Р Е Ш Е Н И Е
? № 543
София, 03 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
КАПКА КОСТОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н. дело № 455/2008 година.
Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Р. П. Х., атакуваща изцяло въззивно решение № 11/ 14.01.2008 год. по в.н.о.х.д. № 265/2007 год. на Варненския апелативен съд.
В касационната жалба, поддържана и в съдебно заседание, като основания за проверка на въззивното решение са посочени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Заявено е искане в алтернативна даденост, за отмяна решението на Апелативния съд и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК, респ.-неговото изменение с преквалифициране на извършеното деяние по смисъла на чл.119 или чл.118 НК и с оглед на това – намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
Частният обвинител и граждански ищец З. М. М. не взема отношение по жалбата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия.
Върховният касационен съд, след като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С въззивно решение е потвърдена присъда№ 31/ 21.05.2007год., постановена по н.о.х.д. № 83/07г. на Силистренския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Х за извършени престъпления по чл.115 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години. Предявеният граждански иск от З. М. М. е уважен за сумата от 15 000 лв.
Жалбата на подсъдимия Х е частично основателна.
Касационната инстанция намира, че оплакването на подсъдимия за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за неоснователно. Не отговаря на истината твърдяното от касатора нарушение, свързано с несвоевременното му уведомяване за въззивния съдебен акт, предвид съобщението, намиращо се на л.22 от въззивното производство, връчено му лично на 11.06.2008год. и своевременното депозиране на касационната жалба на 18.06.2008год.от негова страна.
Апелативният съд, в съответствие със задълженията си, визирани в разпоредбата на чл.339 ал.2 НПК, е дал аргументиран отговор на всички поставени въпроси във въззивната жалба. Не се възприема от настоящият съдебен състав възражението на касатора, че решението на въззивния съд не е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правнорелевантни обстоятелства.становяването на фактите, включени в предмета на доказване по смисъла на чл.102 НПК, е извършено след обстоен анализ на доказателствения материал, събран по предвидения процесуален ред. Изложени са аргументирани съображения, относно възприемането като последователни и логични показанията на свидетелите, изводите на съдебно-медицинските експертизи и съдебно-психиатричната и психологична. Предвид на това несъстоятелен е доводът на касатора, че съдът не е положил усилия за разкриване на обективната истина, в разрез с разпоредбата на чл.13 НПК. По делото липсват каквито и да било данни за превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, в каквато насока се навеждат съображения в касационната жалба. При съвкупната преценка на събрания доказателствен материал е извършен анализ на всяко доказателствено средство, като са изложени съображения защо са кредитирани едни доказателства и не е дадена вяра-на други. Липсва нарушение на разпоредбата на чл.107 ал.3 НПК-изопачаване на доказателства или отдаване на приоритетно значение на някои от тях-показанията на свид. В. Г. Касационната инстанция не възприема доводите на касатора, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, предвид инкорпориране в доказателствения материал на гласни доказателства, събрани при първото разглеждане на делото от Окръжния съд. Тези доказателствени източници са оценени на фона на показанията на свид. В. А. , в двора на когото, подсъдимият е изхвърлил ножа – оръдие на престъплението и свидетелят предал с протокол за доброволно предаване, поради което и е несъстоятелно заявеното в жалбата, че неправилно ножът не е изключен от доказателствената съвкупност, предвид приобщаването му по предвидения процесуален ред.
Не отговаря на истината посоченото в касационната жалба процесуално нарушение, свързано с неправданото игнориране свидетелските показания на Т. А. , М. С. , В. П. , дадени в хода на съдебното следствие и получили кредит на доверие, тези, депозирани първото разглеждане на делото /в с.з. от 17.03.1999год./ . В противовес на заявеното в жалбата за схематичен и неверен подход при оценка на тези доказателства, е констатирания обстоен анализ, извършен от Апелативния съд. Същите са преценявани съвкупно с останалия доказателствен материал и е посочено, че освен вътрешната им противоречивост и нелогичност, са в протововес и със заявеното от самия подсъдим. Поради тези съображения те са отхвърлени и е възприето от въззивния съд, че не подкрепят защитната теза.
Въз основа на непротиворечиво установената фактическа обстановка, съдът е приложил материалния закон правилно. На инкриминираната дата и място подсъдимият е осъществил както обективните, така и субективните признаци на престъпния състав по чл.115 НК. Не може да бъде удовлетворено искането на защитата за преквалифициране на извършеното деяние по смисъла на чл.119 НК, защото липсват данни по делото, че спрямо подсъдимия е осъществено пряко, непосредствено и непрекратено нападение, за отблъскването на което, същият е извършил престъплението, за което е осъден. Пострадалият не е отправял обидни изрази, насочени към касатора и по никакъв начин не е провокирал агресията спрямо личността си, поради което и не може да бъде смекчено наказателно-правното положение на Х. , с преквалифициране на извършеното по чл.118 НК.
Оплакването на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното наказание, свързано преди всичко с исканото преквалифициране на деянието, извършено от Х. по превилигировани престъпни състави, е неоснователно, предвид изложеното по-горе за материалната законосъобразност на атакувания съдебен акт. Касационната инстанция не възприема възражението му, че при индивидуализация на наказанието, не е съобразена обществената опасност на дееца. Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от десет години за извършеното престъпление по смисъла на чл.115 НК, е в законовия минимум и е съответно, както на обществената опасност на деянието и на дееца, на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и целите, визирани, в разпоредбата на чл.36 НК, могат да бъдат постигнати с този вид и размер наказания. Липсват законовите предпостави за приложението на чл.55 НК. На първо място, смекчаващите отговорността обстоятелства, установени по делото не са многобройни, нито едно от тях има изключителен характер, изискващ се от закона, поради което не обуславят извод, че и най лекото-предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Разглеждане на делото извън рамките на “разумния срок” по смисъла на чл.6 от ЕКПЧОС, в достатъчна степен е оценено и само по себе си не налага извод за смекчаване наказателно правното положение на касатора.
В гражданско осъдителната част, атакуваният съдебен акт е постановен в разрез с процесуалните правила /чл.85,ал.3НПК/. Видно от материалите по делото, при първото разглеждане на същото от Окръжен съд-Силистра, пострадалата от престъплението не е заявила гражданско-правна претенция и не е конституирана като граждански ищец в процеса. След отмяна на присъдата от Апелативния съд/решение от 02.07.1999год./, сезиран само с жалба на подсъдимия, при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от З. М. и по недопустим от процесуалния закон начин, е включил нова страна в съдебното производство, с което са накърнени процесуалните права на Х. Поради това, въззивното решение, в гражданско-осъдителната му част подлежи на отмяна, а производството по предявеният граждански- на прекратяване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия Х за частично основателна. Въззивното решение в наказателно-осъдителната му част, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а в гражданско-осъдителната-отменено и производството прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 354,ал.2,т.5,пр.последно НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ въззивно решение № 11/ 14.01.2008 год. по в.н.о.х.д. № 265/2007 год. на Варненския апелативен съд в гражданско-осъдителната му част и прекратява производството по предявения граждански иск.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в наказателно-осъдителната му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: