанция намира жалбата на частния обвинител и граждански ищец В. С. за неоснователна, а въззивният съдебен акт-правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 280/ 26.06.2008 год.,постановено по внохд № 345/08 год. на Софийски апелативен съд
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: