7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
гр. София, 02.08.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 520 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Равия А. С. и Н. М. Муманова, лично и като законен представител на малолетните си деца Р. М. Ф. и Ф. Мухамеров Ф., срещу решение № 1927/09.08.2017г. по в.гр.д. № 1286/2016г. на Апелативен съд – София, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени исковете им, предявени, на основание чл.284 КЗ /отм./ срещу Сдружение ”Националното бюро на българските автомобилни застрахователи” за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на М. Ф. Муманов, като касаторите са осъдени да заплатят и разноските по делото.
С касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е нищожно, тъй като не е било подписано от всички членове на съдебния състав към момента на обявяването му. Евентуално се иска неговата отмяна като неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Същевременно се поддържа и наличие на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на нов доклад по делото съгласно чл.146 ГПК, доколкото второинстанционният съд е приел за приложим различен национален материален закон, в сравнение с първата инстанция. Касаторите считат, че апелативният състав е приложил чешкото материално право, което противоречи на Директива 72/166/ЕИО /чл. 3, ал. 1/ без да приложи принципа на съответстващо тълкуване, съобразно решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания, в които е дадено тълкуване на транспонираните моторни директиви: решения С-22/12, С-348/98 от 15.07.1998г. и С -277/2012 от 24.10.2013г. на СЕС. Намират приложеният към датата на ПТП §444, ал. 3 ГК на Република Чехия за противоречащ на общностното право – чл. 1, пар. 2 от Директива 84/5/ЕИО, заменен с чл. 9, т. 1 б „а” от Директива 2009/103/ЕО. Поддържат, че съгласно действащото към датата на ПТП законодателство на Република Чехия, като пострадали имат право да претендират както еднократно обезщетение по реда на специалния закон за застраховка „гражданска отговорност” така и по-високо обезщетение по реда на § 13 от ГК на РЧ – при възникнала извънредно сериозна неимуществена вреда. В подкрепа е посочената практика на Съда на ЕС, съгласно която държавите членки не могат в местните си закони да определят максимални лимити за обезщетяване, които са по-ниски от покритието, определено в Директива 84/5/ЕИО. Заявяват, че съдът неоснователно е отказал да приложи чл.26 от Регламент Рим ІІ и чл. 45 КМЧП. Претендират съдебни разноски за всички инстанции.
Ответната страна по жалбата и по делото, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата. Претендира разноски за настоящото производство в размер на 10 872 лева, за които представя фактура № 4069/8.11.2017г.
Ответната страна по жалбата и трето лице помагач, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, не представя отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С оглед изискванията за редовност, касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, апелативният съда е приел за безспорно от фактическа страна, че на 07.06.2009г. българският гражданин М. Муманов, роден през 1977г., е загинал при ПТП на територията на Република Чехия, пътувайки като пътник в лек автомобил, управляван от друг български гражданин. С присъда на съд в Република Чехия е признат за виновен за настъпилото ПТП водачът на автомобил, застрахован за риска „Гражданска отговорност” в чешка застрахователна компания. Последната е заплатила на всеки един от ищците обезщетение в размер на 240 000 чешки крони чрез своя представител в България – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, конституирано като трето лице помагач на страната на ответника по исковете.
Въззивният състав е разпоредил установяване на приложимото право на Република Чехия, основавайки се на решение на Съда на ЕС от 10.12.2015г. по дело С-350/14, съгласно което се дава тълкуване на чл.4, §1 от Регламент ЕО № 864/2007 на ЕС /Рим ІІ/ относно определяне на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от ПТП с настъпила смърт. Посочил е, че съгласно цитираното решение, в тези случаи е приложимо правото на държавата, където е настъпила пряката вреда, в случая Република Чехия, а не където се търпят т.н. „косвено” причинени вреди от близките на починалия лица, представляващи следствие от претърпяната от увреденото лице вреда. Установено е, че към датата на ПТП, при които е загинал М. Муманов –баща, съпруг и син на ищците, е действало правилото на ал.3 на §444 от Закон №40/1964г. /Граждански кодекс/ на Република Чехия, съгласно което, при смърт на близките се полага еднократно обезщетение, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” – по 240 000 чешки крони на всяко дете, съпруг и родител. Същевременно, в § 13 от същия закон, на обезщетяване като неимуществена вреда от непозволено увреждане подлежи и нарушено „право на защита на личната неприкосновеност”, когато причинената смърт на близък човек може да представлява сериозна неимуществена вреда за развитието на цялостната личност на преживелия. Прието е, въз основа на получените отговори от компетентните чешки органи по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави – членки, че пострадалите при причиняване на смърт на близко лице са могли да получат еднократно обезщетение по § 444, ал.3 от Гражданския кодекс на Република Чехия, а в случаите на възникнала извънредно сериозна неимуществена вреда, имат право на обезщетение, съгласно § 13, ал.2 и ал.3 ГК, но задължението на застрахователя да обезщети така причинената щета не се отнася към претенциите по § 13, ал.2 ГК на РЧ. В отговорите е посочено, че чешката правна практика и нейното несъответствие с т.нар. „моторни директиви” на ЕС е била предмет на разглеждане от Съда на ЕС, който е приел, че ако под обхвата на гражданската отговорност не се включват и претенциите по § 13 ГК, с това се ограничава задължителното застрахователно покритие на отговорността на застрахования по гражданското право за щетите, въпреки отговорността му по ГК. СЕС е стигнал до извода, че националното законодателство на Чехия е в противоречие с правото на Общността. С последващо изменение на националното законодателство на чешкия съд е дадено право, при определени обстоятелства – извънреден характер на случая в съответствие с § 13 ГК, да определя обезщетения над „стандартните” и по отношение на застрахователите. Въз основа на горното, решаващият състав е изложил съображения, че приложимо е чешкото материално право, действащо към момента на датата на ПТП, независимо, че към този момент то не е било в съответствие с директивите на ЕС. Аргументирано е, че за разлика от регламентите на ЕС, директивите нямат пряко приложение в националното законодателство. С оглед на това, е счетено, че исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди са неоснователни, тъй като за обезщетяване на неимуществените вреди по § 13 ГК на РЧ към момента на ПТП отговаря единствено прекият причинител, но тези вреди не са включени в риска на застрахователя, който към посочения момент дължи само изрично определените по размер в § 444, ал.3 ГК на РЧ еднократни обезщетения, заплатени от него. Според решаващия състав, дори да се приеме приложимост на § 13 ГК на РЧ, не е доказан „извънредния характер” на вредите по см. на цитираната разпоредба.
Въззивната инстанция е счела и за неоснователен довода за неприложимост на чешкото право, на основание чл.45, ал. 2 КМЧП, съответно на основание чл. 26 от Регламент Рим ІІ. Според последната, прилагането на разпоредба на правото на държава, определено като приложимо съгласно Регламент Рим ІІ, може да бъде отказано, само ако резултатите от това приложение са явно несъвместими с обществения ред на сезирания съд. След обсъждане на § 13, § 444, ал. 3 ГК, чл.45, ал. 2 КМЧП и чл. 26 от Регламент Рим ІІ, решаващият състав е достигнал до извода, че несъответствието между присъжданите от българските съдилища обезщетения за сходни случаи и тези, предвидени в приложимия чешки закон, не представлява несъвместимост с българския обществен ред. Посочил е, че под „обществен ред” се разбира основополагащи за правния порядък в държавата повелителни норми или принципи в правораздаването, които имат универсално значение, като правото изобщо на обезщетение за вреди, които се търпят от загубата на близък. Приел е, че несъвместимост с българския обществен ред щеше да е налице, ако ищците, според чешкия закон, нямат право на обезщетение за вредите, които търпят от загубата на техен близъл, какъвто не е настоящият случай, тъй като ищците-касатори са разполагали с пряка претенция срещу чешкия застраховател, която е удовлетворена в съответствие с чешкия закон. С оглед на изложеното, апелативният съд е заключил, че независимо, че чешкото право предвижда фиксирани обезщетения, за разлика от българското право, където размерът се определя от съда по справедливост, това не води до явна несъвместимост с националния обществен ред на РБ, поради което не може да бъде отречено прилагането на чуждото право.
За да постанови отменително-отхвърлителното си решение по отношение на претендираните обезщетения за имуществени вреди, представляващи неполучена издръжка от децата на загиналия при ПТП, съставът на апелативния съд е съобразил, че съгласно § 448 ГК на РЧ, преживелите издържани лица имат право да получат обезщетение в размер общо на 80% от трудовото възнаграждение, получавано през третите месеца преди смъртта на дължащия издръжка, от което следва да се извади държавната пенсия. Посочено е, че за трите месеца преди смъртта си бащата на малолетните деца е получавал месечно 228 лева, от които 80% дължими на двете деца, като на всяко от тях се полагат по 91.20 лева, която сума е по-ниска от получаваната пенсия. Съдът е кредитирал изводите на вещото лице – счетоводител, че доходите на М. Муманов са толкова ниски, че не покриват дори собствената му издръжка, поради което независимо дали ще се приложи чешкото или българското право, претенциите за имуществени вреди, изразяващи се в неполучена издръжка, също се явяват недоказани и съответно неоснователни.
Настоящият състав на ВКС приема следното:
Не е налице твърдяната от касаторите евентуална нищожност на обжалваното решение, основаваща се на твърдение, за неподписване на съдебния акт от един от членовете на постановилия го състав към момента на обявяването му. Видно от решението, същото е подписано от всички членове на тричленния състав, като съгласно даденото тълкуване в т.15 от ППВС №1/ 10.11.1985г., задължително за съдилищата съгласно чл.130 ЗСВ, подписването на решението от член на състава след обявяването му не води до невалидност на акта.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, като значими за изхода на спора и обусловили правните изводи на съда: „1/ Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен?; В частност, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва ли служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства?; 2/ Принципите за автономния характер и предимството на правото на Европейския съюз и принципът за осигуряване на полезния ефект на директивите, позволяват ли на националния съд да приложи национално право, транспониращо директива, без този съд да приложи принципа за съответстващо тълкуване, съобразно с решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания във връзка с тълкуването на съответната транспонирана директива?; 3/ Представлява ли съображение за българския обществен ред по смисъла на чл.45 КМЧП и чл. 26 Регламент Рим ІІ правилото на чл.52 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди по справедливост, в случаите, когато чуждата приложима материална норма въвежда фиксирано отнапред обезщетение, което по никакъв начин не взема предвид спецификата на конкретните неимуществени вреди, по повод на които се търси обезщетяване?”. Касаторите се позовават на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1, ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.) по отношение на първия въпрос, на критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.) спрямо останалите въпроси, като във връзка с въпрос № 2 се навежда и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.). Сочат следната съдебна практика: Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 3/12.04.2017г. по т.д. № 3/2016г. на ОСНК на ВКС, решение № 292/27.06.2017г. по в.гр.д. № 386/2017г. на ОС-Русе, решение № 355/03.10.2012г. по гр.д. № 35/2012 г. на І гр.о. на ВКС, решение № 668/15.11.2010 г. по гр.д. № 1790/2009 г. на І гр.о. на ВКС, решение № 33/11.07.2017 г. по н.д. № 48/2017 г. на ІІІ н.о. на ВКС, решение № 142/05.06.2013 г. по гр.д. № 419/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 708/14.01.2011 г. по гр.д. № 1389/2009 г. на ІV г.о. на ВКС и решения на СЕС по дела: С-69/85 от 05.03.1986г., С-106/77 от 09.03.1978г., С-6/64 от 15.07.1964г., С-14/83 от 10.04.1984г., С-26/62 от 05.02.1963г., С-41/74 от 04.12.1974г., С-62/00 от 11.07.2002г., С-106/89 от 13.11.1990г., С-343/98 от 14.09.2000г., С-453/00 от 13.01.2004г. и С-472/93 от 07.12.1995г.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта относно исковете за неимуществени вреди, предвид следното:
Спрямо втората част на първи въпрос и въпрос № 2 е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те са включени в предмета на делото и са обусловили пряко изхода на спора. За разлика от първоинстанционния съд, въззивната инстанция е приела, че приложимо относно определянето на обезщетението за неимуществени вреди е не българското, а чешкото материално право и въз основа на него е отхвърлила исковете, приемайки, че няма основание за приложимост на § 13 ГК на РЧ за определяне на обезщетение над фиксирания размер по § 444 ГК на РЧ. Неприложимостта на § 13 ГК, е мотивирана, от една страна, с недоказване от касаторите – ищци на „извънредния характер” на вредите по см. на цитираната разпоредба. От друга страна, е счетено, че неприложимостта на § 13 ГК на РЧ спрямо застрахователите по застраховка „гражданската отговорност” не влиза в противоречие с Общностното право, тъй като „моторните” директиви, с които не е било хармонизирано чешкото право, нямат пряко приложение в националното законодателство. Въпреки, че е променена правната квалификация на исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като е приложен чужд материален закон, според който вредите следва да имат „извънреден характер”, въззивният съд не е изготвил нов доклад по делото и не е дал указания на страните относно фактите, за които носят тежестта на доказване и за които не сочат доказателства, поради което спрямо последната част на първи въпрос е осъществен и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1, ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.) – даденото разрешение в обжалвания акт е в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Спрямо втори въпрос не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.), тъй като в представеното решение на РС-Русе не се съдържа разрешаване на поставения от касаторите въпрос, така както е формулиран, но е осъществено релевираното от жалбоподателите допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ (редакция ДВ бр.47/2009г.), тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
По отношение на въпрос № 3 не следва да бъде допуснат касационния контрол, тъй като същият пряко не обуславя изхода на спора. Значението му за делото е предпоставено от разрешаването на въпроса за приложимостта на правилото на § 13 ГК на РЧ, което не предвижда фиксиран размер на обезщетенията за неимуществени вреди.
Формулираните в изложението въпроси касаят исковете за неимуществени вреди, но не са относими към мотивите на съда относно исковете за имуществени вреди, поради което по отношение на последните не може да бъде допуснат касационен контрол.
Въз основа на горните съображения, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационното обжалване в частта относно исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди и законна лихва върху тях, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.), по процесуалноправния въпрос: „Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва ли служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства?” и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.) по въпроса: „Принципите за автономния характер и предимството на правото на Европейския съюз и принципът за осигуряване на полезния ефект на директивите, позволяват ли на националния съд да приложи национално право, транспониращо директива, без този съд да приложи принципа за съответстващо тълкуване, съобразно с решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания във връзка с тълкуването на съответната транспонирана директива?”.
На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, касаторите са освободени от заплащане на държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1927/09.08.2017г. по в.гр.д. № 1286/2016г. на Апелативен съд – София по исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди и законна лихва върху тях.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1927/09.08.2017г. по в.гр.д. № 1286/2016г. на Апелативен съд – София по исковете за заплащане на обезщетения за имуществени вреди и законна лихва върху тях.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.