РЕШЕНИЕ
N 543
София, 5 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти декември……………………………………две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков……………………….
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев………..
Цветинка Пашкунова……………
при секретар…………..…………..Л.Гаврилова…………………………………и в присъствието
на прокурора………….…………..Кр.Колова…………………………..изслуша докладваното
от председателя(съдията)…….Р.Ненков……………………………..……………………………..
наказателно дело № 541/2008 година.
На основание чл. 420, ал. 2 и в срока по чл. 421, ал. 2 НПК осъденият Х. В. В. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 10 от 22.01.2008 г. по н.о.х.д. № 493/2006 г. на Мездренския районен съд, потвърдена с решение № 597 от 21.04.2008 г. по в.н.о.х.д. № 113/2008 г. на Врачанския окръжен съд. В искането са посочени всички основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК, но са развити доводи само за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането и анализа на доказателствените материали. Осъденият моли делото да бъде преразгледано от стадия на въззивното съдебно производство.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и провери материалите по делото, установи следното:
С горепосочените съдебни актове подсъдимият Х. В. В. е признат за виновен в това, че на 21.01.1999 г. в гр. М., В. област, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил “А” на стойност 6 200 000 неденоминирани лева, собственост на П. И. К. и Л. Ц. К., която вещ е владеел, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл. 206, ал. 3, алт. 1 във вр. с ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода при отлагане на изпълнението на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
Искането на осъдения за възобновяване на делото е неоснователно.
Доводите на защитата във връзка с оценката на надлежно събраните доказателства, които са изтъкнати в настоящето производство, са били развивани и при разглеждането на делото пред редовните съдебни инстанции. Получили са убедителен, точен и законосъобразен отговор. Влязлата в сила присъда е в пълно съответствие с предписанията по чл. 305, ал. 3 НПК, а въззивното решение – с тези по чл. 339, ал. 2 НПК. Анализът на доказателствените материали е всеобхватен и обективен, изцяло съобразен с принципното указание по чл. 14, ал. 1 НПК относно начина за правилно формиране на вътрешното убеждение по правно-релевантните обстоятелства.
Невярно е твърдението, че осъждането е основано само на косвени доказателства. Фактът, че подсъдимият Х е владеел чуждия автомобил, предмет на инкриминираното обсебване, е бил установен пряко от показанията на свидетелите П, Л. К. , М. П. , М. Ц. и С. И. При това, техните твърдения не само са съвпадали помежду си, но и са били потвърдени изцяло от останалите писмени и гласни доказателства.
Дори само отказът на подсъдимия да върне владяната чужда вещ на законовите й собственици е бил достатъчен, за да обуслови наказателната отговорност за “обсебване”. В случая е доказано нещо повече, а именно, че деецът е започнал да третира като собствен владения от него автомобил, като чрез поредица от противозаконни и неморални действия, без никакъв мандат, го продал и се облагодетелствал от получената цена. Прави впечатление, че тези факти са установени от свидетелските показания и на лица, които са били в приятелски отношения или имат роднинска връзка с осъденото лице.
Деянието е било доказано по не будещ съмнение начин, така както се изисква от чл. 303 НПК. Противоречията на събраните доказателства са незначителни, а доколкото са били налице – са обсъдени прецизно. И двете инстанции ясно са посочили кои материали са достоверни и са послужили за основа на заключенията относно възприетата от тях фактическа обстановка.
При установените фактически положения материалният наказателен закон е бил приложен правилно, тъй като са били налице всички признаци на престъпния състав, по който е постановено осъждане.
Наложеното наказание е справедливо. Съответно е на тежестта на посегателството и обществената опасност на личността на дееца. Смекчаването му е несъвместимо с постигане на целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК.
По гореизложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. В. В. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 10 от 22.01.2008 г. по н.о.х.д. № 493/2006 г. на Мездренския районен съд, потвърдена с решение № 597 от 21.04.2008 г. по в.н.о.х.д. № 113/2008 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.