О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
гр. София, 06.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2528 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Ц. срещу решение № 157 от 08.05.2015г. по в. т. дело № 189/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав, с което е потвърдено решение № 104 от 13.11.2014г. по т. дело № 87/2014г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която са отменени следните решения, взети от Съвета на директорите на [фирма], [населено място] на заседание, проведено на 05.03.2014г.: 1. За възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление като управител на „Автогара Х.““ ЕООД с П. С. Я.; 2. За управление на [фирма] единствено от управителя Апостол Х. А.; 3. За предаване под опис на цялата счетоводна и друга документация; 4. За незабавно представяне под опис на цялата касова наличност. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на П. С. Я. разноски общо в размер 850 лв. за първоинстанционното производство, от които 514,56 лв. са присъдени с допълнителното решение № 24 от 24.01.2015г. по т. дело № 87/2014г. на Хасковски окръжен съд, а останалата част 335,44 лв. е присъдена с въззивното решение.
Касаторът прави оплакване за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Допустимо ли е с У. акт на ЕООД, когато негов едноличен собственик на капитала е друго юридическо лице /АД/, да се предвиди, че функциите на общо събрание вместо лицето, което може да се представлява /чл. 65, ал. 3 ТЗ и чл. 235 ТЗ/ ще се осъществяват от Общото събрание на акционерите?
2. Ако такава клауза е включена в У. акт, същата нищожна ли е поради противоречие с императивни норми на закона и задължение ли е съдът да констатира тази нищожност?
3. Има ли право акционер да участва посредством гласуване в управлението на дъщерно еднолично дружество и засягат ли се тези права от взети решения на Съвета на директорите и поради това да е допустим иск по чл. 71 ТЗ?
Ответницата П. С. Я. от [населено място] /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. И. П. Д. оспорва касационната жалба. Поддържа становище, че развитите в изложението оплаквания се отнасят до правилността на въззивния съдебен акт, а посочените три въпроса не отговарят на изискванията по чл. 280, ал. 1 ГПК и Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Ответницата релевира доводи, че по отношение на първите два въпроса следва да се има предвид задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк. д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, а по третия въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че производството по иска с правно основание чл. 71 ТЗ е допустимо, тъй като ищцата е процесуално легитимирана – предявила е иска в качеството си на акционер на [фирма] и притежава това качество към датата на подаването на исковата молба. Обстоятелството, че П. С. Я. е акционер в ответното дружество – настоящ касатор и притежава 450 бр. обикновени поименни акции от капитала на дружеството с номинал от 10 лв. всяка, е прието за установено въз основа на представеното временно удостоверение № 3 /лист 47 от т. дело № 200/2014г. на Пловдивски окръжен съд/ и книгата на акционерите /листове 7 и 8 от т. дело № 87/2014г. на Хасковски окръжен съд/. Съдебният състав е констатирал, че вписаното в двата документа прехвърляне на акциите чрез джиро на [фирма] е обезсилено на основание споразумение от 16.03.2006г. и договор за спогодба от 24.03.2006г., сключени между джиранта П. Я. и джиратаря [фирма], и това обстоятелство е отразено по надлежния ред. Въз основа на посочените съображения е направил извод, че ищцата не е изгубила качеството си на акционер в ответното дружество и е активно легитимирана да предяви иск за защита на членствените си права по реда на чл. 71 ТЗ.
Възражението на ответното дружество – настоящ касатор за недопустимост на иска поради липса на правен интерес е прието за неоснователно, предвид твърдението на ищцата, че с приемането от Съвета на директорите на [фирма] на решенията по т. ІІІ и т. ІV от дневния ред е нарушено основното й право на акционер – правото на глас. Поради това, че [фирма] е едноличен собственик на всички дружествени дялове на [фирма] С. на директорите на касатора – ответник по иска е взел решенията по т. ІІІ и т. ІV от дневния ред, които по съдържание са решения на управление и контрол над юридическото лице [фирма]. Въззивният съд е приел, че тези въпроси са извън компетентността на Съвета на директорите на [фирма], предвид разпоредбата на чл. 49 от Устава, която не предвижда правомощия по отношение на друго юридическо лице, както и с оглед разпоредбата на чл. 15 от Учредителния акт на [фирма], съгласно която правомощията на Общото събрание на съдружниците на [фирма] се осъществяват от Общото събрание на акционерите на едноличния собственик на капитала [фирма]. Решаващият съдебен състав се е позовал и на разпоредбите на чл. 14 и чл. 17 от Учредителния акт на [фирма], уреждащи органите на управление и представителството на дружеството. Поради това, че въпросите, свързани с дейността на [фирма], се решават от Общото събрание на акционерите на [фирма], а не от Съвета на директорите, в резултат на което е нарушено правото на глас на ищцата в Общото събрание на акционерите от Съвета на директорите чрез гласуване на решения извън компетентността на този орган, въззивната инстанция е направила извод, че е нарушен Устава на ответното дружество и решенията на Съвета на директорите са незаконосъобразни.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, като при вероятност въззивното решение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. С оглед данните по делото настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П. за проверка на неговата допустимост, респективно недопустимост.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер 20 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 157 от 08.05.2015г. по в. т. дело № 189/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав, с което е потвърдено решение № 104 от 13.11.2014г. по т. дело № 87/2014г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която са отменени следните решения, взети от Съвета на директорите на [фирма], [населено място] на заседание, проведено на 05.03.2014г.: 1. За възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление като управител на „Автогара Х.““ ЕООД с П. С. Я.; 2. За управление на [фирма] единствено от управителя Апостол Х. А.; 3. За предаване под опис на цялата счетоводна и друга документация; 4. За незабавно представяне под опис на цялата касова наличност, и са присъдени разноски общо в размер 850 лв. за първоинстанционното производство.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 20 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.